Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Деница, която обича да открива неизвестното

Неделя, 21 Октомври 2018 / Българи от ново време
724
  • StreetWatch

Младият инженер разработи технология за оползотворяване на отпадъците от ТЕЦ, която намалява парниковите газове

  

Какво кара един млад човек да избере точните науки и вместо в лъскавия офис да прекарва времето си в лабораторията или да пътува, за да прави проучвания на терен? За Деница Згурева това е страстта да откриваш отговори на въпроси, на които досега не е отговаряно. Страстта да създадеш нещо, което има смисъл – за хората и за природата.

Деница е един от стипендиантите на финансовата група „Карол“, която с работата си показва, че въпреки многото пречки, връзката между науката и бизнеса е възможна. И все някой ден ще се случи по онзи начин, който носи ползи за всички.

Експерименталната й работа показва, че българските топлоелектрически централи, осигуряващи основната част от производството на електроенергия у нас, могат да работят с нулево замърсяване на околната среда. Или, просто казано, разработва „затворен цикъл за опазване на околната среда в ТЕЦ“. Тук Деница бърза да разбие мита, че въглищните централи могат да бъдат само мръсно производство.

„Преди години е било така, но технологиите за улавяне на летящата пепел и сероочистващите инсталации са внедрени през 90-те години. Нашите централи работят изцяло съобразно европейското законодателство, има непрекъснат мониторинг, който се следи от съответните институции. В значими количества в атмосферата се изпуска въглероден диоксид, за който е важно да се отбележи, че не е вредна емисия, тъй като не е опасен за здравето, но е основен парников газ с водеща роля сред причинителите на глобалното затопляне. Поради тази причина в последните години се търсят различни варианти за намаляване на неговата концентрация в атмосферата в глобален мащаб“, обясни Деница.

 

Тя посвещава три години на работата върху докторантурата си, за да докаже, че е възможно отпадъкът от горенето на въглищата – пепелта да се използва за намаляване на другия отпадък от горенето – въглеродният диоксид. Темата на дисертацията й е „Конверсия на летяща пепел от изгаряне на лигнитни въглища в ТЕЦ в зеолити и приложението им в системи за адсорбция на въглероден диоксид“. Водещ при избора на тази тема е научният й ръководител доц. Силвия Бойчева от Катедра „Топлоенергетика и ядрена енергетика“ към Енергомашиностроителен факултет на Технически университет – София.

„Един от водещите сектори на икономиката ни е енергетиката, където основно разчитаме на работата на АЕЦ „Козлодуй“ и на топлоелектрическите централи в комплекса „Марица изток“. Топлоелектрическите централи, които изгарят български лигнитни въглища, осигуряват над 40% от енергийното производство на България, но, като всяко промишлено производство и тук също се генерират различни отпадъци. Един от тях е летящата пепел – прилича на нормалната пепел, която се получава, когато в печките си горим дърва, но за мащабите на едно предприятие става въпрос за отпадък в значими количества. Общо за ЕС количеството на този отпадък на година е 25 млн. тона. Той, разбира се, се третира като специален отпадък, който не може да бъде освободен в природата. Сега тази пепел се улавя и се съхранява по специален начин, за да не попадне в подпочвените води“, обясни Деница Згурева.

Това, което правят заедно с доц. Бойчева, е да покажат, че от пепелта може да се произведе ценният минерал зеолит, който адсорбира въглеродния диоксид. За мащаба на това откритие говори фактът, че само държавната топлоцентрала „Марица изток 2“ трябва да плати над 460 млн. лева за квоти за парникови емисии през следващата година, според изчисленията на енергийния министър Теменужка Петкова.

 

 

„Ако говорим за пазара на квоти за парникови газове, правилата важат за всички предприятия, които работят в държави, подписали Протокола от Киото за намаляване на емисии от парникови газове. В Парижката конвенция от 2015 година са заложени още по-сериозни мерки - до 2030 г. изпусканите в атмосферата парникови емисии трябва да се намалят с 40%. Затова се работи за развиване на такива технологии в световен мащаб“, разказа Деница Згурева.
Тя обаче не може да се ангажира, че технологията, която са разработили в Техническия университет, ще можем скоро да я видим в българската практика. Защото пътят от лабораторията до реалния бизнес отнема много време и са нужни огромни инвестиции в пилотни инсталации, които биха могли да се върнат като икономически ползи след години.

„Големите предприятия обръщат всичко в пари. Независимо дали става въпрос за България или друга държава в Европа, предприятието търси икономическия ефект от въвеждането на една технология, търсят гаранция и това, което в България, поне през последните години се наблюдава – когато е необходимо по една или друга причина да се внедри нова технология, индустрията не се обръща конкретно към българската наука. Използват се готови приложения, които вече са произведени от някоя голяма компания, нещо което е доказано в практиката и бързо може да бъде внедрено“, разказва авторът на изследването.
„Тук говорим за съоръжения, които обработват милиони кубични метра газ на час. Поради мащабите на технологията, в практиката обикновено първо се изграждат пилотни инсталации, най-често финансирани от държавни структури, защото до достигането на рентабилен процес, инвестицията е по-голяма от очакваната полза. Времето да се приложи в реален мащаб е между 2 и 5 години, в зависимост от броя на хората, които ще работят и средствата, които ще се инвестират“, обясни Деница Згурева.

 

Тази връзка между науката и индустрията у нас е изгубена в последните 20-30 години и липсва свързващото звено между учените и фирмите, които биха могли да ползват разработките им. Затова и срещите с хората от централите стигали до въпроса „Какво и за колко време ще спечелим от това“ и оставали дотам.

Това обаче не отказва Деница, която вече работи по следващия проект – зеолитът, получаван от пепелта от ТЕЦ-овете, да се използва за третиране на радиоактивни отпадъци. „Имаме вече някои първоначални изследвания, дори с колеги от Словакия работихме заедно – изследвахме пречистването на води от радиоактивни замърсители и резултатите бяха обнадеждаващи“, сподели Згурева.
За нея си остава удовлетворението да учи непрекъснато нещо ново - „това е пристрастяващото всъщност – да откриваш нови и нови отговори на различни неизвестни“.
Опитва се да предаде тази своя страст на студентите, с които работи от две години като главен асистент в Колежа по енергетика и електроника към Техническия университет. Смята, че е много важно да предаде знанията така, че нито един да не излезе от залата без да е разбрал материала от лекцията или упражненията. А на младите хора, които се притесняват от точните науки, казва, че за човек, който обича да работи и иска да разбира всичко, което се случва в света около него, инженерните науки са много по-подходящи и интересни.

„Ако се замислим, за всеки млад човек би трябвало да е много интересно да седне и да направи нещо с ръцете си, след което да може да види и докосне резултата от труда си... В България има много сериозен недостиг на инженерни кадри и един млад човек би бил много ценен както за себе си, така и за обществото, ако се насочи към точните науки“, вярва Деница Згурева.

 

 

Вижте още: 

Откривател на таланти оборудва лаборатория

Жена получи Нобеловата награда за физика

Млади учени с шанс за стипендия от 8000 лева





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Деница Згурева, Технически университет, Карол, стипендия, екология, технологии, ТЕЦ, пепел, въглероден диоксид

Street of Art

Стрийт арт: Пейката като вдъхновение

Събота, 25 Май 2019 / Стил
Пейката не е просто част от пейзажа. Тя е място, на което да си починете, да поговорите с непознат, да направите сутрешните си упражнения... Дизайнерите се стремят пейката  да не е просто място за сядане, а да провокира дейности, които са полезни за здравето. Винаги когато има къде да по [...]

Натали Имбрулия за пръв път в България

Сряда, 08 Февуари 2017 / Под прожектора
През април популярната австралийка тръгва на голямо европейско турне    Клуб Music Jam има удоволствието да обяви първата голяма световна звезда, която ще се качи на неговата уникална сцена – това е очарователната австралийка Натали Имбрулия, съобщиха от София Мюзик Ентърпрай [...]