Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Камерите няма да помогнат

Петък, 12 Май 2017 / Гласът на детето
2486
  • БГНЕС

Те могат да са средство за контрол на агресията, но едва ли ще са полезни за възпитателния процес 

 

В последните дни новините, свързани с насилие върху деца, са буквално всекидневни. Една от националните телевизии дори ги пусна в хроника, защото иначе трябваше да посвети половината си емисия на това... Само регистрираните случаи на физическо, психическо и други видове насилие в българските училища през миналата година са 8235! За детските градини статистиката е по общини и вероятно я има някъде в чиновническите папки...

Тези дни майки излязоха на протест в София с искане за видеонаблюдение в детските заведения, по-малко деца в групите, повече психолози и специалисти. И от общината отговориха, че камери ще има в яслите - поне като начало. Само че това няма да реши проблема. Защото проблемът с агресията не е свързан само с изпускането на нервите на някоя медицинска сестра или учителка.

Това какво отношение ще получи детето в детската градина е изключително важно, защото става въпрос за възрастта, в която се формира детския характер, изграждат се ценностите и се полагат основите на всяка от малките личности на България. Но не става дума само за грубо отношение от страна на хората, които работят в детските градини.

Да, ролята на семейството е основната и примерът от родителите е най-важен, но искам дам пример за това колко е важно какво се случва в детската градина и защо смятам, че е важно хората там да влагат и сърце в работата.

Всичко започва с това, че няма места и родителите си мълчат за проблемите, благодарни, че децата им все пак са в детско заведение. Нашият син тръгна на ясла на 1,9 години и месеци наред не можех да повярвам, че сме успели да се класираме. Попаднахме в една от детските градини, за които всяка година желаещите са три пъти повече от местата. Сградата е ремонтирана, материалната база е добра, има добри специалисти. Поне такива бяха отзивите на родителите.

Имахме не малко забележки към сестрите и лелите от яслите, но премълчавахме, заради щастието, че детето ни ходи на ясла, учи се да става самостоятелно, играе с други деца на неговата възраст. Иначе месеци наред се опитвахме да го отучим от памперсите и всяка сутрин го пращахме с гащички, а всяка вечер го получавахме с памперс – но си мълчах - все пак 30 деца са, как да очакваш лично отношение към всяко...Благодарността към хората, които се грижеха за детето ми, беше по-голяма от нещата, с които не бях съгласна. Детето ходеше с огромно желание на ясла и дори не ми е хрумнало, че може да има някакви проблеми или агресия от страна на персонала.

После дойде първата група в детската градина, а ние попаднахме при екип от млад учител с опит, за който имаше прекрасни отзиви и току що дошло от университета момиче. Надявах се, че опитът на по-възрастната учителка ще помогне, вярвайки, че младите хора имат по-голямо желание да учат и по-сърдечно отношение към децата.  Въпреки че знам как една система може да смачка всякакъв ентусиазъм, вярвах, че заедно – родители и учители ще можем да решаваме проблемите, за да са добре децата ни. Бях отворена за обратна връзка и дори сме ходили „стиковаме“ правилата, които да помогнат на детето ни да се впише по-лесно в средата. Тогава проблемът беше, че синът ни е разсеян и трудно можеше да бъде накаран да си изпълнява задачите заедно с останалите деца.

После опитната колежка напусна – отиде в частно училище за по-висока заплата, нейно право е, въпреки нашето родителско разочарование...

Още преди това в групата ни се изредиха да заместват най-различни преподаватели, а накрая една много възрастна пенсионирана учителка остана по заместване до края на годината. Само добри неща мога да кажа за тази жена, но се оказа, че липсата на опит и твърде многото години стаж не могат да създадат успешен екип и това вече се усещаше в дисциплината на децата. Предполагам, защото знаейки че не е титуляр, по-възрастната госпожа беше оставила по-младата си колежка да бъде водеща в екипа. Не мога да бъда сигурна и никого не обвинявам. Още повече, че в групата са 25 момчета, но ако има проблем с дисциплината заради това, това е проблем, създаден от ръководството на учебното заведение при разпределението на децата.

Някъде около сборните групи през лятото разбрах, че детето ми всъщност има сериозни проблеми с вниманието – нещо, което като майка, която познава сина си, очаквах, но не го бях чула от устата на учителите му. Защото в продължение на една година всеки път, когато го взимахме, ни казваха, че всичко е наред. Бях бясна, защото смятам, че родителите и учителите трябва да работят заедно и точно затова е нужна адекватна и навременна обратна връзка. Която впрочем даде резултат само за две седмици в сборната група. Оказа се обаче, че някои от учителите не искат да се оплакват от децата, защото излизало, че не си вършели работата. И защото имало агресивни родители, които налитали на бой. Така вместо да решат проблемите, те явно са ги замитали под килима.

На третата година дойде друга, отново млада, но с опит учителка и синът ни започна да се връща от детската градина с изпълнени задачи и научени песнички и стихчета. И тъкмо да си отдъхнем, се повтори същото – учителката излезе в няколкомесечен болничен, а при нашите деца всяка седмица се сменяха учители по заместване.

Не помня вече колко учители с различни подходи и правила се изредиха, а проблемите с дисциплината станаха такива, че започнах да се притеснявам за безопасността на детето си докато е в детската градина. И въпреки че имаме още една година от предучилищната група и тя е задължителна, вкъщи започнахме да обсъждаме идеята да изпратим детето в първи клас... Наясно съм, че това няма да реши проблема. И като всяка майка ме е страх от агресията в училище – тази между децата.

Защото няма значение колко са строги или добри учителите, когато децата отиват в училище вече изпуснати...

Да, разбира се, че проблемите започват в семействата, тръгват от липсата на внимание или агресията на самите родители, но неслучайно давам този пример  – искаме или не, децата ни прекарват по цял ден в детските заведения и там трябва да бъдат научени на правила. Защото другата страна на монетата е, че колкото и да говориш вкъщи, че не трябва да се бие, когато попадне в детска среда, в която липсват ясни правила и няма респект към учителите, детето взима лошия пример.

Иначе се оказа, че в нашата група има камери. Само че това не ме успокоява, когато разбирам, че и моето дете се е научило да удря другите деца, въпреки непрекъснатите разговори вкъщи. По някаква причина той е избрал да копира този модел. Няма да се откажа да работя и да се справим с това, но точно в този момент съм наистина притеснена.

Психоложката на детската градина обясни, че след цялото сменяне на учители децата са се капсулирали и са си изградили общност, в която се чувстват спокойни и сигурни едно с друго... Знаете ли колко страшно е това? Говорим за деца на 6 години, които в момента нямат уважение към по-възрастните и за които думата „правила“ е изпразнена от съдържание. Може и да преувеличавам, но като майка ме е грижа какво се случва зад вратата на класната стая. А най-вероятно всеки учител е влизал там със своето настроение и със своите правила. Сега тези 30 деца преживяват болезнено факта, че и младата им учителка – единствената, която остана с тях през последните три години, ги напуска - за да отиде на по-добра работа.

Да, Столична общината наистина трябва да продължи да открива нови детски градини, трябва да намали броя на децата в групите, да назначи повече психолози, трябва да се увеличат заплатите, но също така трябва да контролира сериозно подбора на учители, самият образователен и възпитателен процес и да иска обратна връзка и от родителите – за да може ако има проблеми, те да се решават навреме.

 

Вижте още:

Родители на протест срещу насилието 





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

камери, агресия, детски градини, учители, деца, майки на протест





StreetBoard

Копаят третия лъч на метрото с машина-гигант

Вторник, 28 Февуари 2017 / Истории от града
Новият маршрут на подземната железница трябва да заработи до три години   Нова тунелопробивна машина започна работа днес по трасето на третия лъч на метрото. Тя ще копае средно по 21 метра на ден в 7-километровия участък от метростанция „Красно село” до Малък градски те [...]

България настоява за отпадане на визите за Канада

Петък, 22 Юли 2016 / Общество
Борисов отново е поставил въпроса пред канадска делегация, която е на посещение у нас    Очакваме да бъде изготвен изготвен ясен график с конкретни стъпки за премахване на ограниченията за пътуване на български граждани в Канада, заяви министър-председателят Бойко Борисов по време [...]