Всяко дете е различно и специално, единствената разлика е колко сме го моделирали
Аз и петгодишният ми син влизаме в аптека, за да си купим един конкретен сапун. Той стои до мен, без да помръдва и в един момент ми казва:
- Мамо, трябва да ми купиш точно това! - сочейки отдалеч една шарена кутия.
- Знаеш, че не пием лекарства...
- Много добре знам! - прекъсна ме той - Първо това не е лекарство, а витаминки и второ те са ми нужни сега!
Поглеждам въпросната кутия и виждам някакви бонбонки витамини.
- Аха, виждал си го на реклама! Ясно...
- Виждал съм и много други реклами, мамо - отново ме прекъсна той - Виж, повярвай ми, имам нужда точно сега от това!
- Ти дори не знаеш какво съдържат, а и си напълно здрав! - казвам аз.
- Не знам, така е! Но знам, че трябва да изпия няколко! И не ми взимай червената опаковка, трябва ми синята! Вярваш ли ми? - ме попита той с най-сериозния и дълбок поглед на света, през който сякаш цялата Вселена говореше.
В този миг и аз знаех! Той разчиташе перфектно интуицията си и връзката си с Висшата си същност! Коя съм аз, че да го спирам?
Когато си тръгнахме, той ме погледна и каза :
- Благодаря, мамо, че ми вярваш!
Дори и бонбонките да нямат никакво значение за нуждите му, смисълът бе, че подкрепих вътрешния му глас и че сега знае колко важно е това невидимо нашепване и нашето доверие в него!
Когато се прибрахме, на входа охраната ни спря и му подари няколко пликчета с фигурки на Angry Birds...
- Благодаря ви безкрайно! Но все пак в блока ни има и много други дечица, оставете и за тях! И вие и останалата охрана на смяна ги давате само на сина ми! Нека да има и за другите дечица! - казах аз.
- Да ви кажа нямам логично обяснение защо искам само на него да ги давам! Той ми е любимец! Много е различен!
- Всяко дете е различно и специално! И всеки човек също! Благодаря ви още веднъж! - с усмивка казах аз.
Той не е различен, всяко дете е уникално! Единствената разлика е колко сме го моделирали според личните си и обществени рамки, принципи и разбирания. Дали сме го оставали да бъде себе си и да проявява истинската си същност и светлина, която в тази ранна възраст е най-чиста и блестяща... И ако просто оставим сиянието по пътя му, без да го моделираме... Тогава то просто осветява всичко... Изпълнява своята природна функция! Всеки идва от там и всеки е една малка частица от Живота - уникална, различна и вълшебна... Е може би ние не сме имали шанса да бъдем светлината като деца, но имаме избора нашите деца да бъдат себе си... Не е нужно и те да се изгубят първо сред изисквания, норми, матрици и правила, както се е случило с нас, за да се открият някой ден отново... Те се раждат с истината, мъдростта и светлината... Просто трябва да ги оставим да я изживеят такива, каквито са... Всяко живо същество е една малка частица от Света, събрала целия Свят в себе си...
Вижте още:
