Зная, че често споменавам думата „джунгла“, но съм сигурна, че не си го представяте така, както се чувства тук
Първият хотел беше в сърцето на туристическата част на Бали – Убуд. Въпреки подробния ни план и конкретно разграфеното време, решихме да си дадем почивка първия ден и да свикнем с 5-6 часовата часова разлика. Закусихме палачинки от банани, оригинално балийско кафе и фреш и тръгнахме на разходка, напук на всички служители от хотела, които ни убеждаваха, че е абсурд да вървим пеша (там местните са безкрайно мързеливи. Не може никъде да видиш балиец да върви пеша! Дори да е буквално на 300 метра магазина, те се качват на моторите и отиват)! Но ние сме си чешити, и отпрашихме. Следвахме само главните улици, а трафикът бе направо шокиращ. Стотици мотори профучават във всеки един момент покрай теб. Всички карат с маски, заради голямата запрашеност, в съчетание с влажна жега. Пътят не свършва с павета, а с голяма канавка. Затова беше голямо предизвикателство да се движим. За щастие, на повечето места имаше магазинчета и хотелчета, така че в по-голямата част от времето имахме пролуки на прибежки и изчаквания, макар и много бавно, и ни беше любопитно. Първото, което направихме, беше да влезем в първия срещнат супермаркет, за да вземем две големи шишета с хидратант (НЕ вода, защото организмът губи много соли при постоянното изпотяване и не е достатъчна само водата). И така, зарязахме картите и плана и просто се оставихме на вътрешното си любопитство - продължихме да скитаме по уличките, разпитвахме местните и от дума на дума попаднахме на уникални места, които изобщо дори не бях открила в интернет!
Гигантски езера с водни лилии, красиви храмчета, мостове над традиционни къщички, музеи и най-вече – просто животът на местните в Убуд! Едно от любимите ми места там е Blanco Renaissance Museum, както и Кафене “Лотус“, което е на практика в езеро от лотуси. Тази разходка обаче взе всичките ни сили. Прибрахме се късно вечерта и решихме на следващия ден да си почиваме на басейнчето в хотела. След закуска и един час на припек обаче, нещата изглеждаха съвсем различно. Пак стегнахме раничката и тръгнахме на разходка. Оказа се, че хотелът ни е буквално на половин час пеша от гората на маймуните. Остатъкът от деня прекарахме в обиколки и любуване на красотите на това местенце. Разбира се, не мина съвсем без инциденти. Ако някога стигнете до Бали, имайте предвид, че красивите и интересни маймунки си изкарват прехраната с кражби и са много изкусни в професията си! Обществена тайна е, че местните ги дресират да им носят ценности, срещу които ги хранят. Нашият разбойник отвори раницата, взе всичко лъскаво, което намери плюс очилата ни, затвори ципа и офейка. Хубавото е, че нямахме скъпи неща вътре, а телефонът ни беше в ръцете. Все пак, имайте предвид, че бъркат и в джобовете. И са много агресивни, ако се опитате да си ги вземете, защото все пак, това осигурява храната им. За съжаление имаше случаи на ухапани деца.
Трети ден – време за смяна на хотела! Оказа се голяма изненада - вместо резервираната стая, за 67 лева, Bhanuswari Resort & Spa ни даде къща с двор и басеин. Не, че се оплаквахме. Цялата улицата беше купена от хотела и нямаше никакъв трафик, само джунгла и оризови полета срещу нас. Все пак, решихме че няма да си „губим“ времето повече в мързелуване и ще си уредим еднодневна екскурзия. След час и половина пазарене си резервирахме шофьор за разходка из близките храмове. Ставането трябваше да бъде много рано, защото все пак сме на екватора. Беше ми трудно да свикна с тези 12 на 12 часа от 5 до 5 е светло, после за минути става непрогледен мрак ... И така, до края на деня се радвахме на новата си къщичка и събирахме сили за предстоящото пътешествие.
Последва един адски дълъг ден! Станахме в 4, тръгнахме в 5:30. обиколихме куп храмове, повечето от които в джунглата – Tirta Gangga, Goa Gajah, Оризови полета, Besakih Mother Temple – моят любим. Изключително красив, величествен и въздействащ храм, който и до ден днешен се ползва от местните. Изпържихме се няколко пъти... Слънцезащитен крем, фактор 50 е задължителен, редом с хидратант, шапка и очила! Храмовете бяха уникално красиви, но всичко е толкова туристическо, пренаселено, пълно с десетки човечета, които искат да те изнудят да си купиш нещо на всяка цена, или да си изпросят пари, че целият чар на местата ни се стори доста опорочен. И още нещо, което никой не ти казва – в хинду храмовете туристите нямат право да влязат. Тоест може да се гледа от двора на храма, но реално не може да влезете вътре в самото пространство, в което се правят церемониите. Признавам си, че бяхме доста разочаровани, когато го разбрахме...
Посетихме и много известната зоологическа градина на Бали. За нас тя бе абсолютно неоправдано скъпа. Въпреки това, да видиш азиатски животни в собствена среда, беше доста впечатляващо. Гигантски тигри, слонове, птици, които бяха пуснати на свобода да си летят в огромно преградено пространство и всякакви други животинки. Това беше мястото, на което осъзнах колко голямо е всичко в Азия - всички животни и растения са ОГРОМНИ и са навсякъде. В сравнение с нашия стандарт са направо гиганти. Дървета от кактуси, фикуси, гигантски какаови дървета, палми, кафе, всякакви плодни и неплодни дървета и всичките му там разновидности на всякакъв живот – тук просто избуяват. Всичко, което бях свикнала да отглеждам в саксия в апартамента ми и едва-едва израства, тук ме кара да се чувствам като джудже в страната на гиганти.
Влюбихме се в най-малките храмчета, в онези, които ходят само местните, а не туристите. В джунглата, където местните се катерят и ти откъсват плодовете от палмичката. За един долар си накупихме кокоси, които ни отвориха на място, после се оказа, че в единия имало бебе кокосче, което се оказа пък голяма рядкост, защото местните грейнаха, когато го видяха, казаха, че този кокос бил просветнат! А то беше едно такова, много тежко на вкус, между ядка и масло, обаче не плътно, а крехко като памук и много маслено! Пихме по един кокос, хапнахме си го и преядохме... Цял ден ни държаха сити, при положение, че обикаляхме безспирно. Явно, когато си го откъснеш от дървото е съвсем различно! След този първи ден на обиколки взехме решение да се откажем от предварително планираните посещение в известните храмове и да разпитваме местните за по-интересни места.
Вторият ден от престоя ни в най-китното хотелче на света също бе белязан с разходка. Въпреки разкошната обстановка, просто не ни свърташе на едно място! Закусихме, постояхме малко в басейнчето си и отпрашихме към едно от специалните места, на които правят най-скъпото кафе в света - luwak coffee. За наше щастие, шофьорът ни разбра, когато го помолихме да ни заведе на място, което наистина си заслужава. Не ни заведе в заведение, а в ботаническа градина, която сама си произвежда много видове чай, включително и любимият ми жасминов чай, както и джинджифил, кафе, какао, ананаси и всякакви други продукти. Първо направихме обиколка из цялата градина, после ни показаха целия процес на създаване и обработване на кафето и накрая ни качиха на най-високата точка от хълмчето, където имаше масички с изглед. Донесоха ни меню с всичко, което произвеждат и ни казаха, че имаме право на по 5 безплатни напитки за дегустация от най-скъпите им продукти. После може да си купиш от всичко, на невероятната цена от 20 лева за 10 грама. Насладихме се максимално на изживяването. Излишно е да казвам колко био е всичко, все пак си е направо директно взето от джунглата и вкусът е...нищо общо с всичко, което някога сме консумирали и сме наричали кокос, ананас, кафе, джинджифил, жасмин, зелен чай и т.н. Естествено, накупихме си много и всякакви видове чай! За съжаление там се забавихме много и не успяхме да стигнем в работно време до фабриката за шоколад на Бали (Pod Chocolate Factory & Cafe). Въпреки това отидохме до мястото. Цените бяха доста солени, отчасти ни олекна, че беше затворено. Все пак беше направено много красиво...
И пак настъпи време за смяна на хотела! Пътешествието ни отведе до поредния резервиран хотел с китното име Bunga Permai, който отново се оказа голяма изненада. Стаята ни бе доста разбита, за сметка на това сме точно по средата на джунглата, буквално... последната пресечка, на последната местна махала, в последния завой, след края на пътя, след последната барака-магазин, след последната бензиностанция, след кокошарниците и след всички знаци и табели...вървиш още около километър и го стигаш!!
И ето тук имаме интернет!! До края на престоя ни бяхме много приятно изненадани от добрата интернет връзка. Почти всеки хотел и заведение предлагаха чудесна и безплатна връзка. Оказа се, че (противно на всички предположения на хората в Европа), точно в Азия всички хора са абсолютни маниаци на тема социални мпрежи и споделяне и освен хубава връзка имат 5 различни социални мрежи! За съвсем малко пари може да си купиш сим карта с интернет и телефонен номер, които са за еднократна употреба и с обхват почти навсякъде (имайте предвид, че за всеки остров има различни оператори, независимо какво ви казват продавачите. За Бали най-добри са Sympathy).
Зная, че често споменавам думата „джунгла“, но съм сигурна, че не си го представяте така, както се чувства тук...Когато погледнеш в нея – всичко мърда, адски шарено и цветно, всичко е живо, непознато, с постоянни странни звуци, цветята се отварят сутрин и затварят се вечер, Има толкова много пеещи животинки, че ушите ми са проглушени на моменти. Усещането е същото, когато усилиш звука до край, с малката разлика, че не знаеш какво издава звука и дали няма да изскочи от някъде. Имахме челен сблъсък с много видове насекоми... Да не говорим, че има един вид птиче, което вие като сирена, и заспива в 5 сутринта, гадинчето малко! Този хотел определено беше най-забавният от всички! Според описанието има комарник над леглото (да, има, наистина) НО, той е целият в гигантски дупки, а още по-смешното е че, самата врата към балкона, прозорците в тоалетната и външната врата са дървени и има дупки, колкото да прокараш два пръста. Не комар, а цял гушер може да влезе през тях! И всъщност, си влизаха! Аз лично се чувствах доста добре с много гущерчета, обикалящи стаята ни. Дори няколко по-смели скачаха върху краката ни, за да си хапнат комарчета. Първите няколко пъти много ни стреснаха, после вече свикнахме. Леглото също беше уникално – старинно, с дърворезби и за гиганти. Качвахме се със скок, защото беше на повече от метър и 20 над земята. По-забавно обаче беше през нощта, когато ставаш за тоалетна, височината те изненадва, ВСЕКИ ПЪТ! И ето в този момент комарникът все пак вършеше много полезна работа - да се хванеш за него, за да не се пребиеш съвсем.
Иначе в стаята имаше сейф. Случайно, ако някой влезе, хотелът ти е осигурил спокойствието, нещата да са ти на сигурно, защото едната клауза бе, че не носят отговорност за изчезнали от стаята ценности. Решихме да се възползваме от услугата, но се оказа, че никой не знае кода. Отне ни 9 срещи с персонала, 4 астрономически часа, много голяма настойчивост от наша страна и постоянно ръчкане, докато най-накрая успеят да ни го отворят с правилния код. Да, но мъжа ми направи много правилно логическо заключение, че те все пак знаят кода, и ако персоналът краде, то той също така знае и кода от сейфа, затова решихме да си сложим вътре (на хладно) храната, а не ценните вещи. Още на следващия ден забелязахме, че целият персонал ни се смее всеки път, когато ни види. След закуска влязохме в стаята и видяхме, че са почистили...беше ясно, защо се хилиха така, но в случая, шегата беше за тяхна сметка. Все пак отмъкнаха поредната ни дреха. Всеки път, когато си давахме дрехите за пране, ни изчезваше по нещо. В този случай изчезна и без да го даваме за пране, но като цяло просто прежалихме всичко, което носихме... За хубаво или за лошо, се освобождаваше място за новите ни покупки и подаръци.
И в този хотел с божествена градина, престоят ни беше по-малко в басейна до фонтанчетата и повече в обиколки. През деня се разхождахме из най-големите храмове на острова, а вечерите си прекарвахме при местен лечител, който ни показваше как лекува и водихме различни интересни беседи. Вече бяхме на Бали повече от седмица, а не спирах да се удивлявам на странните цени с космически суми – сокче, 15 хиляди, транспорт за един ден – половин милион лева и т.н. (измислихме си виц – защо всички хора на Бали са щастливи? Защото всички са милионери!). Все още се захласвах по екзотичната обстановка и искрено се забавлявах с местните, когато ги видех с вълнени шапки, ръкавици и суитчери, докато ние, полуголи, се разтапяхме на 30 градуса и 95% влажност. Но, това не е единственото странно за мен нещо! И до ден днешен не мога да си обясня логиката на следното поведение: нагласят климатика на 19 градуса, и когато замръзнем (защото няма как иначе да стане, при положение че навън е 38 градуса с 95 % влажност) отварят прозореца. След 5 минути сме плувнали в пот – хоп, затварят го до следващия момент, в който замръзнем. И така...някак си не смятат за нужно да се остави на една постоянна температура. И като им предложим да го направят „ооо, не, не, много е топло навън.
Все пак, разходката беше много интересна. Храмовете бяха удивителни, но имаше и голямо разочарование от търгащината на тези свещени места, която не успяхме да снимаме. Грозна картинка бяха наглите човечета, които те изнудват и заплашват на групички за пари. На всяка крачка те преследват, за да продадат какво ли не и постоянно искат вниманието ти. Има доста условия, за да влезеш трябва да имаш саронг, да купиш дарове за боговете и още куп неща. По-евтино излиза да си ги купиш, отколкото да вземеш под наем... Ако се абстрахираме от тези подробности, видяхме най-големия хиндуистки храм на Бали Besakih Temple. Уникално красив, гигантски комплекс с 4 подхрамови комплекса за 4-те "бога" На разрушението (бял, шива), бога на съхранението (черен), бога на живота (червен) и учителят на боговете(жълт) и един централен храм, в който нямахме право да влизаме, това беше в подножието на вулкана. Вулкана снимахме само от далече, но беше уникално величествено. Толкова, че ти изпълва душата, само ако го съзерцаваш. Никоя снимка не може да побере енергията на това място... нещо просто невероятно гигантско, величествено и тези постройки на хиляди години, в подножието на това нещо... После се спуснахме до следващото близко храмче Pura Ulun Danu Batur, което е на ръба на воден басеин. Уж му казват езеро, но в него големи кораби изглеждаха като точици...Моята представа за „езеро“ коренно се промени след тази гледка! После посетихме един от най-любимите ми храмове - Gunung Kawi Temple, а след него и двата водни храма на острова Pura Gunung Kawi и Pura Tirta Empul, които надхвърлиха очакванията ни. До края на деня се разхождахме и къпахме във водите на храмовете.
Следва продължение.
Бел. ред. - Можете да пишете на Дарина, ако имате въпроси за това как да организирате ваше собствено пътуване.
Първа част: Пътуване до Бали: Сблъсък на световете
