Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Неразбраните „Деца на Аспергер“

Петък, 16 Февуари 2018 / Гласът на детето
1444
  • pixabay.com

Хората с разстройства от аутистичния спектър често са умни особняци, които живеят в изолация 

 

Години е трябвало да минат, за да може до обществото да достигне представата, че децата, страдащи от аутизъм, не са болни, умствено изостанали, или страдащи от психични разстройства. Дали обаче хората вече са готови на това или стигмата все още съществува? Филмът „Мозъкът на Юго“ разказва няколко истории, които можат да ни помогнат да „надникнем“ в света на аутизма.

Децата със Синдром на Аспергер (високофункциониращ аутизъм) са умни особняци, които често прекарват живота си в самота. Това, което обществото може да им даде обаче, е разбирането, че всеки има своето специално качество, с което да е полезен на света.

 

1. Аутизмът има биологичен произход

 

През годините изследователите все по-категорично достигат до теорията, че аутизмът има биологичен произход. Преди това се е смятало, че това състояние е резултат от липсата на грижа или правилно отношение от страна на родителите – така нареченият психологически подход все още е широко застъпен във Франция. Незрелият детски мозък представлява джунгла (от невронни връзки) и за да продължи да се развива едно дете, трябва да се сложи ред в него. Елиминирането на милиарди невронни връзки във възрастта между 3 и 6 години при децата с нормално развитие, „отваря място“ за социални контакти, които са изключително важни, защото хората са създадени, за да общуват помежду си, а общуването е важна част от пълноценния живот. Не така стоят обаче нещата с мозъка на аутистите, където тези мрежи от невронни връзки се запазват и пречат на нормалната работа на сетивата и социализацията. 

 

2. Обучението и общуването развиват

 

Дълги години подходът към хората с разстройства от аутистичния спектър е бил те да бъдат изолирани. Изпращани са в психиатрични клиники и вместо да развият уменията си да общуват със света, повечето от тях са закърнявали или дори са се връщали назад в развитието си, а тези, които са успели да се впишат в света на останалите, дължат това основно на усилията на семействата си.

Психиатрите смятали, че тези деца няма да проговорят, никога няма да се научат да пишат и четат, да карат колело или да правят други „нормални“ неща. По-късно идва разбирането, че в основата на аутизма стоят сензорни проблеми и преработването на информацията от мозъка по различен начин, което не е психическо заболяване.

Във филма например една от майките на дете със Синдром на Аспергер споделя разочарованието си от факта, че 25 години никой не е поставил правилната диагноза на сина й, никой не е забелязал способностите му и това е изгубено време за неговото развитие.

Едва през 60-те години на 20-ти век започват да се разкриват правилни терапии (Поведенческата програма TEACCH, разработена от Ерик Шоплер, който смята, че родителите са били използвани като изкупителни жертви, както и програмата АВА, базирана на поощрението и наказанието на Ивар Ловас, която давала смайващи резултати). Примерите показват, че когато вместо да бъдат изолирани, децата с аутизъм са включени в образователния процес и общуват с връстници, те отбелязват развитие.

Общата нагласа на обществото, че тези деца създават проблеми в училище и следователно трябва да бъдат изолирани, която съществува и в момента (включително в България) е добре показана и е много силно посланието, че когато децата аутисти са сред връстниците си и получават правилно обучение и терапия, те могат да развият в голяма степен своите социални умения.

 

3. Сами и неразбрани

 

В масовото училище тези деца остават неразбрани и често тормозени от съучениците си.

„Социално бях много изолиран и ме бяха нарочили за детето „особняк в класа““ - тази реплика на един от героите във филма се отнася за всички разказани истории – тези деца растат неразбрани, самотни и това ги наранява. Разказите показват, че децата с Аспергер искат да общуват, те имат нужда от приятели, с които да споделят общи интереси или просто да прекарват време заедно, имат желание за близки отношения и любов, но не успяват да се впишат в средата от „нормално“ развиващи се деца и зрели хора.

Филмът показва възрастни аутисти, някои от които видимо по нищо не се различават от останалите в обществото. Показва и хора, чийто външен вид и комуникация подсказва, че имат проблем в развитието. И едните, и другите признават, че продължават да срещат затруднения в ежедневната комуникация, чувстват се изолирани и страдат от това. Самият факт обаче, че те имат нужда от тази комуникация, показва децата с аутизъм като способни да изпитват емоции и привързаност. По-скоро различни ги прави хипер/хипосензитивността и трудността да разбират нормалната комуникация (да разпознават изражения на лицето, интонацията и да усещат емоциите на другите).

Също така, хората с Аспергер искат да работят и да бъдат пълноценни в обществото, но като че ли това е постижимо основно, когато е свързано с тяхната специална дарба/интерес. Както Юго, който е събирателен образ, отива в библиотеката на интервю за работа, но като човек, който не може да лъже (също типична характеристика за хората с високофункциониращ аутизъм) признава, че не иска тази работа, а иска да свири на пиано. И в края на филма успява да преодолее страха си да свири пред публика и да покаже таланта си на света. Публиката (обществото като цяло) оценява специалните качества на тези хора, които често имат гениални способности, но може би трябва да бъдем по-отворени към техните странности и да им предлагаме подкрепата и приятелството си.

 

 

 

 

 

 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Синдром на Аспергер, аутизъм, деца, затруднения в развитието, затруднения в ученето, СИД, СОП

StreetView

През Магелановия проток – до края на света и обратно

Петък, 06 Май 2016 / Приключения
  27-30 януари 2016   Буенос Айрес – градът на добрите ветрове   27 януари. Пристигам в Буенос Айрес с полет на Air Canada през Торонто, със спирка в Сантяго (Чили). Тръгвам в страховита снежна буря. В Сантяго „un petit probleme“ ни забавя с почти два часа [...]

Ботаническа градина в дядовия двор

Събота, 18 Юни 2016 / Места
Млад географ събра над 300 растения в Ихтиманското село Борика   Изкуство ли е градинарството, или просто занаят? Въпрос на лично отношение. Може просто да практикуваш древното свещенодействие – семе-земя-слънце-вода-храна, оставено ти в наследство от фамилията; а може да го пресъ [...]