Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Детето в количката трябва да гледа към вас

Четвъртък, 18 Януари 2018 / Родители
1987
  • pixabay.com

 

Общуването е изключително важно за развитието на детския мозък през първите години от живота на детето

 

Английският архитект Уилям Кент я създава през 1733 г. за третото дете на Девънширския херцог. Около век по-късно тя става популярна и достъпна и за децата на хората, които не са със синя кръв. За живота на бебето в количка съществуват различни изследвания. Зедик (2008) споделя резултатите от първото проведено изследване за психологичните ефекти, които оказва продължителното возене в бебешка количка върху емоционалното състояние и умственото развитие на децата, и по-специално въздействието на позицията, в която се вози бебето в количка, върху общуването между родители и деца и нивата на стрес при бебетата. Според това първо по рода си проучване най-разпространеният начин на возене на бебето в количка, в който бебето е с гръб към возещия, възпрепятства развитието на децата. Тези, които са возени по този начин, говорят по-малко, смеят се по-рядко и общуват по-малко с родителите си в сравнение с деца, возени в количка с лице към возещия ги. Наблюдавани са повече от 2722 двойки деца и родители в посочената държава. Получените резултати сочат, че родителите говорят по-малко на своите бебетата, докато ги возят в количка, обърнати с гръб към возещия. В допълнение, моделът на сън при тези бебета и сърдечният им ритъм се различават, съпоставени с тези на бебетата, които се возят в количка с лице към возещия. Резултатите от изследването сочат още че:

– 62% от всички наблюдавани деца са возени в количка с лице към посоката на движение и с гръб към возещия, като процентът при по-големите бебета на възраст между 1 и 2 години е дори по-висок и достига 86%;

– родителите, возещи бебетата си с лице към себе си и с гръб към движението, са по-склонни да говорят с бебето си (25% в сравнение 11% возещи бебетата си с гръб към себе си);

– по-малко от ¼ от включените в изследването родители имат навика да говорят на бебетата си;

– майките и бебетата, които в хода на проучването са опитали и двата типа возене, са се смели по-често при возене лице в лице с бебето. Само едно бебе от двадесет наблюдавани се е смяло при возене с гръб към возещия и с лице към посоката на движение, докато при возене с лице към возещия смях се наблюдава при половината изследвани бебета;

– средният сърдечен ритъм на бебетата се понижава слабо при возене лице в лице с возещия и склонността на бебето да заспи при возене в тази позиция е два пъти по-голяма – два фактора, които недвусмислено говорят за намалени нива на стрес при возене на бебето с лице към возещия.

Инициаторът на първото изследване на влиянието на возенето в детска количка – д-р Зедик, споделя: „Въпреки че съм психолог по развитието, не бях се замисляла преди по този въпрос и бях изненадана да открия, че не са правени други проучвания на тази тема. Изследванията на нервното развитие на децата ни помогнаха да разберем колко важно е социалното общуване за развитието на детския мозък през първите години от живота на детето. Ако бебето прекарва дълги периоди от време в количка, това води до забавяне на умението му да общува с родителите си, в резултат на което за в бъдеще детето може да има по-ниско психологическо и емоционално ниво на развитие, като цяло, тъй като в тази най-ранна възраст мозъкът се развива по-бързо, отколкото ще се развие за целия останал живот на детето занаред.“

„Експерименталното ни проучване показа, че ако просто обърнете количката, така че бебето да бъде с лице към вас, процентът на родителите, говорещи на своите бебета се удвоява. Също така не очаквах, че броят на спящите бебета при возене с лице към возещия ще е толкова висок – 52%, в сравнение с 27% при возене с лице към посоката на движение. За мен това беше пълна изненада. Това е много важен момент, тъй като човек е склонен да заспи, когато се чувства спокоен и сигурен.“

Данните ни сочат, че за повечето бебета днес животът в количка води до емоционално обедняване и е вероятно носител на стрес. Бебетата, изложени на стрес, израстват като възрастни, склонни на тревожно и стресово поведение. Изглежда е време да обърнем повече внимание на този проблем, да му дадем гласност и да започнем да провеждаме повече проучвания по темата. Родителите заслужават правото на информиран избор относно психологическото, емоционалното и нервното развитие на своите деца.

В допълнение към описаните фактори могат да се изброят и други – например сетивната свръхстимулация за детето, когато се вози в количка в седяща позиция с гръб към возещия, липсата на такава за малкото бебе, което лежи по гръб и вижда само вътрешността на количката си и небето, постоянните вибрации от контакта с неравната земна повърхност, загубата на зрителна взаимовръзка на възрастния с детето и фактът, че не е в състояние да отговори на демонстрирана от детето потребност, ако тя не е вокализирана така, че да привлече вниманието му. Детето е лишено от възможността да опознава околната среда чрез директен контакт с нея – то остава физически изолирано от нея (масова практика е вече проходили деца да продължават да бъдат возени в колички). Всичко изброено е неестествено за човешкото дете и за неговите вродени очаквания, както и съответно използването на този уред оказва своето негативно влияние върху развиващия се организъм. Бебешките и детските колички (и всички останали приспособления за деца) са освен всичко изброено и източник на редица дерматологични реакции при децата в резултат на използваните за изработката им синтетични материали.

Детето сигнализира съзнателно (с плач, говор и поведение) и несъзнателно (с обриви, поведение и заболявания) за противоестествеността на начина на отглеждането си, но родителите му, водени от инструкциите на авторитети в съответните области или следвайки собственото си удобство, приемат тези сигнали за „нормални“. За нормално се приема също така децата до 3 – 4-годишна възраст да бъдат возени в различни устройства. При поглед отстрани усещането е, че всички бебета и деца от модерните общества са инвалидизирани. Факт е, че мястото на бебето от раждането му до прохождането му е на ръцете на майка му или привързано за тялото й по удобен и за двамата начин (обикновено с парче плат, увито около тялото на майката: в България това е цедилката, също така вече се използва слинг-шалът, в други места се ползват препаските или подобни средства, придържащи бебето към тялото на възрастния), а след прохождането му – гушкане при наличие на умора или желание от негова страна за това. Поради нуждата на бебето да има физически контакт с жива материя, а не с мъртвата такава на одеялца, колички и други приспособления в близкото му обкръжение, често срещана гледка в наши дни е майка, която бута с една ръка празната количка, а в другата си носи бебето си, опитвайки се да успокои плача му, с който то упорито настоява да заеме своето място. В наши дни могат да се видят 3- дори 4-годишни деца да бъдат возени пасивно в различни устройства (освен колички се използват триколки, колелета за бутане, мотори, автомобили).

 

*Откъс от статията "Криворазбраната възпитанизация" на Светослава Съева, Югозападен университет „Неофит Рилски“, публикувана в сп. „Педагогика“





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

детска количка, деца, бебета, развитие на мозъка, родители

StreetInside

Аз, Вселената и Любовта

Неделя, 28 Юли 2019 / Към себе си
В моята лична Вселена избирам да бъда просто щастлива   Човекът е абсолютният господар в материалния свят, в който живеем. Сам избира ценностите си, а често избира и да не зачита чуждите. Може би единствената обща ценност за всички хора е свободата, но всеки я разбира по различен начин. [...]

Искайте, но правилно

Понеделник, 23 Януари 2017 / На предела
9 основни правила на техниките на проявление, които стоят зад Закона на привличането   Има много обяснения за това как работи Законът на привличането и за това как да сбъднем желание, както и курсове и семинари, свързани с проявлението. Много от тях предлагат силни техники на прояв [...]