Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Пътуване до Бали: Местните жители

Петък, 12 Август 2016 / Приключения
1127
  • Снимки: Дарина Гаджурова

Как тръгваш към морето, а се оказваш на върха на планината, за да откриеш сърцето на този народ

 

На следващия ден – следваше отново нов хотел, с гледка към трите вулкана в областта Munduk, близко до северния плаж на Бали, отправихме се към делфински изживявания, настройвахме се на морска тематика и си казахме - до тук с джунглите! Представете си изненадата ни, когато карахме три часа нагоре и все нагоре в планината и накрая паркирахме на върха й! Хотелът се оказа мега модел на нашите най-планински селца. Явно не бях дочела за местоположението му! Вместо до море, сме в сърцето на планина, вместо до делфини, сме до вулкани, вместо на топло, сме на над 1100 метра в планина и си е направо хладно, за сметка на това няма никакъв въздух. Точно на обратното на нашите планини! Гледката обаче си заслужаваше и бе пълен релакс (тук реално планините са по-високи от тези в България, най-високото място е над 3,300 метра, така че си е сериозен Балкан. По ирония на съдбата се оказахме на отправната точка за всички тракинг експедиции. И тъй като ние сме доста закръглени и във всеки смисъл – пишман туристи, а както се сещате, всички трекери са слаби, атлетични хора, всички местни много ни се радваха. Коремчето на мъжа ми беше най-голямата забележителност за местните, и най-вече за децата. Там всички са ниски и жилави. Щом някой е дебел, значи има благословията на боговете и има пари. Хубавото беше, че се оказахме единствените гости в целия хотел. Чувствахме се абсолютни ВИП гости, но също както и като на село! Хотелът бе позициониран на един склон, което се оказа голяма забава – правихме по 4 пъти на ден фитнес. За да стигнем до ресторанта за закуска, се налагаше да качваме 50 стъпала отвесно нагоре (ама ГОЛЕМИ), а да стигнем до басейна, слизаме три етажа надолу..., за да излезем от хотела качваме 5 етажа нагоре. Слънцето изгряваше от „обратната“ страна според моя усет за изток-запад! За сметка на това обаче терасата бе огромна и с южно изложение и басейн със спираща дъха гледка към трите вулкана. Местните ни разказаха ужасната истина за разходките на „лов за делфини“, което абсолютно ни отврати. Решихме все пак да не стимулираме този „бизнес“ и нехуманно отношение към животинките. 

Прекарахме два дни в гората, разходихме се до близките водопади, седяхме покрай басейна, ходихме на гости на местни хора, които работеха на улицата, правеха занаятчийски изделия, чистеха чай или ориз или други съвсем ежедневни дейности. През по-голямата част от престоя си бях настинала, гърлото ме болеше адски силно, имах температура. Минаха две седмици, в които се опитвах да се възстановя с лекарства, докато най-накрая не отидохме при местен лечител, който обясни, че трябва да се диша само през носа и ми даде мазило за отпушване на носа. Зная какво ще си помислите – какво общо има това с настинката? Не зная, но наистина подейства! Няколко дни по-късно бях абсолютно здрава! 

 

 

Намерих моите малки радости на острова - едно от най-любимите ми неща беше да обикаляме и да купуваме всички непознати за мен плодовете и изобщо неща за ядене. Много се забавлявахме с леките превалявания, след които с радост излизахме на свежи разходки, защото беше единственото време, в което се чувствахме нормално, а балийците обикаляха с вълнени шапки и кожени якета... Също така, доста бързо влязохме в така нареченото Bali Time (Балийския манталитет :) – никой не бърза за никъде. Имаме среща в 5 – ако някой дойде към 7 пак ще е добре! Ще ви се обадим, но кога - не е ясно :) Днес, утре, след седмица или когато боговете са решили :)  Никой не бърза за никъде, особено когато става въпрос за хранене. Наложи ни се да говорим с държавен служител. Оказа се, че е в обедна почивка. Когато попитахме „А кога ще се върне?“ всички ни погледнаха безкрайно учудени: “Когато се нахрани.“ Но, кога ще е това – след 30, 40 или 120 минути – когато е готов, ще дойде, това е свещенодействие, никой не те притеснява, докато се храниш!

 

 

След два дни отново поехме на път вече наистина към югоизточния плаж на Бали, който е с бели пясъци. Основната цел на престоя ни там беше да посетим танца Кечак на залез слънце, както и да минем през най-евтиния пазар на острова. Замислихме се до къде сме с първоначално планираната програма за престоя ни тук. С любопитство установихме, че всичко, което бяхме сложили в графа „бонуси“ е било много интересно, запомнящо се и уникално. Затова просто се оставихме на ситуациите да се развиват и да ни водят. Този път бяхме резервирали стая с обзаведена кухня на терасата. Тъй като храната се оказа абсурдно люта, а плодовете са уникално вкусни, решихме да си готвим сами. Още на първата си разходка намерихме голям магазин, наподобяващ мол. В него решихме да си направим шопинг терапия - купихме от всички непознати за нас плодове. Много любопитен факт е, например, че на Бали няма внос на храна. ВСИЧКО е местно производство. Вървиш по улицата и виждаш тичащи кокошки... Може би по тази причина храната е наистина вкусна и много засищаща. А и беше доста приятно да си готвим. Оризът вече ми беше омръзнал...изключително много! В хотела ни беше пълно с говорещи папагали (което е някакъв вид много извратена мода). Всички по-богати хора и луксозни хотели са пълни с шарени и говорещи птички. Нашите папагали бяха научени да говорят на английски и имаха наистина богат репертоар. Всеки път, когато излизахме на терасата, те започваха да си общуват с нас чрез много смешни и неадекватни фрази.

 

 

По време на престоя си в Санур направихме още една еднодневна обиколка, която разчупи изцяло иначе мързеливото ежедневие. Тръгвахме около 6 сутринта - закуска и после храмове - пещерата на прилепите (където видяхме и жива змия, мисля че питон, не знам точно но беше поне 2 метра дълга и си вървеше между прилепите, после ходихме в оригинално балийско село - мммееега културално изживяване! Не че не се опитаха да ни продадат обикновен шал за 50 лева, обаче разказаха как те имат всичко в планината (селото е на над 1000 метра надморско равнише) отглеждат си копринени цветя, манго, какао, авокадо, ананаси, ориз и куп още такива култури, включително памук и мед, как техния оригинален календар е с 30 дни в месеца и сега за тях е 2579 година?! Как те нямат касти и не за нито хинду нито будисти, а са запазили старите си традиции с анималистични богове, как всички са равни - жените и мъжете, живеят си затворени в селата и продават общата продукция на селото на другите, тоест като мини общество са - всички работят за селото, не за себе си, как всеки дом има храмче в средата, кухнята е до вратата, защото там се срещат всички стихии - вода, огън, въздух и земя, до нея е тоалетната. Спалнята е зад храма -олтар по средата на къщата - спалнята е като все едно влизаш в храм, и за тях е свещено място. Ако имат проблеми те се решават единствено навън пред олтара, никога на закрито. И такива разни неща ни показваха.

 

 

А преди 500 години дошли заселници от Индия и другите острови и превзели най-апетитните места покрай морето, затова сега всички мислят че бали е хинду, че в бали има касти, че мъжете са над жените и т.н., но реално, това са заселници-пирати, които в момента контролират туризма, а истинските балийци са си изолирани в планината. Беше ...като връщане назад във времето - кални улици, на площада - дърво на 250 години, което им е свещеното дърво, до него дървена гигантска камбана за свикване на събрание, къщичките - като от по филмите разпадащи се съборетини....2587459375384 година, а живеят като от преди 2 века... Кокошките им бяха точно колкото ГЪЛЪБ - супер малки, пъргави и жилави, обаче, бяха уникално вкусни!

 

 

Следваща спирка бе най-източката точка на Бали хотелче построено на брега с черен пясък. Не беше пясък, ако ме питате си бяха камъни:) все пак беше интересно. Оттам е 30 минути с кораб до съседните острови, но решихме да пропуснем и отпътувахме за един доста безизвестен, но уникален ХРАМ НА ВОДАТА (tirtagangga water palace), където мястото се оказа истинска перла, скрита от туристите! Най-магичното място, на което съм стъпвала на този остров! Хиляди снимки не могат да пресъздадат уникалната атмосфера - езеро, в което има камъни, по които се върви като в лабиринт, за да стигнете  до центъра, вътре в езерото - златни рибки и рибоци, от страни - гигантски езера с лотоси... въпреки жаркото слънце и липсата на сянка, водата пръскаше в нас, пейзажът беше разкошен, имаше и басейн, в който може да се изкъпеш. Над езерата имаше закътано място за церемонии – голям кръг със статуи на всички божества. И до ден днешен там се провеждат ритуали. На това място направо ни побиха тръпки! Заслужаваше си всяка минута. И определено, бих искала да се върна отново. Точно тук! 

 

 

Следваща спирка бяха сърцето на оризовите полета и един познат на шофьора ни, който си строеше вила там. След кратка почивка за кафе на покрива на вилата и сладък разговор за истинския живот на местните отпътувахме за двореца на последния крал на Бали. Да, крал!! Видяхме не само къщата му, но и наследниците на кралското семейство, които все още живеят там, на същото място!!! Сигурно е супер странно да ти влизат постоянно нови хора в къщата, ама ей на, обявено е като музей - забележителност, а принцесата буквално си метеше терасата, когато влязохме. За малко изпуснахме принца, ние влизахме, а той излизаше, щяхме да искаме снимка с него....

 

 

Със сетни сили стигнахме до нашата позната, която се оказа (наистина не знаехме!) доктор по културология, станала директор на местен университет. Тя ни посрещна като най-близък приятел!! Беше уникално мила, любезна, напи ни с вода, разходи ни, подари ни куп неща, принтира билетите ни за предстоящия полет (скоро заминавахме за о. Ява), поговорихме си за проблемите на о. Бали, за трафика на хора, педофилията, различните организации и политики на правителството.

 

 

Тъй като тя е работила и като разследващ журналист, успя да ни опише много реалистична картина на начина на живот и проблемите на местното население. След сериозната част, ни запозна с колегите си и ни показа като ходеща забележителност на всичките си студенти, защото бял човек там рядко се появява! Буквално идваха да ни "пипнат". Чувството наистина е странно...

 

 

Шмиткахме се из белите плажни ивици, цопкахме в басейна на хотела. Отскочихме до столицата на Бали, за да обиколим индонезийските молове, където открихме маркови стоки на 1/10 от цените, на които ги продават в Европа. Разбира се, напълнихме раниците! Отделихме цял ден и на най-големия пазар на острова – Сукавати маркет, от който зареждат всички градове (оказа се, че реално има две места с това име, но са на относително близко разстояние, така че си заслужава човек да отдели време и да накупи подаръци именно от там). Падна нечовешко пазарене, но спестихме 2/3 от парите, които щяхме да дадем за същите подаръци. Друго, много любимо мое нещо бе посещението на масажи, защото цената им е направо смешна. Оказа се, че за 9 лева може да получиш цялостен, обаче, като всичко тук, имаше уловка - на едното  място така хубаво ни омачкаха, че все едно ни набиха, тръгнахме си с жестоки болки, които отшумяваха два дни след това. След още един опит намерихме нормални масажистки, но си взехме поука – външният вид почти винаги лъже! В лъскавите салони не държат на качеството, защото са на заплата, там, където е най-невзрачно бяха направо уникални масажистки!

И така, неусетно отлетяха три седмици! Редувахме мързеливи дни на плажа, в басейните и в масажните студиа с активни туристически обиколки. Въпреки всички планове, които бяхме направили, почти нищо не протече по план. Някак си самият остров има свое време и начин на случване на живота. Нещата се объркват, закъсняват, променят, изпадаш в абсолютно усещане за едновременно безвремие и хаос. Всичко ти се струва еднакво и бавно, а същевременно преживяваш много и най-различни неща. И, въпреки че списъкът с първостепенни цели и второстепенни обекти за посещение, бе много добре обмислен, когато започнахме да пътуваме, всичко се променяше в хода на пътуването, толкова много „случайни срещи“, с интересни хора, толкова много „случайни“ ситуации, които ни водеха по един много интересен път, че някак си приоритетите ни коренно се промениха... Един от примерите е, как отменихме ходенето до най-известния храм на Бали - Танах Лот, защото се оказа, че имаме късмета да попаднем „случайно“ на много специален ден в Бали - рожденият ден на Буда! Предпочетохме да станем част от огромните церемонии от сутринта, които продължиха до вечерта. Навсякъде миришеше на клечици, имаше фойерверки, концерти, петиции и ритуално шествие. Друг такъв пример е напълно „случайната“ ни среща със семейство българи. Прескачаме от сянка на сянка с мъжа ми, опитвайки се да намерим нормално място за хапване. Говорим си на български език, разбира се. По едно време някакъв човек се затича към нас, пресече улицата за секунди, целият сияещ, и заговори на български език. Беше толкова щастлив да види българи, толкова далече от родината. Явно престоят му в Азия не му се беше отразил добре. Започна да обяснява как има собствен бизнес и винаги са обикаляли по лъскави хотели и скъпи дестинации, как и си мислил че толкова известно място би трябвало да е много по-добре уредено, но беше в абсолютен шок от тоталния хаос. Препоръча ни разкошен ресторант (Massimos) и ни изпрати при неговата масажистка. Този човек ни даде и контактите на един местен лечител, който в последствие ни помогна много.

 

 

За последната вечер на Бали (преди заминаването за столицата на Индонезия) си бяхме планирали нощно посещение на най-южната точка на острова - храма Улувату, който е на върха на скалите и огнения танц, който се провежда всяка вечер там - започва малко преди залез слънце, а завършва 30 минути след смрачаване. За огромно наше съжаление се забавихме с багажа и нямахме много време за самия храм (който определено си заслужава!) Направихме обиколка набързо и се присъеденихме към спектакъла. Уникално изживяване!

 

 

Представиха ни го като "представление", но го усетихме като ритуал, в който по неволя бяхме въвлечени като активно действащи лица! Тъй като закъсняхме с настаняването, когато влязохме на сцената, вече нямаше почти никакви места, сложиха ни да седнем на първия ред, който е точно на сцената. Няма как да опиша самия ритуал (може да потърсите Kecak & Fire Dance), но просто трябва да се изживее изпадането в транс, историята, която отива отвъд вековете и обичаите, отвъд вечната битка между добро и зло, между ден и нощ, между красота и грозота...

 

 

От сърце пожелавам на всеки човек да се докосне поне един път до това, но да се върнем на нашата история. Седим си ние на първия ред, действието се развива, смрачи се, мина битката между главните герои, доброто отряза главата на лошото и я връчи на мъжа ми, извади го на сцената и му каза: “Танцувай танца на победата над злото!“ – и ако това не беше символично послание на вселената за нас, не знам кое може да бъде!

 

 

Следва продължение. 

Бел. ред. - Можете да пишете на Дарина, ако имате въпроси за това как да организирате ваше собствено пътуване. 

 

Първа част: Пътуване до Бали: Сблъсък на световете 

Втора част: Пътуване до Бали: Търговци в храма 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

пътуване, Бали, Индонезия, джунгла

StreetInside

Учени са на път да разкрият една от големите загадки на Вселената

Вторник, 20 Декември 2016 / На предела
Учени използваха лазер, за да "погъделичкат" атоми от антиматерия и да ги накарат да светят. Това е важна крачка към разбулването на една от най-големите загадки на Вселената, съобщава Асошиейтед прес, цитирана от БТА. Специалисти от Европейската организация за ядрени изследван [...]

Медитация за засилване на енергията

Понеделник, 29 Август 2016 / На предела
Използвайте тази техника, когато наистина имате нужда от повече енергия    Има много различни техники за визуализация и медитация, които могат да ви помогнат да засилите енергията си. Някои са по-прости, други са по-сложни. Повечето от техниките за засилване на енергията включват а [...]