Българите не са спойка между три етноса, а древното население на Балканите, твърди историкът Александър Мошев

Могат ли откритията в едно македонско градче да преобърнат представите за миналото на България? Какво означава името „българи”, колко древен е нашият език, къде е легендарната ни прародина? Къде изчезнаха траките? Кои са славяните? Еретици ли са богомилите? Имало ли е българи на римския престол? На какъв език е говорил хунският вожд Атила...Отговорите на тези въпроси търси и в голяма степен открива Александър Мошев в книгите си „Древните българи на Балканите преди Аспарух“ и „BOLGAR: Тайните на нашия произход“. Той застъпва хипотезата, че българите са съществували няколко хиляди години преди Христа и са обитавали района на Балканите, Северното Причерноморие, Мала Азия и Кавказ.

Александър Мошев е историк. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култура. Бакалавър по история с профил архивистика и магистър по средновековна история от Нов български университет. От над 20 години се занимава с изследване на българските корени.

Защо реши да напишеш „BOLGAR: Тайните на нашия произход“, която е и научно изследване?

Да, тази книга съчетава научнопопулярното със строго научното, поне такава беше целта ми. Идеята за тази книга датира отпреди 10 години когато прецених, че на нашия книжен пазар липсва едно сравнително систематизирано и логично изложение на една теория за произхода на българите, която дълги години е била пренебрегвана. Тя не е моя, по-скоро исках да видя нейния вариант, написан с изразните средства на нашето време. Тази теория съществува от поне век, сходни теории са изказвани още през 19 в. от наши възрожденци като Георги Раковски, Любен Каравелов, Цани Гинчев, Стефан Захариев, по-късно след Освобождението такива възгледи застъпват и Ганчо Ценов, Стоян Шангов, Данаил Юруков, Архимандрит Кирил Рилски и т.н., но в крайна сметка от тези изброени имена професионален историк е само д-р Ганчо Ценов.

След 1944 година за един много дълъг период от време тази тема за връзката местно население и днешните българи беше много силно подценена... През 90-те години на 20-ти век въпросът отново започва да се обсъжда, но предимно в интернет форумите и социалните мрежи.

Тоест ти искаше да опишеш и потвърдиш тази теория, доколкото е възможно?

Да, и да изложа мой поглед към нея, защото в крайна сметка всеки историк и изследовател вижда нещата под свой ъгъл. Тезата е, че днешните българи са потомци на древното местно балканско население. Говоря за това население, което в науката е познато под името „траки“ и техните предци. Като говорим за траки, в голяма степен става въпрос за един събирателен термин и затова аз предпочитам да говоря за местното балканско население, доколкото можем да проверим и да се върнем назад във времето. Изследването се връща във времето до около 5 хилядолетия преди Христа и свързва началото на нашия генезис с едно важно събитие – т.нар. Черноморски потоп, който превръща дотогавашното езеро, което е било Черно море, в едно доста по-голямо соленоводно вече море. При този процес загива една тогавашна цивилизация - нейните останки са открити от учените във Варненския некропол.

Българският етногенезис е протекъл в този регион, който условно можем да наречем Причерноморска цивилизационна зона, но най-вече в земите на Балканите. Ние не сме формирани като етнос някъде в Централна Азия и не сме дошли тук по силата на някакво велико преселение на народите, а сме продукт на един етногенетичен процес, който си е протекъл тук. Не настоявам, че това е абсолютна истина, предлагам версия, която всеки може да приеме, или да отхвърли.

Какви хора са били прабългарите?

Не употребявам термина „прабългари“. Понятията траки, славяни и прабългари са просто едни кабинетни термини, които не отговарят на реалностите – етнически, лингвистични, генетични, етнографски, антропологични и т.н. Тази теория как тези три коренно различни елемента се спояват в една българска народност за около стотина-двеста години за мен не отговаря на истината. Днешният български език показва много силна хомогенност, той е 100% лексикално “славянски”, той е еднороден, няма никакви три пласта. Археологически също не може да говори за сливане на три елемента на територията на днешна България, това са теоретични постановки. За мен българското название е просто едно от названията на старото местно население, което след 3-4 в. постепенно се налага като общо. България се появява още на карта от 4 век. Още тогава е спомената “Мизия тук и България” (Mеsia hec et Vulgaria) на това място, на което е България и днес. Най-малко 30 ранносредновековни извора споменават българи на юг от Дунав преди 7 в. – как това се съгласува с идеята, че българите се появяват по времето на Аспарух?

Тоест ти отхвърляш официално известната българска история?

Как ни се разказва историята до момента? Съществува едно местно население, наречено траки, в голямата си степен романизирано или елинизирано, то е залято от едно огромно сляванско море, идващо от север, постепенно цялата днешна територия на България е славянизирана и в един момент около 681 година тук идват Аспаруховите българи – колко са те, това и до ден днешен никой не е изяснил, но те не само побеждават Византия, не само се настаняват тук между Дунав и Стара планина, но постепенно привличат огромните славянски маси и остатъците от траките, които някакси с готовност се присъединяват към тях и така се формира Първата българска държава. Това според мен не е особено логично, защото то не обяснява как от днешна Добруджа българското име и самосъзнание се разпространява до земите на днешните Албания, Македония и Гърция. В един такъв огромен ареал по онова време живеят хора, които можем да наречем от български произход. Как това народностно и впоследствие национално самосъзнание се изгражда на тази огромна територия от някакво съвсем малко ядро – това е един абсолютно необясним процес, още повече, че тук до 680 година е била византийската административна система, която в никакъв случай не е имала интерес тези земи да бъдат “славянизирани”, или “българизирани”.

Моето виждане е, че в хода на историческия процес, примерно в хода на завземането на тези земи от Римската империя, една част от населението емигрира на север от Дунав, там мигрират и трако-български управляващи родове. Между другото, Одриското царство е най-голямото тракийско държавно формирование, просъществувало до 1 век след Христа. Между 1 и 7 век в Римската империя се сменят различни управляващи династии, но така или иначе под една или друга форма, до началото на 7 век управлява една поредица от императори от местен, трако-илирийски произход (най-известните примери са Константин Велики и Юстиниан Велики) и в известен смисъл можем да предположим, че местният елемент в управлението е бил толериран. По-късно, вече през 7 век със смяната на управляващата династия се сменя и политиката, при което местният елемент е силно подценен за сметка на етнически елементи от друг произход, това поставя местното население в едно крайно неблагоприятно положение и точно в този момент се намесва княз Аспарух. В един от двата познати български исторически източника за него се споменава, че той идва от другата страна на Дунав – той просто сменя своята резиденция от тогавашната Дакия, или днешните земи на Румъния и Северното Причерноморие.

Става въпрос за преселение на една управляваща прослойка с военен контингент и свита, и то в някаква степен санкционирано от Римската империя, защото се създава една буферна държава, която е била от полза на Източната римска империя, доколкото е защитавала северната й граница от нападения на неконтролируеми етнически елементи. И тази структура неведнъж оказва помощ на Източната римска империя в критични моменти – Тервел се намесва, когато арабите в началото на 8-ми век застрашават Константинопол, по-късно Омуртаг се намесва, когато Тома Славянина сформира огромна войска и пак застрашава Константинопол. В тази уж невероятно ожесточена конфронтация между България и Византия, в два ключови момента България се намесва, за да я спаси – това как се вписва в традиционната учебникарска представа за смъртоносната схватка между България и Византия? Очевидно е, че има много сериозно противоречие.

Друга основна моя теза е, че християнството сред тукашното население се е разпространило много по-рано. По тези земи то е познато още от времето на Апостол Павел. Може да се каже, че не е случайна неговата мисия по тези земи, които по онова време са населявани от трако-българи. Още повече, че Апостол Андрей Първозвани пък е проповядвал по крайбрежето на Черноморието и пак имаме данни, че е християнизирал траките - има извори за това. Тоест, траките са били християни, християнството се разпространява на север от Стара планина сред гетите и мизите и на север от река Дунав. Така или иначе това изконно езичество, за което непрекъснато се говори – митичният тангризъм, може изобщо да се окаже, че не е реален.

Кои са най-близките ни роднини?

Като антропологичен тип ние сме на границата между средиземноморския и източноевропейския, като физически облик и генетичен профил сме там, където сме и сега.

Езиково ние сме представители на славянските (източноевропейските) езици, но нашият език няма падежи, освен това притежава някои фонетични особености и по-различна граматика, защото е претърпял по-дълго развитие и тук има доста по-голямо диалектно богатство.

Ако говорим за ДНК, най-близо до нас е населението от Северна Гърция, Сърбия и Македония, Румъния и Италия.

Имаш ли планове за други изследвания?

Имам план да напиша една книга, в която работно да изследвам археологическите находки по нашите земи, за които почти не се говори. Когато за нещо малко се говори, може да се каже, че в известен смисъл се цензурира. Например недостатъчно се говори за това, че тук са намерени образци от писменост, че през различните епохи тук са съществували различни видове писменост и местното население – пак условно да ги наречем траките, съвсем не са без писменост, както е официалното научно становище. Има множество находки, които сочат, включително последната находка от село Рибен, че тук има много такива образци на протописменост. Опит да ги систематезира и да се покаже генетичната и еволюционна им връзка е направил Георги Бялков.

Това, което ме притеснява например, е, че находката от село Рибен, която беше широко огласена в медиите, че представлява образец на протописменост, не беше показана никъде. И се каза, че тя ще бъде показана, след като бъде изследвана подробно и представена на археологически конгрес през следващата година. Странно е, че дори нейна снимка не беше публикувана никъде.