Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Камерите няма да помогнат

Петък, 12 Май 2017 / Гласът на детето
1593
  • БГНЕС

Те могат да са средство за контрол на агресията, но едва ли ще са полезни за възпитателния процес 

 

В последните дни новините, свързани с насилие върху деца, са буквално всекидневни. Една от националните телевизии дори ги пусна в хроника, защото иначе трябваше да посвети половината си емисия на това... Само регистрираните случаи на физическо, психическо и други видове насилие в българските училища през миналата година са 8235! За детските градини статистиката е по общини и вероятно я има някъде в чиновническите папки...

Тези дни майки излязоха на протест в София с искане за видеонаблюдение в детските заведения, по-малко деца в групите, повече психолози и специалисти. И от общината отговориха, че камери ще има в яслите - поне като начало. Само че това няма да реши проблема. Защото проблемът с агресията не е свързан само с изпускането на нервите на някоя медицинска сестра или учителка.

Това какво отношение ще получи детето в детската градина е изключително важно, защото става въпрос за възрастта, в която се формира детския характер, изграждат се ценностите и се полагат основите на всяка от малките личности на България. Но не става дума само за грубо отношение от страна на хората, които работят в детските градини.

Да, ролята на семейството е основната и примерът от родителите е най-важен, но искам дам пример за това колко е важно какво се случва в детската градина и защо смятам, че е важно хората там да влагат и сърце в работата.

Всичко започва с това, че няма места и родителите си мълчат за проблемите, благодарни, че децата им все пак са в детско заведение. Нашият син тръгна на ясла на 1,9 години и месеци наред не можех да повярвам, че сме успели да се класираме. Попаднахме в една от детските градини, за които всяка година желаещите са три пъти повече от местата. Сградата е ремонтирана, материалната база е добра, има добри специалисти. Поне такива бяха отзивите на родителите.

Имахме не малко забележки към сестрите и лелите от яслите, но премълчавахме, заради щастието, че детето ни ходи на ясла, учи се да става самостоятелно, играе с други деца на неговата възраст. Иначе месеци наред се опитвахме да го отучим от памперсите и всяка сутрин го пращахме с гащички, а всяка вечер го получавахме с памперс – но си мълчах - все пак 30 деца са, как да очакваш лично отношение към всяко...Благодарността към хората, които се грижеха за детето ми, беше по-голяма от нещата, с които не бях съгласна. Детето ходеше с огромно желание на ясла и дори не ми е хрумнало, че може да има някакви проблеми или агресия от страна на персонала.

После дойде първата група в детската градина, а ние попаднахме при екип от млад учител с опит, за който имаше прекрасни отзиви и току що дошло от университета момиче. Надявах се, че опитът на по-възрастната учителка ще помогне, вярвайки, че младите хора имат по-голямо желание да учат и по-сърдечно отношение към децата.  Въпреки че знам как една система може да смачка всякакъв ентусиазъм, вярвах, че заедно – родители и учители ще можем да решаваме проблемите, за да са добре децата ни. Бях отворена за обратна връзка и дори сме ходили „стиковаме“ правилата, които да помогнат на детето ни да се впише по-лесно в средата. Тогава проблемът беше, че синът ни е разсеян и трудно можеше да бъде накаран да си изпълнява задачите заедно с останалите деца.

После опитната колежка напусна – отиде в частно училище за по-висока заплата, нейно право е, въпреки нашето родителско разочарование...

Още преди това в групата ни се изредиха да заместват най-различни преподаватели, а накрая една много възрастна пенсионирана учителка остана по заместване до края на годината. Само добри неща мога да кажа за тази жена, но се оказа, че липсата на опит и твърде многото години стаж не могат да създадат успешен екип и това вече се усещаше в дисциплината на децата. Предполагам, защото знаейки че не е титуляр, по-възрастната госпожа беше оставила по-младата си колежка да бъде водеща в екипа. Не мога да бъда сигурна и никого не обвинявам. Още повече, че в групата са 25 момчета, но ако има проблем с дисциплината заради това, това е проблем, създаден от ръководството на учебното заведение при разпределението на децата.

Някъде около сборните групи през лятото разбрах, че детето ми всъщност има сериозни проблеми с вниманието – нещо, което като майка, която познава сина си, очаквах, но не го бях чула от устата на учителите му. Защото в продължение на една година всеки път, когато го взимахме, ни казваха, че всичко е наред. Бях бясна, защото смятам, че родителите и учителите трябва да работят заедно и точно затова е нужна адекватна и навременна обратна връзка. Която впрочем даде резултат само за две седмици в сборната група. Оказа се обаче, че някои от учителите не искат да се оплакват от децата, защото излизало, че не си вършели работата. И защото имало агресивни родители, които налитали на бой. Така вместо да решат проблемите, те явно са ги замитали под килима.

На третата година дойде друга, отново млада, но с опит учителка и синът ни започна да се връща от детската градина с изпълнени задачи и научени песнички и стихчета. И тъкмо да си отдъхнем, се повтори същото – учителката излезе в няколкомесечен болничен, а при нашите деца всяка седмица се сменяха учители по заместване.

Не помня вече колко учители с различни подходи и правила се изредиха, а проблемите с дисциплината станаха такива, че започнах да се притеснявам за безопасността на детето си докато е в детската градина. И въпреки че имаме още една година от предучилищната група и тя е задължителна, вкъщи започнахме да обсъждаме идеята да изпратим детето в първи клас... Наясно съм, че това няма да реши проблема. И като всяка майка ме е страх от агресията в училище – тази между децата.

Защото няма значение колко са строги или добри учителите, когато децата отиват в училище вече изпуснати...

Да, разбира се, че проблемите започват в семействата, тръгват от липсата на внимание или агресията на самите родители, но неслучайно давам този пример  – искаме или не, децата ни прекарват по цял ден в детските заведения и там трябва да бъдат научени на правила. Защото другата страна на монетата е, че колкото и да говориш вкъщи, че не трябва да се бие, когато попадне в детска среда, в която липсват ясни правила и няма респект към учителите, детето взима лошия пример.

Иначе се оказа, че в нашата група има камери. Само че това не ме успокоява, когато разбирам, че и моето дете се е научило да удря другите деца, въпреки непрекъснатите разговори вкъщи. По някаква причина той е избрал да копира този модел. Няма да се откажа да работя и да се справим с това, но точно в този момент съм наистина притеснена.

Психоложката на детската градина обясни, че след цялото сменяне на учители децата са се капсулирали и са си изградили общност, в която се чувстват спокойни и сигурни едно с друго... Знаете ли колко страшно е това? Говорим за деца на 6 години, които в момента нямат уважение към по-възрастните и за които думата „правила“ е изпразнена от съдържание. Може и да преувеличавам, но като майка ме е грижа какво се случва зад вратата на класната стая. А най-вероятно всеки учител е влизал там със своето настроение и със своите правила. Сега тези 30 деца преживяват болезнено факта, че и младата им учителка – единствената, която остана с тях през последните три години, ги напуска - за да отиде на по-добра работа.

Да, Столична общината наистина трябва да продължи да открива нови детски градини, трябва да намали броя на децата в групите, да назначи повече психолози, трябва да се увеличат заплатите, но също така трябва да контролира сериозно подбора на учители, самият образователен и възпитателен процес и да иска обратна връзка и от родителите – за да може ако има проблеми, те да се решават навреме.

 

Вижте още:

Родители на протест срещу насилието 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

камери, агресия, детски градини, учители, деца, майки на протест

Street of Art

Храни срещу грипа

Сряда, 28 Декември 2016 / Хранене и Здраве
Най-големият враг на простудните и вирусните заболявания е чесъна   Както всяка година, грипната епидемия няма да ни подмине и сега. Затова е добре да вземем мерки за засилване на имунитета. Специалистът по хранене и диететика проф. Донка Байкова съветва да не пазим диети, а да се хран [...]

Почина журналистът Димитър Цонев

Вторник, 23 Август 2016 / Под прожектора
Днес е починал известният журналист Димитър Цонев, съобщиха от Военномедицинска академия.  На 13 август той беше приет в реанимацията на Военномедицинска академия в тежко състояние, след тежък инсулт. Състоянието му беше тежко, но лекарите до последно се бориха за живота му. Димитър Цон [...]