Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Детството, ех..

Понеделник, 01 Юни 2020 / Истории от града
271
  • unsplash.com

 

Ние, възрастните, скъпи млади приятелю, сме доказателство на тезата, че жизненият опит понякога е илюстрация на човешката глупост

 

Здравей, малък приятелю!
Радвам се да те видя!
Радвам се да виждам хора около себе си а най-силно се радвам да видя децата, поели нанякъде - в парка, или в магазина за сладолед или пък ей така, по улицата, за да се видят с приятелчетата и да си побъбрят.

Радвам се, защото само допреди месец това беше невъзможно. Кой да знае, млади ми приятелю, че някакъв тъп грип, някакъв смотан вирус с една молекула мутация ще изтрие половин година от живота ни - на мен, на теб, на всички.

За мен - половин година от, така или иначе, напълно смотания ми и не особено смислен живот.
Но за теб - за теб това бе половин година от твоето детство.

Детството...ех...
На твоята възраст бях пълничък смотаняк, който живееше в краен квартал в един провинциален град.
Момичетата не ме харесваха (кой харесва пълничък, свирещ на пиано комплексар), а момчетата изпитваха удовлетворение да демонстрират физическото си превъзходство - къде вербално, къде - и физически.

Така беше в края на 70-те и началото на 80 - те в провинцията. Особено в крайните провинциални квартали.

И въпреки това аз бях щастлив. Щастлив бях, защото усещах, че съм на прав път. И защото имах музиката си.

Ти, млади приятелю, с какво се занимаваш? Какво ти доставя удоволствие?
Ютюбърите и техните канали? Или игрите? Или комиксите? Кой те кефи повече - Марвел или DC?

По времето, когато аз бях дете, имаше едно списание с комикси. "Дъга" - разкази в картинки.
Там, приятелю, между забавните рисунки често ни пускаха комикси за партизани, които бяха адски тъпи, но няма как, за да мине нещо, в него трябваше да има "правилната" посока.

Днес твоите приятели и ти сте оставени без "правилна' посока. И аз силно се надявам вие да сте първите "неправилни" поколения, които да пораснат, да зачертаят всичко, което ние се опитвахме да направим и да построят тази страна наново.

От първата до последната тухла.
От първата до последната лопата цимент.
Защото ние не умеем нито да строим, нито да опазваме построеното.
И това е така, защото първо четяхме комикси за партизани, а после с наученото от тези комикси се опитахме да приличаме на Marvel и DC.

Днес е първи юни, млади приятелю.
Ден на детето.
Днес родителите ти ще ти обърнат повече внимание.
Тате ще ти купи сладолед.
Мама ще те заведе някъде.

Не се радвай. От утре нещата отново ще си продължат такива, каквито са си били винаги - родителите ти ще ходят на работа, ще псуват вечер след третата ракия, ще те пращат на занималня, защото не могат да намерят време за теб, а в събота и неделя ще се опитваш да спиш, докато те купонясват, пеейки "Хабиби, спиш ли добреееее, храниш ли сееее, защото аз нееее".

Но това ти го знаеш. За това днес, точно днес, се възползвай от празника.
И хич да не ти пука, че възрастните не стават за нищо и че са смешни и непонятни в твоите детски очи.

Ние, възрастните, скъпи млади приятелю, сме доказателство на тезата, че жизненият опит понякога е илюстрация на човешката глупост.
Защото когато направиш грешка от незнание, това е ОК.
Но когато я направиш 5000 пъти, защото си убеден в правотата си, това означава, че ти си абсолютно ненужен никому...

Честит първи юни, млади приятелю.
Днес празнуваш ти.
А утре, на 2 юни, ще пуснат сирените.
В памет на Ботев и загиналите герои.
И, докато вият сирените, някои ще спрат.
Други няма да спрат.

Но истината е, че всички сме спрели.
Още тогава, когато Ботев е пристигнал с обречената си мисия, а никой не се е присъединил към него сме спрели.

Честит празник, млади приятелю.
И бъди снизходителен към нас.
Ние толкова си можем.
Но ти - ти ще промениш света.
Защото ти си бъдещето.
А ние - ние сме миналото.
Срамното минало...

Прости и бъди здрав. И се наслаждавай на детството си!

Твой чичо Венци

 

Текстът е от профила на автора във Facebook

 

Вижте още:

Някой трябва да ви каже, че сте прецакани

Живеем във времето на глухите

Имам само едно дете

Вслушваме ли се в децата?





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

детство, деца, родители, възпитание, общество





Street of Art

Култови групи на THRASHING MANIA ХХI

Понеделник, 26 Септември 2016 / Под прожектора
  Двадесет и първата THRASHING MANIA ще се състои на 16 ноември 2016 г. в столичния клуб “Три Уши”. В нея ще вземат участие канадската олдскул траш метъл банда AGGRESSION и немската траш метъл група HATEFUL AGONY, съобщават организаторите ICreative Events. AGGRESSION са [...]

Децата на вегетарианците страдат от проблеми в развитието

Четвъртък, 20 Април 2017 / Хранене и Здраве
  Недостигът на витамин В12 може да бъде опасен      Heдocтигът нa витaмин B12 пo вpeмe нa вътpeyтpoбнoтo paзвитиe и в пъpвитe гoдини нa дeцaтa e пpичинa зa тяxнoтo yмcтвeнo изocтaвaнe. Дeцaтa, cтpaдaщи oт дeфицит нa витaмин B12, изocтaвaт в paзвитиeтo oт cвoитe пo-пpaв [...]