И че ще има ток непрекъснато, а не да го спират през два часа
Днес е 8 декември...
Навикнал съм да считам 8 декември за свой празник.
Едно - защото дълги години "завършвах" висшето си образование.
Второ - защото дори в момента имам започната и недовършена магистратура.
Трето - защото докато завърша тази магистратура, най - вероятно синът ми ще стане студент и тогава ще имам повод да празнувам неговите студентски празници.
Сега се опитвам да си спомня своят първи 8 декември.
И май си го спомням.
1990.
Консерваторията.
Имаше ток два часа, а два часа нямаше.
Бяхме окупирали музикалната академия. Искахме оставката на правителството на Луканов.
Даже, ако ме не лъже паметта, стачката продължи и след оставката му.
Исканията бяха за деполитизация на учебните заведения.
Извън това нямаше нищо по магазините.
Цигари и алкохол си купувах от братята роми на "Константин Величков", като самият аз живеех в една стаичка в блока до болница "Тина Киркова".
Спомням си, че седяхме с приятели, бяхме пуснали бради, носехме значки на СДС, Подкрепа, пушехме "Арда", пиехме "Царевец" и мечтаехме за една страна, в която децата ни ще са свободни и...ще има ток непрекъснато, а няма да го спират през два часа.
desebg.com
После висшите заведения бяха деполитизирани.
Историята на БКП спря да се изучава, Комсомола спря да е задължителен.
Приятелите ми с брадите се опитаха да поживеят в родината си, па видяха, че не става и си плюха на петите.
Ако днес намеря снимка от онова време, ще установя, че май от онези млади хора тук сме само аз и още един - двама приятели.
Странни спомени в ден за празник.
Ден, в който нашите деца, които живеят в "свободна и независима" България ще отидат някъде, където ще слушат "Издислав", "Яката дупара кой ше я бара" и ще хвърлят салфетки така, както през 90 - те отхвърляхме тоталитарните символики...
И нещо за край.
Докато вървеше окупационната стачка, получихме помощи от някои западни държави.
Един ден някой стовари в Консерваторията няколко кашона с какао на прах и мариновано цвекло.
После ние си взехме един кашон с цвекло и в ония гладни години пиехме "Царевец" и хапвахме маринования кореноплоден зеленчук.
За това, когато днес, на 8 декември някой ме попита какъв вкус има демокрацията, без да се замисля, отговарям - "на цвекло".
Може би защото не обичам какао...
Честит 8 декември, скъпи млади приятели!!!
Днес поне има ток...
Историята е от профила на Венци Мицов във Facebook.
Вижте още:
Гласът на бъдещето: За какво мечтаят младите хора
Гласът на настоящето: Най-доброто предстои
