Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Милена Тодорова: Надежда винаги има, целя се в Токио

Събота, 25 Ноември 2017 / Българи от ново време
538
  • Милена Тодорова (втората отляво надясно) е първият участник от България в дисциплината Спортна стрелба на параолимпийски игри
1 / 2

Параолимпийската ни състезателка по спортна стрелба събира средства, за да може да се подготви за игрите през 2020 година

 

Параолимпийската състезателка по спортна стрелба Милена Тодорова е първата българка, представила България в Рио Де Жанейро 2016 г. за първи път в тази дисциплина. Тя е сред 10-те най-добри състезатели в света по спортна стрелба  и миналата година спечели директна квота за участието си на игрите в Рио. Милена страда от тежко заболяване, което уврежда горните и долните й крайници. За да тренира, има нужда от чужда помощ, а за да се състезава, използва специална пружина, която имитира треперенето на ръката. Влиза в залата преди 10 години и оттогава не е излизала. Досега е финансирала участията си си в състезанията сама, но сега Милена Тодорова има нужда от финансова помощ, за да може да се подготви за участие на Параолимпийските игри през 2020 година в Токио.

 

 

- Милена Вие страдате от мускулна атрофия. Смятате ли, че увреждането е пречка при професионалното и личното израстване на човек?

 

Не! Увреждането не е пречка за израстването на човек, но то принуждава човека да бъде още по-взискателен към себе си, за да се докаже пред останалите, че може да бъде пълноценен.

 

- Навсякъде се говори за интеграция на хората със специфични нужди. Има ли такава на практика?

 

Ако това се говори в чужбина, да има я на практика, но тук в България е пълен фарс! Говори се едно, но се върши нещо съвсем различно и всички го виждаме и разбираме! Няма как хората с увреждания да сме интегрирани, при положение, че едва от 5% от нас работят; няма как да сме интегрирани когато архитектурната среда е „смешна” меко казано и нямаме нормално придвижване от точка до точка в който и да е град в България; няма как да сме интегрирани, когато средствата за отглеждане на дете с увреждане са крайно недостатъчни и родителите изнемогват; няма как да сме интегрирани, когато на нас се гледа на хора „втора ръка”, да не казвам трета!Няма как да сме интегрирани, когато има дискриминация при премиите на олимпийците и параолимпийците! Ако се замисля повече, със сигурност ще мога да посоча още причини за липсата на интеграция!

 

- Вие сте първата българка, представила България в Рио Де Жанейро 2016 г. в дисциплината “Спортна стрелба” за хора с увреждания. Разкажете ни за началото.

 

Началото започна през 2007 г., когато за първи път хванах пушка и това страшно много ми хареса. През 2010 г. бях любопитна да разбера какво е да се състезавам на международно ниво. Видях, че е възможно и започнах да излизам на няколко международни старта в една година. Започна да ми става все по-интересно и по-интересно. Исках да ставам по-добра и по-добра. През 2015 г. буквално хванах „последния влак” и спечелих квотата за Рио. Беше много емоционален момент!

 

- Получихте ли някаква помощ от държавата?

 

Частично! Не казвам, че никога не съм получавала средства, напротив! Финансирана съм, но не пълноценно. Една година има средства, на другата започва ходене по мъките!

 

- 26,000 лв. ви делят от участието на игрите в Токио. Как се чувствате след като държавата абдикира за пореден път от хората със специфични нужди?

 

Тя не абдикира от всички хора, а само от тези, от които няма полза! Изисква от нас да сме перфектни и по-добри дори от „здравите” спортисти, а не прави достатъчно за да се подготвим да станем перфектни. Не се чувствам никак добре! Излизам навън на състезание и там на таблото пише: Милена Тодорова – България. Представям държавата си пред света, но държавата не прави нищо за мен за да се чувствам горда българка!

 

- Мислите ли,че хората със специфични нужди са невидими за властта?

 

Да, мисля си го! Управляващите вместо да облекчат и подобрят живота на хората с увреждания, с действията и бездействията си ги натискат все повече и повече към „дъното”!

 

- Вярвате ли, че нещата ще се променят?

 

Принципно съм оптимист! Чакам промените от така дългия преход, които все не свършва и промените все не идват!

 

- Идват светли християнски празници. Какво ви носят те?

Надежда за промяна!

 

- Какви са Вашите мечти и надежди за 2018 г.?

 

Надявам се, че успея да събера необходимите ми средства, за да се подготвя добре за Световното първенство в Корея през месец май 2018 и естествено да взема така необходимата ми Квота за участие в Параолимпиадата през 2020 г. Мечтая си, животът на хората с увреждания да стане нормален и спокоен!

 

Ако искате да помогнете на Милена:

 

Централна кооперативна банка АД

IBAN: BG43 CECB 9790 1066 0976 00

BIC: CECBBGSF

Титуляр: Милена Великова Тодорова

 

Аз вярвам в нея и вярвам в доброто, но бих искала да попитам хората, които управляват държавата, виждат ли и оценяват ли усилията на тези хора и техните постижения и защо не ги подкрепят, когато се състезават за страната си.

Надя Борисова

 

 

 

Параолимпийските игри

 

Параолимпийските игри са едно от най-мащабните спортни събития в света. В тях участват хора с физически, зрителни и психически увреждания.

Всичко започва преди 68 години, когато в края на Втората световна война в Стоук Мандевил британският неврохируг Лудвиг Гутман създава отделение за ветерани с гръбначно-мозъчни наранявания. Той използва спорта за рехабилитация, но програмата помага на участниците да се справят и с психологическите проблеми. Това става повод за организирането на спортна надпревара между параплегици през 1948 г. В Стоук Мандевил се провеждат първите игри за хора с увреждания с ампутации и инвалидни колички. Те представляват състезание по стрелба с лък, в което участват 16 бивши военослужещи - 14 мъже и две жени. Четири години по-късно датски спортисти се включват в надпреварата в Стоук Мандевил и така състезанието става международно.

След олимпиадата в Рим през 1960 г. тези състезания получават официален статут на параолимпийски игри. От Сеул 1988 г. те задължително се провеждат в града - домакин на световните игри, като спортните съоръжения с адаптират за хората със специални потребности.

От Пекин 2008 г. олимпийските и параолимпийските игри се подготвят от един общ организационен комитет.

МОК осигурява финансовите гаранции за провеждане на параолимпийските игри. Поема разходите за настаняване, храна и вътрешен транспорт на спортистите. МПК и МОК се договарят за общия брой участници.

Конкуренцията при параолимпийците е много силна. Участие в тези игри се печели само при показани добри резултати. Както при останалите спортисти и параолимпийците покриват стандарти за постижения. Необходимо е и спечелване на квоти, защото броят на участниците в игрите е ограничен. Определящ е не само броят на дисциплините, а и видът и степента на заболяването на спортистите.

 

 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Милена Тодорова, параолимпийски игри, спортна стрелба

StreetView

Най-дълбоката пещера в България е Колкина дупка

Петък, 31 Март 2017 / Места
Пещерняци от клуб "Под ръбъ" са измерили дълбочина до над 475 м и дължина на галериите над 2600 м    Учебниците по география трябва да се редактират, защото Колкина дупка вече е най-дълбоката пещера в България. Със своите над 475 м тя изпреварва досегашния първенец – Райчоват [...]

Манастирът „Покров Богородичен“

Четвъртък, 12 Април 2018 / Места
Девическият метох в Самоков е действащ и до днес   Една от забележителностите на град Самоков е девическия манастир „Покров Богордичен,,. Манастирът е основан през 18-ти век от бабата на един от най – големите книжовници в нашата история Константин Фотинов. Преди да приеме [...]