Последната инициатива на дупнишкия общественик е изгаждането на паметник на Невена Коканова

Николай Табаков е общественик, които съчетава в себе си много таланти. Той е музикант, художник и прави ръчно изработени лампи. Обича да подарява изкуството си и чрез него да пробужда заспалия български дух в родния си град Дупница. Последната му инициатива е свързана с изграждането на паметник на голямата актриса Невена Коканова.

- Как се зароди интереса Ви към изкуството?

- Музиката се всели в мен, после разбрах, че мога да рисувам, че мога да мисля и мога да чакам. И така цял живот.

- Кое изкуство ви доставя най-голямо удоволствие?

- Естествено музиката ми доставя най-голямо удоволствие, след нея вече открих и другите визуални форми на изкуство. Смело се впускам във всякакви артистични експерименти. От няколко години имам галерия в София и около галерията се срещам с много артисти, от които черпя вдъхновение, но музиката си оставя моето изкуство.

- Кога за пръв път стъпихте на сцена и какво изпълнихте?

- Сигурно съм бил 14 годишен, когато за пръв път стъпих на голямата сцена в Младежкия дом в Дупница. С първата си рок група участвахме в концерт. Беше много вълнуващо.

-  Как бихте нарисували родния си град?

- Дупница е много противоречив град, може би трябва да се нарисува в диптих или триптих. Но със сигурност няма да се обрисува в една картина.

-  Разкажете за работата си с хора и деца със специални нужди.

- Преди години работехме в Дупница с хора и младежи с двигателни увреждания, рисувахме с тях картини с детски сюжети, после дарявахме тези картини на детски градини, беше много вълнуващо. След това 4 години се занимавах с деца в SOS детско селище в с. Дрен. Организирах там кръжок по свирене на тарамбуки. Около 13 деца минаха през годините в този кръжок, изнасяхме концерти в София, в Дупница и в с. Дрен. Беше много интересно за децата, а и за мен също.

-  Как ви дойде идеята да изработвате лампи?

- Случайно измислих Лампите. Вдъхнових се от едни марокански осветителни тела и след година и половина създадох моите Лампи. Хората ги харесаха и сега имам щастието да правя Лампи.

Вижте още:

Крадецът на праскови и невъзможната любов