Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Гласът на миналото: Мечтаехме децата ни да свободни

Четвъртък, 08 Декември 2016 / Българи от ново време
1220
  • culturecenter-su.org

 И че ще има ток непрекъснато, а не да го спират през два часа

 

Днес е 8 декември...
Навикнал съм да считам 8 декември за свой празник.
Едно - защото дълги години "завършвах" висшето си образование.
Второ - защото дори в момента имам започната и недовършена магистратура.
Трето - защото докато завърша тази магистратура, най - вероятно синът ми ще стане студент и тогава ще имам повод да празнувам неговите студентски празници.
Сега се опитвам да си спомня своят първи 8 декември.
И май си го спомням.
1990.
Консерваторията.
Имаше ток два часа, а два часа нямаше.
Бяхме окупирали музикалната академия. Искахме оставката на правителството на Луканов.
Даже, ако ме не лъже паметта, стачката продължи и след оставката му.
Исканията бяха за деполитизация на учебните заведения.
Извън това нямаше нищо по магазините.
Цигари и алкохол си купувах от братята роми на "Константин Величков", като самият аз живеех в една стаичка в блока до болница "Тина Киркова".
Спомням си, че седяхме с приятели, бяхме пуснали бради, носехме значки на СДС, Подкрепа, пушехме "Арда", пиехме "Царевец" и мечтаехме за една страна, в която децата ни ще са свободни и...ще има ток непрекъснато, а няма да го спират през два часа.

 

desebg.com 

 

После висшите заведения бяха деполитизирани.
Историята на БКП спря да се изучава, Комсомола спря да е задължителен.
Приятелите ми с брадите се опитаха да поживеят в родината си, па видяха, че не става и си плюха на петите.
Ако днес намеря снимка от онова време, ще установя, че май от онези млади хора тук сме само аз и още един - двама приятели.
Странни спомени в ден за празник.
Ден, в който нашите деца, които живеят в "свободна и независима" България ще отидат някъде, където ще слушат "Издислав", "Яката дупара кой ше я бара" и ще хвърлят салфетки така, както през 90 - те отхвърляхме тоталитарните символики...
И нещо за край.
Докато вървеше окупационната стачка, получихме помощи от някои западни държави.
Един ден някой стовари в Консерваторията няколко кашона с какао на прах и мариновано цвекло.
После ние си взехме един кашон с цвекло и в ония гладни години пиехме "Царевец" и хапвахме маринования кореноплоден зеленчук.
За това, когато днес, на 8 декември някой ме попита какъв вкус има демокрацията, без да се замисля, отговарям - "на цвекло".
Може би защото не обичам какао...
Честит 8 декември, скъпи млади приятели!!!
Днес поне има ток...

 

Историята е от профила на Венци Мицов във Facebook.

 

Вижте още:

Гласът на бъдещето: За какво мечтаят младите хора

Гласът на настоящето: Най-доброто предстои 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

студентски празник, студентски протести, демокрация

StreetInside

Издишайте страха

Вторник, 28 Юни 2016 / Към себе си
  Напрежението пречи на потока на фините животворни енергии и блокира творческата и лечебна енергия   Ако искате да изпитате чувство на огромно облекчение / освобождаване, започнете да използвате дъха си, за да се освободите от страха си от критики. Всъщност, започнете п [...]

За търсачите на промяната в себе си

Вторник, 19 Април 2016 / Към себе си
Знанието не означава непременно осъзнаване, а осъзнаването не е задължително обвързано с промяна в действията     Ако се надявате тази статия да ви даде ценна информация, която да промени някакви ситуации в живота ви, вероятно сте от онези гладни колекционери, за които тя е писана [...]