Най-ценният дар, който майката и бащата могат да дадат на своето дете, е добрата самооценка

Помогнете на детето си да се почувства ценено – общувайте с него, играйте заедно, четете или просто го слушайте. Също толкова важно е да научим децата да се справят с неуспеха, загубата, срама, трудностите и поражението. Когато усещат, че са достатъчно силни, за да се справят с емоциите си, децата добиват вътрешната сила да приемат света около себе си.

5 основни правила

- Не забравяйте, че детето научава повече, когато се поощрява за постиженията, отколкото, когато се санкционира за неуспехите.

- Поощрявайте детето за конкретни постъпки – веднага след като е направило или казало нещо хубаво.

- Вярвайте в детето. Когато то вижда, че родителите са убедени в способността му да овладее някое умение, то също вярва, че може да успее.

- Поставяйте ясни граници. Не давайте награди, за да прекратите лошо поведение. Това е подкуп. Детето започва да очаква винаги награда, за да престане да се държи зле.

- Помогнете на детето да изгради кураж да прави грешки, да ги поправя и да върви напред.

Оценявайте усилията, не само резултата. Не забравяйте, че има разлика между самоуважение и добро самочувствие. Самоуважението е увереността, че човек е ценен сам по себе си, заради това, че е, и е точно такъв, какъвто е. То се изгражда в отношенията с родителите. За да помогнете на детето да се чувства ценно заради себе си, не бързайте да го хвалите, а поговорете за чувствата му и неговото отношение към нещата.

Съвременната психология убедително показва, че можем силно да влияем както върху самооценката на детето, така и върху поведението му, като му показваме, че забелязваме постиженията или неуспехите му. Психолозите наричат този процес „даване на обратна връзка“.

Обратната връзка 

- Позитивна, т.е. отбелязва успехите, а не провалите. Например: „Тези две камшичета са написани много красиво!“ вместо „От цял ред камшичета си успял да напишеш само две правилно!“

- Конкретна, т.е. не дава оценка на личността на детето, а отбелязва точно какъв успех е постигнало. Например: „Браво! Написала си цялото домашно съвсем сама!“ вместо „Браво! Ти си добро дете!“

- Своевременна, т.е. да се дава непосредствено след постижението, преди детето да е забравило за преживяването около него. Например: „Днес изчистих стаята по-бързо благодарение на твоята помощ“ вместо „Миналата седмица много ми помогна!“

- Развиваща, т.е. да отчита не само резултатите, но и положените усилия.

Например: „Виждам, че си се постарал да напишеш домашното докрай! Хайде сега да опитаме да намерим верните отговори!“ вместо „Цяла страница със задачи и нито една вярна!“

- Адекватна, т.е. да съответства на постижението. Например: „Това „и“ е написано точно на място.“ вместо „Ти си гений! Никога в живота си не съм виждала по-добре изписано „и“! Направо е за музея!“

Разбира се, не бива да прекаляваме и с похвалите, защото така децата развиват зависимост към тях и започват да правят нещо само ако знаят, че това ще им донесе похвала или награда. Затова е важно да говорим за чувствата и преживяванията им в различните моменти.

Източник: Асоциация „Родители“