Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Дистанционното обучение: Въпроси от един учител

Неделя, 05 Април 2020 / В клас
1397
  • pixabay.com

Как минава денят на един учител меджу работата с децата и изискванията на директорите, МОН и децата

 
Добър вечер, господин Министър!
Спите ли? Или Ви стяга Короната и не успявате? Ако спите, все някога ще се събудите, надявам се, във всички смисли на думата. Аз не спя, нищо, че часът е 1.18. Допреди половин час проверявах изпратеното от учениците в почивния ми ден, тъкмо щях да си лягам, защото утре, най-после ще съм на работа. Извинявам се, вече днес. Обаче се включи на месинджър една ученичка, та си общувахме с нея. Тъй и тъй няма да заспя, напоследък никак не ми се получава, сигурно защото не се уморявам от безделието и реших да си пообщувам и с Вас.
Връщам се в началото, защото стана твърде дълго, а въпросите ми са накрая. Ако много Ви доскучее да четете, прескочете средата.
Господин министър, предварително ще се извиня, ако Ви задавам въпроси, на които вече някъде сте отговорили. Признавам си, че най-безотговорно не следя в медиите всяка ваша дума, искам, но не мога. Ако успея, в 19.00 часа, се откъсвам за малко от компютъра, пускам някоя телевизия и слушам какво сте казали, но не е страшно, ако не чуя, на другия ден на пощата ще ме информира я ръководството, я препратка от РУО, я моят експерт, понякога и повтарят за всеки случай. Често пъти и тримата.
И понеже сме се учили да четем и слушаме с разбиране, научаваме от Вас как сме във ваканция, но как трябва да работим по начина, който е удобен и възможен за всеки от нас, според спецификата на училището, как има нова платформа от МОН, но тя е само една от възможностите, как има електронна библиотека, която да е в наша помощ, колко сте доволен от работата на учителите, как сме обхванали 90% от учениците и работим ударно. Накратко, много хубави новини научавам от Вас.
Ще започна от това, че контингентът на учениците в нашето училище, което е гимназия, е над 80% от малцинства, което не ни пречи, и повече са били преди година-две. Обичаме си децата, те са нашето ежедневие и хляб. Но това е особено важен момент в цялата картинка. Някои неща ще Ви кажа от свое име, други се отнасят и за колегите ми, с което не искам да кажа, че всички учители полагаме еднакво количество, а по-важно и качество, труд.
Още от първия ден от старта на дистанционното/електронно обучение, бяхме на линия във фейсбук, където имаме групи, с които работим от години, защото за деца без учебници, каквито са нашите, това обикновено е единственото място, от което да ползват учебни материали. Само за часове направихме на себе си и на учениците регистрации на една от харесваните от МОН, на тоя етап, платформа. В движение я разучихме, понасилихме учениците, които имат техническа възможност, да я ползват, другите продължиха във фейсбук и настана общ ентусиазъм. Малко трудно беше, защото на много деца се налагаше многократно да се обясни как да се регистрират, после как да ползват материалите, как да изпращат отговори, всичко. Да са живи и здрави телефоните, месинджър, вайбър и подобни.
После настана масова офанзива да изкараме децата от социалните мрежи, да влязат само в платформите, защото еди-какво-си. Е, не ни се получи изцяло, защото имаме деца, които разполагат само с телефон, а на него платформите не обръщат особено внимание. Отделна тема е, че сред нашите деца са много малко тези, които съзнателно ще тръгнат да влизат на платформа, за да учат. За нас фейсбук се оказа незаменим, защото те така или иначе са винаги там и дори да не са особено заинтересовани, съобщенията им излизат на екрана и се сещат да погледнат и училищните групи.
Дотук – добре. Започнахме да действаме в доста посоки, за да обхванем повече деца.
Всеки понеделник сутрин изпращаме материали, подготвени през уикенда, във формат, удобен за разпечатване, които през седмицата медиаторът разнася на децата без никаква възможност да се включат в електронното обучение. Имаме доста такива. Не само без интернет, които винаги са разчитали само на Wi-Fi на обществени места или на случайна възможност, например „до кучето на двора, бе госпожо“, или „на терасата, ама трябва да си опъна ръката“, но и такива без ток и без име на улицата, на която живеят.
После идва работната седмица и започваме – материали, обикновено в различен формат от тези за медиатора, най-често презентация, но и аудио, видео… за всеки ден, за различните учебни предмети и класове. До обяд обикновено качваме – първо само на платформата. Следва съобщение с подробно обяснение и линкове в групите във фейсбук, с надеждата, че повечето все пак ще се ориентират най-после към платформата, щото така искат шефовете.
Това е времето, по което започват да пищят месинджър и вайбър с обяснения, че аз не мога там, каква ми беше паролата, а потребителското име, аз не знам как, на мен не ми се отваря, а как да отговоря, а къде да го пратя, а как да го пратя, ама не иска да тръгне… Няма кой да помогне в къщи, обикновено говорим за дете, което е първо поколение в семейството, надскочило основно, а дори и начално, образование. Следват пак безброй указания, обяснения, рисунки със стрелки… После започват да идват отговорите, много често неясна снимка, с още по-неясни знаци върху нея. Минути по-късно започват да пищят изброените по-горе с въпроси: дойде ли, видяхте ли го, вярно ли е, колко имам… Това са малките и старателни, 8-9 клас.
По-късно качваме материалите във фейсбук, за тези, които така и не са успели да се оправят с платформата. Следват гореизброените съобщения от страна на току-що открилите какво трябва да правят.
Сега идва ред на тези, които по някаква причина не се оправят и в групите във фейсбук. На тях материалите се пращат като лично съобщение или на пощата. Отговорите на учениците пристигат по всяко време на денонощието по всички възможни канали, в който ден от седмицата им е дошла музата. Ако бързо не реагираш, че си го получил, започват напомняния и въпроси. В интерес на истината, само няколко пъти ми се е случвало след полунощ. Какво да правим, тогава са активни повечето от по-големите гимназисти, а и доста от тях работят през деня.
Около 9-10 сутринта, в разгара на комуникацията с учениците, започват да идват съобщенията на служебната поща. Много от тях са за бързо изпълнение, обикновено веднага, до обяд или следващия ден. Действаме.
В ранния следобед, когато приключат часовете ни по график, трябва да изпратим отчета, който трябва да съдържа ДО 6! работни часа, не може повече.
Но аз съм организиран човек, на десктопа направих папка „Корона“, в нея започнаха да се оформят папки: „Отчети“, вътре папки за 6 вида отчети към тоя и оня, дневни, седмични… Имам си папка „Отговори на ученици“, вътре по всеки предмет папка, за всеки клас папка, за всяка паралелка папка, за всеки ученик още една, папка „Служебна поща“, вътре папки за всеки от изпращалите такава. Има папка с папчици в тях за регистрации, включително на класа, защото си и класен. Има папки с папчици с материалите за разнос, за качване по платформите. Има папки с помощни материали за платформите, папка с папчици с материали на колеги, изпратени за мнение и помощ, и разни други папки, към момента основните са 18, вътре в тях нямам идея колко точно папчици и подпапчици. Между тях имам папка „Плюшкин“, ясно какво съдържа, но след като рових няколко пъти в кошчето да търся, уж непотребни вече, неща, направих и такава. В основната папка са нахвърляни още десетки неща, които не съм имала време да сложа на подходящото място.
Малко за битката на родителите с електронно-дистанционното обучение. Ние нямаме време за родните си деца, добре, че повечето си имат и втори родител. Но личен опит, като учители с родители, нямаме. Родители в нашата картинка въобще няма, сами сме с електроните и децата срещу нас. При нашите ученици и техните учебни занимания родителите отсъстват и в реала. Понякога, докато коментираме отговорите на децата, питам как са в тези времена, накрая пращам поздрави на мама и тате. Досега само веднъж получих в отговор „И те Ви поздравяват.“ Което не попречи ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да разпространим благодарността на един столичен директор към родителите. Беше ми доста некомфортно да го чета. По тая линия съм в издънка и като родител, и като учител.


Всичко, което сме чули и прочели, дори като заповед от МОН или РУО, че е с пожелателен характер, че съдържа „ако“, „по възможност“, достига до нас като ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, СРОКЪТ Е… Така се регистрирахме в Microsoft Teams, после и учениците, да не обяснявам пак как протича тяхната регистрация. И вече качваме материали И на тази платформа, освен изброените по-горе места. Нищо, че още е недовършена и бъгава, трябва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се мине на нея. Фейсбук, нищо, че за някои деца е единственият възможен канал е ЗАБАРАНЕН. И тук си признавам, че съм в нарушение. Ползвам го още.
Така я караме ден след ден, от ранно утро до късна нощ, ококорени в компютъра и с телефона в ръка. Разумни и отговорни хора сме, в състояние сме дори да разберем и да се приемем описаното по-горе, въпреки, че сме наясно колко безсмислени, дори вредни, са някои действия. Но в образователната система много бързо се научаваш да не се навираш между шамарите и да плуваш срещу течението, освен ако не е безкрайно наложително, а и както се знае, една птичка пролет не прави.
Но, ето ти радост!
Похвалихте ни, господин Министър, нас, редовите учители! Обществото дори реши по едно време да ръкопляска за учителите, май бързо му мина меракът, но ние се почувствахме по-добре, полезни и може би за първи път оценени.
Със семействата и най-вече децата ни, нещата стоят доста по-различно. От това, което виждам и чувам, си мисля, че след приключване на електронното обучение социолозите може да намерят хляб в проучване за повишаване броя на разводите в семейства на учители.
Така се борихме, все по-успешно с дистанционното обучение, че и проектно-ориентираното захапахме, започнахме да се чувстваме по-сигурни, та адже и някакви положителни резултати да виждаме. Даже не ни тежеше особено, естествено, че сме наясно, че в подобна критична ситуация трябва да се работи повече, отколкото обикновено. Мисълта ми е, че не мрънкам/е заради многото работа, особено ако е смислена и ползотворна. Свикнали сме в екстремни ситуации да реагираме бързо и в правилната посока.

 

И сега вече започва да става наистина интересно, господин Министър.
До една чудесна сутрин, когато поредната поща ни извести, че от утре сме два дни на работа, три дни в отпуск! Спокойно, платен е, от онези дни, които обществото много обича да ни брои.
В първия момент си казваш, че сигурно няма да е толкова лошо, все пак вече две седмици, включително събота и неделя, си на толкова натоварен режим – 10-12-14 часа, че малко почивка може да не е толкова лоша идея, пък и само за 1-2 седмици.
Но какво се оказва на практика.
Може да сме в отпуск, но това няма никаква връзка с ангажиментите. Всичко продължава по същия начин, но вече не качваме всеки ден по 2-3-4 нови материала, а два пъти по 6-7. Продължава и всичко останало. Учениците продължават да те засипват с въпроси и отговори всеки следващ ден, продължаваш да пълниш папчиците. Продължаваш да си водиш записки кой как се справя, връщаш им коментар за това. Не им обясняваш, че си в отпуск, не е техен проблем. Споменах някъде горе, че в малките часове съм водила разговор с ученичка. Не, не ми изпрати решени задачи или есе, въпреки, че се кани да ходи на матура, въпрос ми зададе. Защо бебето ѝ толкова много плаче, двама доктори различни неща казали. Предния път въпросът беше дали моят мъж ме обижда и посяга. Не ѝ казвам, че съм в отпуск и с ученици не се занимавам, тези деца са свикнали да се обръщат към учителите по много въпроси, на които липсващите или незаинтересовани родители не отговарят.


Радостната новина отпреди няколко дни за електронната библиотека, която ще ни помага, една сутрин я надградиха със ЗАДЪЛЖИТЕЛНО качване на материали от всеки един от нас и изпращане на отчет, до утре! Какъв ти отпуск.
Радостната новина, че по телевизията ще може да се гледат видеоуроци, следваща сутрин беше надградена със ЗАДЪЛЖИТЕЛНО всеки да прави видеоурок. Господин министър, вие сте професор и може да сте направили много такива, оказа се, че дори не било трудно, но ние масово не знаехме как става. Никой не ни е обучавал да правим такива. Като се замисля, даже едните презентации сме се учили да правим сами. Но пък имаме сертификати, че сме обучени за емоционалната интелигентност или нещо подобно.
Заповедта си е заповед, какъв ти отпуск. Купуват се микрофони, инсталират се по-нови версии на офис пакети, защото след 5-6-10 неуспешни опита е станало ясно, че безплатните видео конвертори в нета водят само до това, че започваш да получаваш на пощата си спам, сещате се какъв. Организираш в къщи студио. Щат не щат всички домашни участват, най-вече с това, че се преструват, че не съществуват – нито мърдат, нито шават, абсурд е да искат да стигнат до хладилника, но твоят кабинет сега е кухнята. По-трудно е с домашните любимци, съседите и всички външни шумове. Представям си какви цветни мисли по мой и на цялото учителство, адрес, ще се породят в главата на съседа с дрелката от горния етаж, ако отида да му кажа, че съм в отпуск, но той да ми пази тишина. На мен ми отне около три дни да направя приличен видеоурок, наред с всички други ангажименти. Можеше и доста по-добре да стане, но щях да изпусна срока за предаване.
Всъщност няма никакво значение дали видеоурокът ти става за нещо, нито дали каченият в библиотеката материал е годен за употреба. Важна е бройката, важен е отчетът, важно е нашата гимназия да е отличник, важно е нашето РУО да е отличник. А и вие, господин Министър, ще можете да се похвалите. Толкова ли не разбират даващите тази заповед, че е по-добре да няма никакви материали по тези места, отколкото да са нискокачествени и някой да реши да ги ползва.
Но няма изненадани, същото е с делегирания бюджет, бройката, бройката...

 

Искам да Ви попитам, господин Министър.
Когато обяснявате пред обществото и пускате заповеди за толкова много екстри с пожелателен характер, шепнете ли на ушенце на шефовете на РУО, че всъщност е задължително?
А дали шефовете на РУО, издаващи писмени заповеди, че нещо е пожелателно, шепнат на ухо на директорите, че практически е задължително. Или самите директори, не по-малко объркани от учителите от засипващите ги отгоре заповеди, информации и указания, решават да се ударят в гърдите с големите постижения на своята институция и всяко възможно действие става със задължителен характер. Писмена заповед в този смисъл никъде не съм видяла.
Много ми се иска да знам, господин Министър, кой реши, че щом не си във видеовръзка с децата, то не работиш упорито и често дори много по-трудно и поглъщащо времето, затова може да си позволи да те изпрати в отпуск за по три дни всяка от поне шест седмици, след като си бил в нежелан отпуск и по време на дългата грипна ваканция и най-вече, когато продължаваш да си служебно ангажиран нон-стоп седем от седем дни?
Знаете ли, че има колеги, които са изцяло в отпуск от 16.03, но вършат доста от изброеното от мен по-горе?
Къде, според Вас, господин Министър, се губи връзката между писмените заповеди и препоръки и тези, които се прилагат на практика? Може би ще проверите. В интерес на истината, не навсякъде е така, контактуваме с колеги от цялата страна и обменяме информация кое, къде и как става.
Къде, според Вас, отиват такива дребни нещица като колегиалност и елементарно уважение и зачитане труда на хората?


Ще Ви попитам, знаете ли как се образова някой, за когото образованието не само не е приоритет, не само не иска да се занимава, дори и заради едната диплома, а дори през ум не му минава, че това е занимание, заслужаващо каквото и да е внимание и време. Нито на него, нито на някой в семейството му.
Знаете ли, господин Министър какво стои зад цифрите, които съобщавате гордо?
Когато следващия път похвалите учителите, вече няма да се зарадвам и ентусиазирам. Вие всъщност не хвалите такива мързеливи и безотговорни търтеи, които работят само два дни в седмицата, а пет се отдават на почивки и удоволствия.
Сигурно Ви досадих, но Ви уверявам, че това не е всичко, което мога и ми се иска да Ви кажа и попитам. Но стига толкова, дори на себе си станах досадна. Трябва и да поспя, все пак най-после ми предстои един работен ден, вторият за тази седмица. Но после пак ще съм в отпуск чак до другата седмица.
Господин Министър, ако Вие сте главата на ламята Образование, ако тази глава е яко стегната от Короната и от болка опашката ѝ силно се люлее ту наляво, ту надясно и неистово се блъска до кръв в земята, моля да имате предвид, че ние, обикновените учители, сме хилядите косъмчета от тази опашка.
И Ви пожелавам, една сутрин, като си отворите пощата, да не е пристигнало съобщение, че минавате на график два работни, три почивни дни, но до довечера да се отчетете за това, до утре за онова, до края на седмицата за …, в понеделник в … часа да сте на брифинг в МС, във вторник в … часа в тая телевизия, в…. часа в онова радио, …., еди-кога-си, еди-къде-си..., еди-кога-си, еди-къде-си...
Чудя се. Да взема да го кача това писмо в електронната библиотека и на четирите други места или да изчакам ден-два, за да станат пет-шест платформите. Вече си го имам като текст, ако трябва и като видео ще го оформя или стига презентация. Ще онагледя особено прилежно, ако трябва и статистики разни ще направя, в таблици, схеми и графики ще ги отразя.
Разсънихте ли се, господин Министър? Много ми се иска да сте.
Една учителка,
доста добре отпочинала при този лежерен работен график"

 

Текстът е споделен във Facebook групата "Форум за обсъждане на образованието"

 

Вижте още:

Дистанционното обучение: Колко часа работят учителите?





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

дистанционно обучение, образование, в клас, учители, ученици, МОН

StreetInside

Вдъхновяващото лидерство започва със "Защо"

Понеделник, 12 Септември 2016 / Кариера
Защо някои мениджъри могат да вдъхновяват, а други - не     През 2009г. Саймън Сайнек (+Simon Sinek) разви модел за вдъхновяващо лидерство, наричан "златният кръг на лидерството". Той твърди, че в тази схема се крие отговорът на въпроса защо някои организации и някои лидери са спо [...]

Какво "работят" теломерите?

Събота, 08 Септември 2018 / На предела
Тези малки ДНК-тапички са изключително важни за здравето и живота ни    За да знаем защо с времето тялото ни остарява, органите започват да се задъхват, а косата ни посивява, трябва да знаем как „работи“ то на клетъчно ниво. Телата ни се състоят от клетки, които носят [...]