Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Детските съдби зад стените на интерната

Събота, 14 Юли 2018 / Гласът на детето
241
  • сн. Деница Сачева

МОН закри и интерната в село Керека, остават да работят още 4 специализирани училища в страната

 

Село Керека, Габровско е известно с това, че в него се е намирало едно от първите килийни училища в България. Там е построен и първият паметник на св. св. Кирил и Методий в България. Името на светите братя носеше и възпитателното училище – интернат в селото. На 12 юли т.г. министърът на образованието и науката подписа заповедта за закриването му. Това е вторият интернат в рамките на една година, който закриваме.

Предишният беше социално-педагогическия интернат в сливенското село Драгоданово. Настанените в него 37 деца имаха 200 братя и сестри. Благодарение на усилията, които положихме част от тях се върнаха в семействата си, други отидоха в социални услуги. Момиче, което се водеше две години в неизвестност беше намерено. Малолетно и бременно. Най-тъжният разказ от Драгоданово беше за момче, второ дете на малолетна майка, с неизвестен баща и незаинтересовани от него роднини. Започнало кражби от глад, които бързо прераснали и в други простъпки. Вкаран в интерната след съдебно решение. И изнасилен там от друго по-голямо момче. Изваден от интерната и върнат обратно при роднините. Които не го искали. И след още няколко провинения – отново вкаран в интернат. На колко години? Само на 12. И с какъв живот…Днес живее в център за лица с психични проблеми.

Децата от Керека – общо 9 - преминаха през индивидуална оценка, на част от тях възпитателната им мярка беше прекратена и те ще се реинтегрират в семейна среда, едно от тях ще бъде насочено към социална услуга. Останалите се прехвърлят във възпитателните училища – интернати в село Завет, област Разград и в село Ракитово, област Пазарджик.

Така малко по-малко институциите, в които се настаняват деца с проблемно поведение и с наложени от съда възпитателни мерки отиват в историята. В страната остават само още 4 – един социално педагогически интернат в село Варненци, област Силистра и три възпитателни училища – интернати в селата Завет (Разград), Ракитово (Пазарджик) и Подем (Плевен). В тях от следващата учебна 2018/2019 година ще учат 86 деца. Едно от тях чака да бъде освободено за осиновяване. В чужбина.

Зад съдебните решения на тези деца се крият едни от най-тъжните разкази по истински случаи, които можете да прочетете някога. Това са деца родени от малолетни родители или пък в многодетни семейства с много братя и сестри, често извършили първата си простъпка от глад, незнание или просто от липса на обич. При някои от тях трудния живот е отключил психични проблеми. Как го казвам само – трудният живот… Не, истината е, че тези деца са станали такива, защото някой или много възрастни са били безотговорни и безсърдечни към тях.

Знам, че всеки от нас си има своите трудности и проблеми, мечти и желания. Но знам и че всеки един от нас във всеки един миг по един или друг начин променя живота на някого. Затова трябва винаги да внимаваме как се държим с деца – не само с нашите, особено с чуждите. Доброто или злото, което видят от нас променя историята. Не само тяхната. Нашата също.

 

Текстът е от профила на Деница Сачева във Facebook 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

интернати, изправителни училища, деца, Керека

Street of Art

Пеперудените деца

Събота, 15 Юли 2017 / Хранене и Здраве
Има ли надежда да се намери лечение за хората, които страдат от булозна епидермолиза?   Кожата им е е толкова крехка, че дори леко докосване причинява дълбоки рани, а при хранене лигавицата на устата се изпълва с мехури. Животът на “пеперудените деца” е изпълнен с непрекъсн [...]

Великите барабанисти на всички времена

Четвъртък, 26 Май 2016 / Под прожектора
Те не са просто майстори, те свирят със страст    Винаги съм имал слабост към особеното звучене на барабаните, даже ми е било детска мечта да стана виртуоз с палките. Но истински си дадох сметка, че това освен огромен труд е и невероятна страст, когато чух умопомрачителното гръмоте [...]