Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Има нещо гнило в матурите

Петък, 20 Май 2016 / В клас
3558
  • Когато има само един вариант на тестовете, е очевидно, че учениците и учителите ще изберат най-прекия път - преписването

 

Три необходими промени в системата за провеждане на държавните зрелостни изпити 

 

 

Вчера зам.-образователният министър Диян Стаматов обяви, че догодина ще се търси напълно нов модел за организация на зрелостните изпити, чрез който да се пресече мотивацията за преписване - като издаване на всички възможни отговори на тестовете в книжка - и да се промени мотивацията на учениците. "Дневник" предлага някои идеи за това как системата за оценяване на зрелостниците да стане по-ефективна и без излишен стрес за учениците и родителите. 

 

 

Има нещо много странно в това, че съвременните държавни зрелостни изпити са вече от близо десет години и всеки път се повтаря един и същи драматичен сценарий. Основната новина на деня не е дали излизащите от гимназията са подготвени и конкурентни за най-добрите висши училища в България, Европа и света, а това дали от министерството са изтекли отговорите на изпитните въпроси и дали е имало преписвания. Човек би си помислил, че за толкова години Министерството на образованието ще има достатъчно опит, за да не е необходимо правенето на изпитите да прилича на пародия на "1984"-та на Джордж Оруел.
Но всяка година се повтаря едно и също –

"мерките за сигурност" стават все по-строги

а съмнения за изтичане на информация винаги има. Причината за това е много проста – държавата в лицето на Министерството на образованието се опитва да провежда изпит, който не отговаря на съвременните технологии и съвременните стандарти в образованието. Както и самото средно образование, между другото.

 

 

Поради някаква причина, която не мисля, че някой може убедително да обясни, се минава през куп сложни процедури, за да се стигне до това всички ученици в страната да отговорят на едни и същи въпроси в едно и също време и отговорите на тези въпроси да не бъдат предварително ясни. Това е грешно, ненужно и не отговаря на съвременните европейски и световни практики.

Вместо това е крайно време министерството да започне да мисли и действа



в категориите на XXI век



За това трябва да се предприемат следните мерки за бъдещите зрелостни изпити:

Първо, министерството да се откаже от практиката да има само един основен ден и час, в който да се провеждат матурите.

Въпреки че в момента от гимназиите излиза един от демографски най-слабите випуски, отново е необходимо да се направи сложна организация за повече от петдесет хиляди завършващи. В следващите години тази бройка ще се увеличава и това ще създаде допълнителни затруднения. Поради това матурите трябва да могат да се провеждат в по-продъжителен период от, да кажем, една седмица. Освен организационни въпроси, тази сравнителна свобода, ще намали отчасти и напълно ненужния стрес, на който завършващите са подложени.

 

 

В крайна сметка целта на матурите не е да създава проблеми на ученици и родители, а да провери дали образователната система, като цяло, си е свършила работата и, в тази рамка, кои гимназисти са относително по-добре подготвени от другите. Това може безпроблемно да стане и без изпитът да се провежда само веднъж.

Второ, не е необходимо всички да отговарят на едни и същи въпроси.

Когато практиката е да има само един вариант на тестовете, е пределно ясно, че учениците и техните родители ще изберат най-прекия път към добрите оценки – чрез преписване. Министерството реагира на този тренд като всяка година прави мерките за сигурност все по-строги. Вместо това трябва

 

да се премахне мотивацията за преписване

 

Това най-лесно може да стане като се използва база данни от повече възможни въпроси, които са групирани по това какво точно знание проверяват и по сложност. В последствие всеки индивидуален тест ще представлява бланка от това кои знания трябва да бъде проверени и как трябва да са разположени въпросите по сложност, а това кои въпроси ще се паднат за всяка категория и сложност, трябва да е на случаен принцип.

По този начин единственият сигурен път към високата оценка на зрелостния изпит е, ако гимназистите са подготвени по всички възможни въпроси и предвид практически безкрайно многото комбинации за различни версии на индивидуализирания тест, е абсолютно безпредметно да се подготвят "пищови" с отговори предварително.

Трето, абсолютно всички въпроси, които имат шанса да се паднат в индивидуалните тестове, могат и трябва да бъдат публични.

От една страна така се гарантира, че

 

ще има публичен дебат

 

в който ще се види дали не съществуват подвеждащи или откровено грешни въпроси. От друга, явяващите се на изпита ще могат да се тренират, знаейки че резултатите, до които достигат в предварителните си опити, ще са консистентни с това, което ще получат като оценка накрая. Това ще намали абсолютно ненужния стрес, на който са подложени и ще им даде увереност, че финалната им оценка зависи от техните знания и умения, а не от случайни фактори и това дали са успели да си уредят някакъв начин за преписване. На този принцип функционира изпитът за получаване на шофьорска книжка и всички международни изпити за придобиване на квалификация, които са ми известни. Не виждам причина поради която държавните зрелостни изпити да се нуждаят от система, която е по-сложна от изпита за управление на МПС, или множеството различни квалификационни изпити, които по дефиниция съществуват, защото от хората придобиващи въпросните квалификации зависи сигурността, здравето и живота на работещите в определени индустрии, като производство, транспорт, туризъм и други.

 

 

Въпреки трите големи промени, които са необходими, голяма част от сегашните практики могат и трябва да останат в сила. Необходимо е да продължи да се гарантира, че на правещите матурите няма да се помага от страна на квесторите и че няма да има достъп на външни лица в непосредствена близост. Ясно е и че не трябва да се позволява използването на телефони по време на изпита, защото по същността си последната част от матурите по различните предмети завършват с по-свободен текст от типа на есе или съчинение, които все пак могат да се подготвят предварително като "пищови".

Още повече че министерството и сега разполага с повече въпроси, от които се избира един вариант за всички, така че промените са напълно реалистични и изискват сравнително по-малко работа от това всяка година, да се прави ужасяващо сложната и стресираща организация.

Когато през 2009-та година държавните зрелостни изпити отново станаха задължителни, нямаше как да се предвиди колко бързо ще напреднат технологиите и ще променят средата. Това, обаче, не е причина държавата в лицето на Министерството на образованието да отказва да се помести в категориите и философията на XXI век, като по този начин продължава да създава трудности и стрес както на себе си, така и на родителите и учениците.

Напълно реалистично е да изискваме от следващата година държавните зрелостни изпити, да се провеждат по логичен, рационален и съвременен начин, отговарящ на технологичната реалност, в която живеем.

 

Петър Щурм Константинов, dnevnik.bg





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

зрелостни изпити, организация, мерки за сигурност, промени

StreetInside

Животът на Земята е по-стар от очакваното

Събота, 03 Септември 2016 / На предела
Откриха фосил, който доказва живот на 3,7 млрд. години    Животът на Земята е по-стар, отколкото се предполагаше досега. Това съобщават австралийски учени, които откриха фосил на 3,7 млрд. години. Структурното образование, наречено стоматолит, се предполага, че е с 220 млн. години [...]

Кризисните години и уроците на живота - втора част

Вторник, 10 Януари 2017 / На предела
7-годишните цикли, как и кога трябва да определим приоритетите си   Кои са изпитите в училището на живота и кое е важно във всеки от 7-годишните периоди, в които преминаваме? Можем ли и как да разберем какво ще ни направи успешни, така че да реализираме потенциала си - работейки това, [...]