Съзвездията над мен бяха напълно различни от всичко, с което така бях свикнала вкъщи
Mечтаете за много и различни пътувания? Гледате предавания по телевизията, изследователски и приключенски филми и се потапяте през филмите в различните светове с нагласата, че това няма как да ви се случи? Мислите си, че няма никакъв шанс да съберете пари, да отделите толкова време, да намерите спътник или да успеете да се справите с организацията? Да, и аз бях така... Обаче, един път изразих на глас тази моя мечта и съвсем „случайно“ се случи един преломен момент, в който станах и си казах: „Защо пък не? Заминавам, пък каквото ще да става!“. Един от най-вълнуващите моменти в живота ми - именно онзи миг, когато взех решение, че аз, реално, ама наистина, ще отида в Бали! Вече не бе далечна мечта, а реалност. Добре. А сега от къде да започна? Изникват хиляди въпроси. Какава е цената на билетите? От къде да купя билети? Какви документи трябва да подготвя? Трябва ли да правя някакви ваксини? А къде ще спя? От къде да взема валута? Най-изгодните курсове кои са? Изобщо, ще се справя ли сам с организацията? Няма ли да е по-лесно да си платя организирана почивка? И още хиляди въпрси....Бях твърдо решена, независимо колко време ще събирам пари, независимо какво ми коства. Аз ще го направя!
Запретнах ръкави и започнах да търся. Търсих постоянно. Ровиш, гледаш, сравняваш, мечтаеш и четеш неуморно форуми. Има хиляди възможности, десетки варианти, стотици страници с всякакви съвети. Голяма част от тях – взаимно изключващи се, или пък тонове преповтаряща се информация. След няколко месеца организация вече бях на ръба на нервна криза. Толкова много опции, толкова много информация, толкова много неща за правене, организиране, съобразяване. Държеше ме в кондиция единствено красотата на всички снимки, които виждах. Мечтата за покой и наслада, когато най-накрая стигна там. След щателно проучване изготвих амбициозен план-максимум. Исках да видя всичко най-важно и интересно, докато съм там. Исках да обиколя, но и да си почина, да се наснимам, но и да не скучая. Имах ясен маршрут, програма по дни, дори с адресите на забележителностите и карта (разбира се!) Принтирани съвети за оцеляване в страната. Сигурна бях, че с това планиране и резервиране, с тази подготовка, просто от тук нататък нищо не може да се обърка! Дори и да се обърка, аз имах план Б, лекарства (ваксини не сложихме), телефони и адреси на посолства! Имах и второстепенни обекти, които могат да отпаднат от списъка, резервни пари, дрехи, репеленти. Организационните ми умения ми гарантираха 100% спокойно и чудесно изживяване.
След дълго очакване, спестяване и планиране настъпи денят на полета. Не можех да повярвам, че най-накрая и аз ще отлетя за тази толкова екзотична и мечтана дестинация. Вълнувах се цял ден! Постоянно претеглях багажа. Махах и добавях по нещо...струваше ми се, че ще имам нужда от всичко!! Едва успявах да се побера в допустимите килограми за багаж.
И, ето че отлитаме! Летя, Летя, Летя...след 3-тия час започва да ми става неудобно. След 5-тия час ентусиазмът започва да се изпарява. След 10-тия час вече осъзнах, че е било добре да прочета и съвети за дълги полети и че предстои тежко пътуване. След 16-тия час вече ми бе адски зле, всичко ме стягаше, главата ми бучи, не мога да спя, не мофа и да седя будна, цялата бях подута. Студено ми е и безкрайно неудобно. Обещавах си на връщане да съм с пижама и яке! След 18-тия час вече бях на път да припадна и се чудех как изобщо ще издържа този кошмар навръщане и защо някой би си го причинил, за да отиде на почивка?!?!??? Но, ето че изведнъж всички се будят, капитанът се обажда с хубавата новина, че скоро ни предстои кацане. КАЦАНЕ на Бали! Виждам светлина в този безкрайно дълъг 30 и косур часов тунел от тъмнина! Вълнението отново се връща, сърцето се разтуптява и с огромно нетърпение очаквам да кацна. Но, след малко чух отново гласа на капитана, че ще се забавим малко с кацането. След 10 минути отново времето се удължава с 10 минути...и така около 70 минути... Съседът по седалка се обърна и ми каза – добре дошла в Бали, тук времето тече по съвсем различен начин! В онзи момент изобщо не разбрах какво ми каза, но в последствие много пъти се сещах за тези думи!
Излязохме от самолета с повече от час закъснение – първо нямало място къде да кацнем, а после и багажът се забави. Най-накрая го взехме и се отправихме към изхода на летището, където ни очакваше огромна тълпа от свръхнахални шофьори. Всички се приближаваха с категорична стъпка и се надвикваха за нашето внимание. Ние, като много модерни, вече си бяхме намерили човек по интернет, който бяхме уговорили с цена. Трябваше да ни чака с табелка. Уви, не го видяхме сред десетките шофьори. Седнахме да го чакаме. Докато намерим телефон, докато намерим местна сим карта, докато се свържем, докато ни вдигне, мина още час и половина. Накрая стана ясно, че е объркал деня и може да дойде след още един час. В онзи момент започнах да разбирам, че тук си има друг ред и закони по които животът се случва. Все още обаче не осъзнавах, колко точно съм права! Решихме да преговаряме с някой от околните хора, защото и без друго не ни оставяха на мира. Заговаряха ни по 5 човека едновременно. Показваха с жестове, че са шофьори и ни предлагат най-изгодната цена. Разбира се, цената им беше безумна. Не просто безумна, тя беше около 20 пъти по-висока от нормалната. И някак си, колкото и пъти да си прочел, че азиатците обичат да преговарят, знаеш, че те очаква един голям пазарлък, никой не може наистина да те подготви за сблъсъка между тези два съвсем различни свята – нашият, с нашето разбиране за „нормална“ и честна цена, и техният – с единствената идея да измъкнат максимума от теб, без никакво значение, каква е реалната стойност на предлаганата услуга. От тоновете изчетени материали, знаехме приблизително нормалната цена за превоз. В момента, в който кажехме, че искаме да ни закарат не за 50$, а за 5$ всички се ядосваха или се отказваха да вървят след нас или се пазаряха и когато осъзнаят, че няма да се пречупим си тръгваха разочаровани. Един шофьор обаче се съгласи на 8$, а ние все пак решихме да направим някаква отстъпка. Чак, когато закрачих към таксито осъзнах, че вече сме излезли от летището и едва вдишвам горещия, влажен въздух. Въпреки че беше тъмно, се носеше тежка миризма на ароматни клечици и газове от стотиците минаващи коли. Доволни се качихме в колата с климатик, само за да разберем, че и този шофьор ни беше изработил, но по друг параграф – отказа да плати паркинга и таксата за магистрала. В крайна сметка пак платихме три пъти по-висока цена.
Ето така започна престоя ни в тази безкрайно различна реалност – когато осъзнахме, че вече мечтата ни е факт, когато минавахме покрай странните схлупени къщурки и във всяка една от тях виждахме семейните храмове в двора, когато погледнах небето и съзвездията над мен бяха напълно различни от всичко, с което така бях свикнала вкъщи. Моето вкъщи, което в този момент беше буквално от другата страна на земята...
Настанихме се в предварително резервирания хотел, изпихме си напитките за добре дошли заедно с един драконов плод и припаднахме в стаята си. Когато се събудихме на сутринта, усещахме леко объркване – от онова, когато спиш на чуждо място, събуждаш се, и в първите минути не можеш да разбереш къде си. ВЕЧЕ сме на Бали! В хотела, който е уникално красив и приятен! Времето - сякаш сме в парна баня. Спахме в бунгалце, но на втория етаж, градината е екзотична и голяма, далече сме от улицата, а стаята е напълно обзаведена, с уникални дърворезби и мрамор, разполагаме с голяма вана. Всичко е чисто и просторно. Абсолютно всичко е от естествени материали, а балкона е огромен също с дървени мебели и изглед към градината и басеина, който гледа към оризовите полета. Гледам, и все още не мога да повярвам, че съм тук!!! Хах...какво нещо е живота! Ако само пожелаеш нещо достатъчно силно и си търпелив, то неизменно става твоята реалност.
Когато се събудихме и видяхме къде сме попаднали, се почувствах като в приказка! Това продължи приблизително половин час. След това ми отне 3 дни да се климатизирам... да се успокоя, че реално не се задушавам, докато вървя, че противно на усещането ми, въздухът не става само за пиене, но и за дишане, че комарите няма да те изядат (но е жизнено важно да се изкъпваш в репелент преди да излезеш сутрин – най-добре, закупен от местен магазин), че е нормално да си седиш на сянка, да те духа вятъра и да се изпотяваш все едно си в парна баня, че движението е не просто „на обратно“, а пълна лудост във всеки смисъл на думата. Най-нормалното нещо е да се пуснат аварийки, ако ще продължават напред, да бипкат, когато изпреварват и за да плашат лошите духове от водата, а не околните, че нямат тротоари и ако не си в туристическо градче е невъзможно да се разхождаш, че има една супер специфична и тежка миризма навсякъде, че всеки местен те вижда като ходещ банкомат и се опитва да ти продаде услуга или продукт на всяка цена. И още куп подробности, част от които бяха тотална изненада, а за други бяхме прочели, но някак си изглеждаха много далечни и доста по-романтични, докато си мислиш за тях на удобния диван в стаята, с включен климатик и радостно очакване.
И така, бяхме с абсолютно амбициозна програма и една единствена мисия – да обиколим максимално много места! Да търсим и да се докоснем до възможно най-чистите форми на култура, традиции и живот на местните, покрай туристическите обекти. На всеки 3 дни сменяхме хотелите и градовете, в които бяхме отседнали. Но, когато казвам „градове“, трябва да се има предвид, че на Бали няма ясна граница между населените места.Всичко извън джунглата е толкова пренаселено, че има само очертани условни области. Тоест – до тази улица е първия град, след тази улица в следващия. Много често изобщо не разбирахме кога сме преминали през няколко града, просто защото постоянно сме в населено място, няма табели за начало и край, както при нас. Та, целта ни беше да кръстосаме острова, започвайки от туристическото сърце – Убуд! Там има десетки обекти за разглеждане, много хубави заведения и гледки. След няколко дни там се отправихме към областта Karangasem, черните вулканични плажове и няколко интересни, големи и не много популярни храма. След това кратък престой в Munduk, водопадите и планините на Бали. От там – към Ловина до делфините. Планът бе после да се спускаме към Gilimanuk и националния природен парк на Бали.
От там да се спуснем по цялата дължина на острова и да акостираме в Кута – мястото с най-хубави вълни за сърф в света (или поне, така казват). След Кута, бяхме планирали спокоен отдих на белите плажове на Санур.
Това, което реално се случи обаче бе съвсеееем различно. В Убуд ни хареса много. Сменихме три хотела в двата края на града, след което в Karangasem ни се стори изключително пусто и диво. Обиколихме нещата, за които бяхме отишли и прекарахме само 1 вечер, отказахме резервацията си и заминахме за Munduk. Там прекарахме три много приятни дни, но решихме да не слизаме към Ловина и националния парк (той все още е в списъка ми от неща, заради които ще се върна в Бали!).
Осъзнахме, че това постоянно стягане на багаж и местене е свръх изморително и ненужно, а островът не е чак толкова голям, че да има смисъл. Решихме да намерим хотелче, което много да ни харесва и просто всеки ден да си наемаме шофьор, който да ни вози на различни обиколки. Ако сега ме попитате, ще ви кажа същото – местенето просто не си заслужава. Изберете си удобен и хубав хотел и го наемете по-голямата част от престоя си. Колкото по-дълъг престой искате, толкова по-ниска ще е и цената. Намерихме на чудесна цена два хотела в Санур – единият с напълно оборудвана кухня на терасата, а другият точно на плажа (Besakih Beach Hotel – много добър!). Там си направихме резервации за преди и след пътуването ни в Ява. В последствие това се оказа много правилно решение, защото Кута бе стил нашият Слънчев Бряг - презастроено, пълно със сърфисти от цял свят, безспирен купон и свръх пренаселено. Това определено не беше нашето място.
Следва продължение.
Бел. ред. - Можете да пишете на Дарина, ако имате въпроси за това как да организирате ваше собствено пътуване.
Оризови плантации
Водният дворец в Бали
Вижте още: Сватба на остров Бали
