Продължителните занимания с видеоигри и телевизия намаляват мотивацията на учениците, правят ги нетърпеливи и неспособни да довеждат нещата до край
Американски психолози доказаха валидността на общото мнение, че мобилните телефони, таблетите и другите електронни устройства пречат на децата да подготвят домашните си. На конференция на американските педиатри в Сан Франциско учените изтъкнаха, че е „много важно родителите да си дадат сметка, че колкото повече децата им имат контакт с дигитални електронни устройства, толкова по-силно е негативното им влияние не само върху успеха в училище, но върху тяхната мотивация, желанието им да учат нови неща и способността им да запазват спокойствие”. Стефани Рюст от Университета Браун и колегите й са стигнали до изводите си след анализ на данни, събрани от здравните власти в национален мащаб, въз основа на наблюдение върху здравословното състояние на деца през 2011 и 2012 година. В анкетите са участвали над 64 000 ученици от 6 до 17-годишна възраст. Учените са се съсредоточили върху това как седенето пред телевизора, игрите на смартфона, таблетите и други дигитални устройства се отразяват върху здравето на децата и юношите, както и на социализацията им и успеха в училище.
Данните са предизвикали много тревожни изводи. От анализа става ясно, че мнозинството деца губят по една шеста от деня или дори повече заради подобни увлечения и, че всеки час игра и гледане на телевизионно шоу значително намаляват вероятността детето да се справи с домашните си. Децата, които отделят на електронните устройства между четири и шест часа на ден, изостават с домашните два пъти повече от връстниците си, които играят електронни игри и гледат телевизия по два часа дневно.
Аналогично, електронните устройства влияят неблагоприятно и на други аспекти от психологията и поведението. Според психолози, продължителните занимания с видеоигри и гледането на телевизия намаляват мотивацията на учениците, правят ги нетърпеливи и неспособни да довеждат нещата до край. Интересно е, че електронните устройства влияят еднакво и на момичета, и на момчета, ефектът не се променя в зависимост от етническа принадлежност, ниво на доходите на родителите и други параметри. Всичко това, както посочват Рюст и колегите й, трябва да накара педиатрите и родителите да се замислят за това, че „общуването” на децата с дигитална техника трябва да се ограничава до разумно равнище.
