Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Пътуване до Бали: До Ява и обратно

Петък, 19 Август 2016 / Приключения
1171
  • Снимки: Дарина Гаджурова

Знаех, че всеки остров в Индонезия е коренно различен, но на фона на Ява Бали изглеждаше като културната столица на Европа 


Така или иначе, по време на целия престой в мен се бореха две основни неща - не мога съвсем да повярвам че сме тук, чувствам се доста чужда, като все едно нещо много се е объркало и съм попаднала в друга вселена, но същевременно сякаш винаги съм копняла за това място и сега, когато съм тук, осъзнавам колко много ми е липсвало. Мислех, че съм преодоляла шоковите културни разлики. Че вече съм калена и готова да посрещна столицата на Индонезия, че съм приела и лошото и безкрайно хубавите неща (с които много бързо и лесно свикнахме). Че вече няма какво да ме изненада и да ме смути.

Бях чела на много места, че всеки остров в Индонезия е коренно различен от другите. Но, когато кацнахме там, осъзнах, че изобщо не съм имала идея колко точно означава много различен. В общи линии бе коренно различно от Бали, единственото общо по между им са комарите и адската жега :) През целия престой там се чувствахме като охлюви, които се пържат в собствен сос.

 

 

Дори след почти месец, прекаран на Бали, престоят в Ява се оказа адски предизвикателно изживяване...стотици хора, мотори, каруци в стил файтони, коли. На фона на живота там, Бали изглеждаше като културната столица на Европа. Вече се чувствахме точно в сърцето на дивата, цветна, хаотична и мръсна Азия съвсем буквално. На моменти се чудех „Къде по дяволите се намирам изобщо? Да не съм влязла във филм на Нешънъл Джиографик?“ Ако в момента се опитвате да разберете думите ми, ще дам пример - нали се сещате какви смешни снимки сме гледали на едно камионче и нагоре товарът му е малко повече от височината на самия камион, ти го гледаш и си мислиш - това реално ли е? Няма ли да падне? Всеки момен аха-аха чакаш го да се катурне, ама ей, не пада! Разни хора, натоварили саксии на моторчетата си отзад, жени с един казан на главата си вървят като пичове, 20 касетки, издигащи се много над главата на моториста се люлеят, а той смело кара с 60 км/ч и ни задминава. Жени с бурка и с каска над бурката (изглежда като Батман в гръб, нямам идея как дишат), коли спират където им падне, когато спрат, всякакви хора минават да пеят, да предлагат храна, да чистят стъкла, включително една жена притичваше да чисти боклуците на кръстовището, а когато тръгват колите, тя ги палеше, и така на всеки червен светофар?!

 

 

 

Всички ни гледат странно, но и ние ги зяпаме с учудване и любопитство. Тук има малко бели и явно сме атракция, въпреки, че бяхме в студентско градче. Спираха ни десетки ученици за снимка с нас, правиха ни интервюта. Когато влизахме в местните пазари, жените криеха лицата си от мъжа ми, бягаха, за да не ги докосне, а то пазарчето тясно, тясно, аз не мога да мина без да ги докосна, камо ли 120 килограмов мъж :) :) Също така, е доста трудно да си стигнеш до целта, на всяка втора крачка някой любезно те спира, заговаря те с три дежурни въпроса: откъде сте, накъде отивате, аааа то там вече е затворено (ако кажеш дестинацията) и отново заочват да те убеждават, че е затворено вече и няма смисъл да ходиш, затова да се качиш при него, той да те разходи из града ИЛИ ако кажеш, че се разхождаш (аааа ма то е сууупер далече на 2-3 километра, елате в  моя файтон, аз ще ви разходя и те задърпват на някъде. Много е досадно след 10-тия човек, сценарият е винаги този, а хората, които го предлагат са ХИЛЯДИ. Сериозна енергия отнема да не им се развикаш :) Често се удивявахме на актьорските умения на местните, гледат те в очите и аха-аха да се разплачат от тъга, че не им вярваш. Едни големи тъжни очи...едни искрени физиономии, ако все пак откажеш, все едно ги оставяш разорени и банкрутирали. Обръщат се и се ухилват до ушите, ако пък се съгласиш да им ползваш услугата.

 

 

Иначе разгледахме много забележителности на Ява.

Ява е огромен остров. Може би един месец няма да бъде достатъчен, за да се обходят всички интересни места. На Ява се намира столицата на Индонезия – Джакарта. Ние обаче избрахме да отседнем в ДжокДжа, което се води културната столица на Индонезия заради десетките университети и постоянните културни мероприятия – изложби, концерти, спектакли. Освен това, Ява е огромен производствен център. Там са разположени фабриките на много международни компании като Найк и Адидас, както и 80% от леката промишленост на Индонезия. Може би по тази причина плажовете на острова (или поне тези, на които бяхме ние) не са особено чисти...или удобни. За сметка на това обаче има много големи храмове, които са разположени в красиви форми около вулканите (които на този остров са внушителната цуфра от 45 активни, според учените). Освен задължителните два гигантски храмови комплекса – храмът с камбаните и храмът на разбитите сърца Прамбананан, Дворецът на кралската фамилия на Индонезия  и банята на султана.

 

 

Впечатли ни размерът на двореца и че всичко беше златно. Беше хубавно, но в сравнение с Бали - много пусто и диво. Най-странното и приятно нещо на Ява беше, когато обикаляхме гигантските храмове, как всички мислиха, че сме телевизионни звезди и актьори. Не съм сигурна, защо точно, тъй като имаше доста бели туристи, но повечето бяха възрастни. Със сигурност се почувствахме супер специални. Един човек, който говореше горе-долу английски, обясни че аз съм била копие на някаква тяхна известна актриса от сапунен сериал, а по мъжа ми припаднаха всички азиатки, защото има азиатски очи, обаче е бял и едър. Едър - това било най-високият статус в тяхното общество – означава, че си хем богат, хем благороден, хем плодородие, хем благословен от боговете - всичко на куп. Какво нещо е културата – може би това е единствения момент, в който се чувствахме добре от факта, че сме доста закръглени. 

 

 

Едва обиколихме храма от желаещи за снимки, накрая вече щяхме да получим слънчев удар, защото камбаните не правят сянка, а много се забавихме с фотосесиите. Въпреки това азиатската настойчивост на този остров граничеше с наглост за нас, и въпреки, че знаехме отлично какво ни очаква, все пак се изумихме на ситуациите, в които попадахме и в храмовете и извън тях. Един местен гид се влачи след нас през половината храм само, за да ни пречупи и да ни убеди, че има смисъл да го наемем.

 

 

Въпреки това, един от най-запомнящите се мигове за мен, свързан с пътуването до Ява, беше прелитането над активния вулкан (kelud volcano). Вътрешният полет от Бали до Ява е свързан с прелитане над поне 10 вулкана, ние специално си бяхме платили за хубави места с изглед, но за съжаление времето беше облачно и видяхме само един, но той беше просто...неописуемо величествен! Да видиш активен вулкан от самолет, докато прелиташ над него, само на няколко километра под теб, как червената лава вътре бълбука, от страни острите ръбове на периферията му, а около тях - плътни бели облаци...О, тази гледка мисля че няма да мога да забравя никога... Кара те да осъзнаеш, колко си мъничък и зависим от баланса в природата, колко си крехък и колко велики неща има по тази наша земя...Извежда перспективата за живота на съвсем различно ниво.

Този път бяхме решили да не сме в хотел, а да отседнем в оригинална явайска къща с ДВОР, от който си берем (да, БЕРЕМ СИ) кокоси, папая, банани и още екзотични плодчета, къщата е като голямо студио с 4 спални и големи свободни пространства, на 1 етаж. Лошото беше, че не се бях поинтересувала какво точно представлява оригиналната явайска къща – пълно отворено пространство, всички стаи буквално са под един общ покрив, но стените не се издигат до горе, а само на два метра, тоест няма отделни стаи, нито преграда, която да спре стотиците комари, гущерчета и какво ли още не :) Нагледахме се на куп нови чудеса. Успяхме да изживеем живота на Ява като на местен. Храната, ежедневието, местата, на които се хранят и т.н. Все едно всички си живеят на село, ама много отдавна и много по-мръсен вариант. Традиционните бани нямат душове например, къпят се с канчета? Нямат топла и студена вода. Имат само 1 вариант вода, и тя е според времето навън, защото тръбите са на има – няма 15 см под земята и така през деня водата е гореща, вечерта е хладна. Това е положението  Тоалетна хартия – няма. Има чешма с маркуч до тоалетната чиния  Добре че открихме в един далечен магазин  Но, то пък няма пълно щастие! 

 

 

Намерихме си зелен хляб (единствения вид хляб, който имаше и който е по-скоро като козунак), сини пачи яйца и още чудни неща за хапване... Храната отново бе безумно вкусна, не мога да го опиша направо колко точно, слава богу не беше много слънчево по време на престоя ни. Което е доста нетипично, просто изкарахме голям късмет! Тук научихме много любопитни факти и за храната като цяло. За разлика от храната на Бали (която е само люта до смърт), тук всичко е хем супер люто, хем супер сладко. Нямат ама абсолютно нищо солено! Даже печената им риба я пекат в сладък сос?! Обясниха ни, че захарта е неизменна част от всяко приготвяне на ястия, сокове, чай, кафе, хляб, чипс, абсолютно всичко и второ - разбрахме най-накрая, защо аджеба е мега люто тук. Тук, се готви с мини люти чушки, които са нарязани и това за тях НЕ Е люто, а е задължителен елемент след олиото, когато започнеш да готвиш (а те са смъртоносни по нашия стандарт!) И след като са сготвили, АКО искаш люто, тогава ти слагат една подправка, която наподобява нашия шарен пипер, обаче всичките й съставки са ЛЮТИ в различни вариации (като стрити люти чушки с джинджифил, някакво растение, което пак е много люто. И така, когато кажем е искаме европейска храна, ни дават без това допълнителното и се чудят, защо се мръщим  Иначе никой нормален човек не си готви вкъщи. Всички се хранят навън в едни места като ресторанти, но не точно. По-скоро като столове за хранене, които обаче отварят след 5 вечерта – когато се стъмни и стане нормална температура, всички излизат и животът започва  И така тук никой няма хладилник, затова не съхраняват храна, отиват и за 5 до 15 лева се нахранва цялото семейство с всевъзможни разнообразни вкусотии.

 

 

Видяхме и уникални гледки, като например камиони с тръстика. На Ява са адски много, на всеки 5 минути има цели колони с претоварени камиони със захарна тръстика. В първия момент питах дали не е бамбук за строежите, но ми обясниха, че отиват към фабриката, за да станат на захар  И после ми обясниха, че местните се избиват за бяла, рафинирана захар, била сууупер модерна. Стана ми смешно - ние се избиваме за био кафява захар, та чак си я боядисваме, а те искат да са модерни!

И като си говорим за модерно, в Индонезия, явно е много модерно да имаш коледна украса?! Напълно неразбираемо от моя гледна точка?!?!?!??! Значи, в най-скъпите хотели и ресторанти, ама говоря за най-най-най- скъпите по 1000 долара на вечер например, имат коледни лъскави лампички. Е, има ги и по разни по-евтини места, обаче е върха на класата да си имаш нещо, което лъска ей тъй, ако някой случайно не види хилядите шарениййки и надписи по улиците, да привлечеш вниманието. Често се шегувахме, че тъъъкмо е минала Коледа, и тъъъъкмо местните психически са се наканили да ги свалят и хоп - пак дойде Коледа :) :) :)

 

Следва продължение

 

Първа част: Пътуване до Бали: Сблъсък на световете 

Втора част: Пътуване до Бали: Търговци в храма 

Трета част: Пътуване до Бали: Местните жители 

 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Индонезия, Ява, Бали, Азия, пътешествие

Street of Art

Уитни, която не успя да обича себе си

Петък, 10 Август 2018 / Под прожектора
Но винаги ще остане в сърцата на феновете, защото избра музиката    „Да се научиш да обичаш себе си е най-великата любов от всички“. Дали Уитни Хюстън не успя да повярва напълно в тези свои думи, или в битката с трудностите изгуби пътя, но остава завинаги обичана и абсо [...]

Време с децата: Семейство Шапковци

Петък, 17 Ноември 2017 / Стил
Една купчинка пухкави шапчици, която ще ви осигури домашни забавления и коледен уют      Дните се нижат и нямаме време загубене, Коледа идва. Да започваме !!! След коледната звезда идва време на семейство „Шапковци“. Но преди него да стоплим камината, ще оставим [...]