Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Когато детето приключва със специалното обучение

Неделя, 13 Май 2018 / Родители
1344
  • understood.org

Безпокойствата на един родител, когато спира индивидуалната програма на детето му

 

Когато синът ми за първи път получи индивидуална програма за обучение, аз имах нужда от време да приема това. На първоначалната среща с екипа в училището, всичко което исках, беше да ми кажат, че той се е справил невероятно с тестовете. Исках да ни кажат, че сме твърде притеснени и просто трябва да се приберем вкъщи и да приемем проблемите му като някаква приумица.

Вместо това училищният персонал съобщи, че синът ни има дефицити в няколко области, като фините моторни умения и речта. Казаха, че има нужда от специални услуги и се усмихваха на жена ми и на мен, сякаш трябваше да се радваме. Исках да плача – и не със сълзи от радост.

Две години по-късно, моята съпруга ме изпрати в училището на сина ми на официалната среща, свързана с приключването на неговата индивидуална образователна програма.

Моторните умения и речта на сина ми се подобриха значително. Той се справя добре и сега работи на нивото на класа. Хората около масата ме погледнаха почти виновно, сякаш се възползваха от мен по някакъв начин. Исках да бъда щастлив и бях щастлив. Но имах и други чувства ...

Трябва ли да се боря с това? Аз наистина не исках да се боря, но също така знаех, че много родители трябваше да настояват в продължение на години, за да получават децата им допълнителни услуги. Тук щях да ги предам с готовност. Внезапно почувствах като глупак.

„Има ли нещо, което искате да обсъдим“, попита ръководителят на екипа, усещайки промяната в настроението ми.

„Сигурни ли сте в неговата готовност да продължи без допълнителните услуги“, попитах.

Учителят на сина ми потвърди.

Бях ли егоист? Не харесвах факта, че детето ми получава специално образование, но това беше мой собствен проблем. Изглежда, че това изобщо не притесняваше сина ми. Възможно ли е неговата индивидуална програма да свърши сега, не защото беше готов, а защото аз се опитвах да приключа с нея?

„Когато казвате, че той се справя самостоятелно, това означава ли, че ще може да продължи, ако спрем допълнителните услуги“, попитах учителката. Тя каза, че няма да може.

Чудех се дали, след като спрат специалните услуги, детето би могло да се включи повторно, ако се наложи. От това, което съм чувал, би било доста трудно, като да се събереш отново със старата си приятелка, която се е преместила. Екипът на училището обеща, че все още ще има някои допълнителни занимания, свързани с развитието на речта.

Погледнах енергичния професионален терапевт, който беше свършил такава страхотна работа, работейки по почерка на сина ми. Попитах я дали ще може да го проверява, когато е в класа за работа с друго дете? Тя кимна.

Но няма да е същото, нали?

Трябваше ли да го подложа на изходяща оценка? Онова, което най-много мразех в процеса на индивидуалната образователна програма, бяха всички тези тестове. Не можех да издържам хора, без значение колко добре ги познавам, да оценяват ума на сина ми и другите му способности. Сега, когато индивидуалната програма свърши, персоналът искаше да повтори психологическия тест, за да документира подобрението на сина ми.

Гледах лицата на всички учители и специалисти, които се погрижиха и помогнаха на сина ми през последните две години. Тестът ще улесни работата им. Също така знаех, че синът ми няма нищо против да бъде тестван.

Аз обаче не исках отново да минава през това. Чувствах, че няма нищо лошо в това, след като той няма още дълго да е в индивидуалната програма. Персоналът възрази, когато се противопоставих на финалните тестове, но казаха, че ще ми изпратят документите, които да подпиша. Станах, благодарих им и излязох от училището. И се чувствах по-скоро освободен.

Сега, когато индивидуалната програма завърши, осъзнах, че ще трябва да започнем да обръщаме по-сериозно внимание на домашната работа на сина ни и на проверените самостоятелни работи, които учителят му изпраща вкъщи, за да се уверим, че продължава да се развива добре. Но когато се запътих към колата си, си казах, че съм щастлив с тази сделка.

 

Майкъл Балър, адвокат, писател и баща на три деца

 

Вижте още:

Пет неща, които искам учителите да знаят за моето специално дете 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

специални образователни потребности, индивидуална програма за обучение, реч, моторни умения, училище, родители

StreetInside

Създадоха карта на човешкия мозък

Четвъртък, 28 Юли 2016 / На предела
Изследване открива 97 нови региона     Учени успяха да създадат възможно най-прецизната карта на човешкия мозък. Те също така са успели да идентифицират и 97 нови региона в церебралния кортекс, пише научния сайт "Сайънс алърт". Въпреки че изследователите се опитват да направят т [...]

Как квантовата физика доказва отделянето на съзнанието от тялото

Сряда, 22 Март 2017 / На предела
Водещи невролози смятат, че последната граница в съвременната квантова физика се основава на съзнанието   Съществуват две страни на дебата между редукционистите, които се опитват да обяснят съзнанието като продукт на сложни системи като мозъка, и фундаменталистите, които отстояват идеят [...]