Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Безименният старец от Главната

Неделя, 03 Април 2016 / Истории от града
610
1 / 3

Минахме оттам в един от последните хубави дни на есента, на връщане от разходка с приятелка, след която детето поиска пица на парче. Седнахме на една от новите пейки на „Витошка“ близо до НДК и познатото като „Аптека“ за старите софиянци място.
Нямаше да видя кошчето, ако не беше стареца, който го преравяше с усърдието на истински търсач. И сигурно нямаше да обърна внимание, но...човекът извади от количката си – чиста и подредена – пластмасово шише и пресипа в него остатъците от мляко от хартиена чашка.
След това човекът прерови пластмасова кутия с остатъци от някаква китайска храна....а детето изхвърли картона от пицата си на земята. Можеше да мине за лошо възпитание, но знам, че 5-годишният ми син забелязва всичко около себе си. Старецът беше на метър от нас, а ние се засуетихме. Аз се чудех как да дам на човека пари, така че да не го обидя, а приятелката с нас скочи и отиде да му купува пица – така щяла да е сигурна, че поне днес ще яде нещо. А синът ми беше мълчалив и разсеян по онзи начин, по който децата притихват, когато усещат, че нещо не е наред, но не разбират какво.
Докато аз се опитвах да убедя детето да си дояде храната, старецът бързо се отдалечи към следващата си цел. Изнервих се, защото жената, която се втурна да купува храна на възрастния човек, не е от тези с големи възможности.
После се втурнахме да догоним стареца, който бързо преравяше кошче след кошче. Взе храната – малко изненадан, но с жеста на гладен човек. И пожела на жената, която му я подаде да доживее до неговите 81 години.
Опитах се да го снимам докато разсейвам детето. Не се получи много заради бързането и неудобството ми.
Бяхме на сантиметри от поредното кафене и хората ни гледаха раздразнени. Аз пък се подразних, защото 5-годишният ми син разбра, че трябва да стои встрани от коша докато в него рови човек, докато едно поне 20-годишно момиче дори не погледна докато хвърляше боклуците си в ръцете на ровещия човек.
И понеже отсреща имаше и друг възрастен човек – обикновено седи на едно и също място и споделя трохите си гълъбите - нямаше как да не забележа колко много хора минаха по красивата в топлата вечер столична „Главна“. Никой от тях не посегна към портмонето си. И никой не обърна внимание на старците около лъскавите витрини. Този, който чакаше някой да го забележи, и онзи, който претръпнало търсеше изхвърлени от другите съкровища. Но ни пожела да живеем поне колкото него. С усмивка.

 





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

София, бул. Витоша, старец





Street of Hope

Достъп до образование? Да, но не сега…

Понеделник, 26 Юни 2017 / Гласът на детето
  Децата с увреждания често остават извън образователната система или срещат проблеми на всяка крачка в родните училища    Образованието е един от най-ефективните начини за преодоляването на дискриминацията и бедността, на която обикновено са обречени децата с увреждания. В [...]

Време с децата: Ръцете са важни за ума

Неделя, 15 Декември 2019 / Родители
Няколко идеи за интересни занимания в зимните дни   Ръцете ни са инструментите на ума. Чрез ръцете учим и можем. Не случайно възрастните хора казват "да ти е минало през ръцете". Днешният свят на екрани и работа в облаците ни откъсва от тази фундаментална за мозъка ни потребност. Затова [...]