Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Живеем във времето на глухите

Петък, 16 Август 2019 / Истории от града
189
  • unsplash.com

Има неща, които не могат да се казват на висок глас

 

Днес бях на концерт.

Интересен концерт - в Разлог, в рамките на майсторските класове, които се правят, днес бяха предвидили да свирят преподавателите.

Читалището в Разлог е приятно място - изглежда олдскул, но е подържано, спретнато и си личи, че вътре кипи живот.
Приличен роял на сцената, онези изглеждащи много тежко завеси и дървени стени - вероятно мислени с някаква акустична цел.

Имаше всичко - кларинет, пиано, цигулка, двама певци, тромпет.

Различни стилове - от класика до романтизъм, от оперета до опера.

В един момент на сцената излезе китарист.
Млад и страшно кадърен.
Името му чувам за първи път - Санел Раджич, доколкото разбирам от Босна и Херцеговина.

Изключителен китарист.
Но не за това ми е поста.

Китарата е стар инструмент.
Казват, че технически вече е леко демоде - в смисъл, че не може да изпълнява някакви много сложни хроматики, трудно се справя със стиловете музика от 20 век - додекафония, алеаторика, импресионизъм.

За мен това са пълни глупости, но едно е безспорно - акустичната китара е тих инструмент.

За да я чуете, трябва да пазите гробна тишина.

Китарата не е пробивна като тромпета, не е плътна и плачеща като виолончелото, не е басова като тубата и не е масивна като валдхорната.

В залата всички притихнаха.
Китариста от Босна засвири.
И тогава, понеже всички бяха притихнали, се чу, че отвън, извън читалището някъде някой е пуснал силно музика.
Може би от кафенето.

Чу се и че някъде навън преминават деца.
Че духа вятър.
Че някой се прибира от работа и ходи с бързи крачки.

Чу се дишането на хората в залата.
Тракането с подметки по пода.
Тихичкото цъкане на аналогов часовник, сложен на нечия ръка.

И тогава, след като китариста завърши произведението и всички го аплодираха, аз си дадох сметка за следното.

Ние сме оглушали.
Слушаме силни, оглушителни инструменти.
Слушаме и крясъци.
Всеки крещи.
Всеки иска да надсвири другия.
Да го надвика.
Да покаже, че е далеч по - гласовит и да крещи до смърт, въпреки, че няма какво да каже.

И всичко това създава една постоянна акустична среда, в която, ако решиш да кажеш нещо с нормален тон, никой няма да те чуе.

Огледайте се!
Хората са заприличали на идиоти.
Ръкомахат, извършват зловещи мимики, блещят се.
Знаете ли защо е така?

Защото вече сме глухи.

И знаете ли какво?

Има неща, които не могат да се казват на висок глас.

Например - "Обичам те!".
Или - "Ти си целият ми свят!"
Или - "Толкова си прекрасна/прекрасен!!!"

Не можете да крещите, когато искате да благодарите на майка си, която ви е родила.
Не можете да крещите на баща си, който е тичал нощем до аптеката за лекарства, когато сте имал температура и е треперил до сутринта, когато за първи път не сте се прибрали в къщи, защото сте отишли на купон.

Крещенето е начин да пробиете останалите!
Да ги заглушите!
Да ги преборите!
Но крещенето няма да ви помогне в едно...
Когато крещите, никой няма да притихне, за да чуе какво казвате.
Никой няма да млъкне и да впери взор в устните ви.

Живеем във времето на глухите.

Не ми се мисли какво ще стане, когато неминуемо заживеем във времето на слепите...

Финален акорд на китарата и аплодисменти!
И моля ви - ръкопляскайте силно.
Поне това можем...

 

Текстът е публикуван от автора във Facebook.

 

Вижте още: 

В какво се превърнахме?

Когато знаеш, че не знаеш, вървиш само напред

Талантът е дар, който се отглежда





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

китара, музика, глухи, чуване, общество

StreetView

НАСА събира идеи за следващия лунен модул

Вторник, 23 Юли 2019 / Приключения
Космическата агенция иска да изпрати двама астонавти на Луната   НАСА отправи призив за предприемане на "важна стъпка" напред към нейната нова мисия на Луната, наречена „Артемида“, по името на гръцката богиня, сестра на Аполон, съобщава АФП. Космическата агенция публикува д [...]

Драконовите планини

Събота, 22 Декември 2018 / Места
  Невероятна природа, екстремни маршрути и скално изкуство на хиляди години на едно място   Името им Драгенсберг означава буквално "драконови планини". Това е и популярното им наименование. Със своите 3482 м надморска височина (връх Табана Нтленяна) това е най-високата южноафрикан [...]