Кой е виновен? Търсенето на виновните няма да върне живота и детството на много други деца
Цяла България се потресе от случая на убитото седемгодишно дете в едно далечно-далечно село. И всички си задаваме първия въпрос – кой е виновен?
Кой е виновен, че това дете утре няма да отиде да си купи сладолед от магазина? Кой е виновен, че е загубило живота си, а последното, което е преживяло преди това е нечовешки ужас?
Продължаваме да говорим за това какво трябва да се случи с извършителя – очевидно виновния. Чуват се призиви за публичен линч, особено след като се разбра, че и вероятният убиец, и жертвата са роми. Обвиняваме родителите, които са оставили детето само – да изпадне в подобна ситуация. А те са далече – на гурбет – и детето се отглежда от баба си и дядо си. Възмущаваме се от институциите, които не са си свършили работата. Коментираме сигурността в малките населени места, в които няма полиция.
По-късно днес извършителят беше заловен и той ще понесе наказанието си. Така и трябва. Ще има медиен шум и ще коментираме случая, причините около него и виновните. А за известно време, може и по-дълго, няма да пускаме децата си сами и ще се тревожим още повече за тях. Вероятно все по-късно ще им разрешаваме да правят сами едно или друго, защото ни е страх, че ако ги пуснем сами и ние не сме там, няма кой друг да помогне. Разделението между „нас“ и „тях“ ще расте и мнозина ще обвиняват ромите.
Само че всичко това няма да върне детето, което загина. Нито ще промени преживяното от него. Нито ще върне детето, което загина само месец по-рано, хвърлено от собствения си баща от мост. А заедно с тези деца, търсенето на виновните няма да върне живота и детството на много други деца, които са пострадали от ръцете на близки и непознати хора.
Това не са изолирани случаи, а такива, които продължават да се случват. Само за първата половина на миналата година, убитите деца са 30 – от тях малолетни са 26. Случаите на деца, пострадали от престъпления – 1917. В същото време, подадените сигнали за насилие над дете са 1106, от които случаи са разкрити 387.
И това няма да се промени, докато не осъзнаем две неща – първо, че всички имаме отговорност за това да сме общество, в което децата са ценност не само на думи. Това звучи невероятно общо, но всъщност е съвсем конкретно. Означава, че когато видиш само дете на улицата, трябва да се поинтересуваш защо е само. Ако видиш дете, което е в опасна ситуация, да подадеш сигнал в полицията или в отдел „Закрила на детето“, ако се налага. Изключително притеснителен е фактът, че за последните пет години у нас хората са все по-малко склонни да подават сигнал, ако видят дете, което е в рискова ситуация, а това е пряко свързано и с недоверието в институциите и начина, по който реагират те. Но цената на това недоверие накрая плащат децата.
И второ – да признаем, че имаме проблем с насилието над деца и че докато нямаме реални, конкретни действия, които да предотвратяват такива случаи, а не само да реагират и да търсят виновния след това, те ще продължат да съществуват – с десетки и с хиляди на година. И ние отново ще искаме да линчуваме извършителите, да търсим вината в институциите и да се чудим кой е виновен. Нужно ни е не само полиция, която да реагира бързо и да намира извършителите, но и социална система, която да успява да предотврати такива случаи. Нужна ни е подкрепа за семействата, които имат трудности. Нужни са ни мрежа за психична помощ и работа с хора с психични заболявания. И ни е нужно всеки един от нас да направи нещо, когато види дете, което се намира в рискова ситуация.
А за всички нас понякога е нужно, ако видим само дете, да не го подминаваме, а просто да го изпратим до вкъщи и да се уверим, че е на сигурно място или поне да го попитаме дали е добре.
Позиция на Национална мрежа за децата
Вижте още: