Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Гласът на настоящето: Най-доброто предстои

Петък, 09 Декември 2016 / Българи от ново време
3584
  • Милена Петрова
1 / 2

Част от мярката за стойността на човека е отношението му към родината

 

Студентите на промяната мечтаеха децата им да са свободни, токът да не спира и да се състезаваме по честни правила. Децата на някогашните борци за демокрация днес мечтаят да имат бъдеще в България, но без колебание ще го потърсят навън, защото ток отдавна има, но не винаги можеш да го плащаш с доходите от това, което обичаш и за което имаш талант. Ето още един поглед към темата – за какво мечтаят хората, които учиха по старите правила, днес са в разцвета на силите си, доказали са се като специалисти и са останали да работят в България – поколението по средата между миналото и бъдещето. Зададохме им същите въпроси.

 

Милена Петрова: От нас зависи

да живеем в по-добър свят

 

 

-Какво завърши? Какво ти даде и какво не ти даде това образование?

 

Завърших висшето си образование в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Магистър по Международни отношения съм. Ученето там едновременно ми откри широките хоризонти на дипломацията и света и подреди света преди нас, исторически, много точно. Създаде ми дълбоката увереност и чувството, че всичко може да се случва по по-достоверен, елегантен и фин начин, както в отношенията между народите, така и сред човеците - и лично, и професионално. Пропусна да ми каже, че ще живея в по-интересни времена от онези, за които ни разказваха, а ние попивахме, като учехме. Вероятно по-несигурни също, обаче изискващи все по-висш пилотаж, дипломатичност, душевен ум, отговорност и смелост.

 

- В България ли е бъдещето ти?

 

Със сигурност е свързано с България и тя остава част от него. По причина, че миналото ми е тук. Животът ми е започнал от същото място. Част от мярката за стойността на човека е отношението му към родината. Моето остава обичащо, като, разбира се, отчитам всички неприятни явления с български произход, които ни носят, макар и нежелана, но печална слава често. В тези мигове окуражаващо ми действат думите на един мой професор, който беше председател на изпитната комисия при защитата на дипломната ми работа. "Колега Петрова, ние сме горди, че някой ден точно Вие ще защитавате националните интереси на Република България." Комплимент, но вдъхновяващ и задължаващ.

 

- За какво мечтаеш?

 

За повече благородство в отношенията между човеците, за по-свързани сърца, без ега, за искрената увереност, че най-доброто ни предстои, за повече стил и шик, вътрешни и на всички нива. Арогантността, егоцентризмът, свирепостта, страхът и тщеславието не бива да стават житейски принципи, колкото и да шестват по света. Може да звучи по „Бийтълс“ наивно, но и от нашите мечти плюс решителност да ги осъществим зависи да оставим света след нас по-добър, като удържим светлата страна на живота. Никой не е ослепял, като е гледал само в нея, както се казва в една мъдра поговорка.

 

- Как разбираш щастието?

Като сърце в сърце, по мярка и свързани хармонично. Като знак за безкрайност. То е многоточие...

 

 

 

Иванка Колева:

Винаги търсим щастието

 

Завършила съм Учителски институт, филиал Смолян към Пловдивски университет, специалност ПНУП. Не мога да кажа какво не ми даде, защото не съм работила като учител, а други длъжности.

Какво обаче е това – щастието? Има ли вечно щастие или то е само кратък миг на радост? Разбира се, хората имат различни цели и желания и затова нещата, които смятат, че ще ги направят щастливи са също много различни. Докато един ще каже, че би се чувствал щастлив, ако е финансово независим и може да си позволи всичко, което поиска, за друг щастието се изразява в това да бъде обичан и ценен, да има много приятели и здраво семейство, за трети – в реализирането на негови идеи, за четвърти – да бъде на определено място или с определен човек, за пети - да има работата, която му носи удовлетворение и т. н. и т. н.

 

 

В повечето случаи обаче казваме „Ще бъда щастлив ако, ще бъда напълно щастлив, когато…“. Тоест, винаги сме в състояние на търсене на щастието. А то някак постоянно ни бяга. Дори, когато постигнем желаното, се чувстваме щастливи за кратко и после отново започваме търсенето.

Мечтая да посетя интересни места, но поради липса на финанси, на този етап не мога да си го позволя.

 

Вижте още:

Гласът на бъдещето: За какво мечтаят младите хора

Гласът на миналото: Мечтаехме децата ни да са свободни

 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

млади хора, студенти, образование, бъдеще, кариера, мечти

Street of Art

Къщички за игра

Неделя, 04 Септември 2016 / Стил
  Какво по-хубаво от това да накараме децата да играят навън?   Може би само това сами (с наша помощ) да създадат нещо, да се грижат за него, да го развиват и поддържат. Дори да нямате двор, с малко желание и повече въображение можете да съберете съседите и да намерите място за е [...]

В памет: Бертолучи, който промени света на киното

Понеделник, 26 Ноември 2018 / Под прожектора
  Великият режисьор почина на 77-годишна възраст   В Рим на 77-годишна възраст почина италианският режисьор Бернардо Бертолучи. Считан за един от гигантите на италианското и световното кино, Бертолучи беше единственият италианец, който някога е печелил "Оскар" за най-добър филм. [...]