Връзването на мартенички е най-древният и най-обичаният български обичай
Баба Марта и връзването на мартеници е типично българска традиция, макар че е разпространена и в Румъния и Молдова, както и в някои от останалите Балкански държави. Но родината на мартеницата е България, откъдето обичаят се разпространява в съседните райони – много от тях населявани от българи преди векове.
Според легендата мартеничката е свързана още със създаването на българската държава, когато Хан Аспарух победил хуните и поставил началото на Българската държава. Белият конец бил вързан на крачето на гълъб, който трябвало да покаже пътя за бягство от плен на сестрата и брата на Аспарух Хуба и Баян, но се изцапал с кръвта на ранения аспарухов брат. След победата хан Аспарух връзва по един конец на всеки от своите воини, затова днес бяло-червеният конец символизира здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме силни, щастливи и единни. От преданието за птицата, донесла вестта, идва и поверието, че мартеницата трябва да се свали, когато видим първия долетял щъркел.
В българската народна традиция мартеничките се свалят, когато видим цъфнало плодно дърво и се връзват на него за здраве е берекет. Символизира началото на пролетта и началото на новата стопанска година.
Мартеницата се изработвала от бяла и червена вълна и старите хора вярвали, че тя предпазва хората, домашните животни и цялото стопанство от злите сили. Бялото предвещава дълъг живот, а червеното – здраве и сила. От друга страна червеният цвят се свързва с мъжкото начало, а белият – с женското. Тяхното свързване в едно е знак за хармония, разбирателство, взаимност.
Пижо и Пенда символизират любовта
Според преданието Пижо бил хубавец, напет и скромен младеж, който се славел с трудолюбието си и с благия си нрав. Той бил най-личният момък в цялото село. Бил много работлив и никога не се задържал на едно място – вечно помагал на някого и обикалял селото. Затова и бузите му били винаги червени. Пижо се влюбил в хубавицата Пенда още от първия път, когато я зърнал.
Пенда била най-красивата мома в цялата околия. Тя притежавала честна и скромна душа, била добра и много искрена девойка. Косите й били черни, а кожата й била най-бялата, която някой някога е виждал.
Двамата се харесали и вдигнали голяма сватба, на която поканили няколко села, а хората, възхитени от хубавата двойка, решили да ги обезсмъртят в две фигурки – на червен момък и бяла невеста. Днес Пижо и Пенда ни напомнят колко е важно да се обичаме.
