Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Живеем във времето на глухите

Петък, 16 Август 2019 / Истории от града
269
  • unsplash.com

Има неща, които не могат да се казват на висок глас

 

Днес бях на концерт.

Интересен концерт - в Разлог, в рамките на майсторските класове, които се правят, днес бяха предвидили да свирят преподавателите.

Читалището в Разлог е приятно място - изглежда олдскул, но е подържано, спретнато и си личи, че вътре кипи живот.
Приличен роял на сцената, онези изглеждащи много тежко завеси и дървени стени - вероятно мислени с някаква акустична цел.

Имаше всичко - кларинет, пиано, цигулка, двама певци, тромпет.

Различни стилове - от класика до романтизъм, от оперета до опера.

В един момент на сцената излезе китарист.
Млад и страшно кадърен.
Името му чувам за първи път - Санел Раджич, доколкото разбирам от Босна и Херцеговина.

Изключителен китарист.
Но не за това ми е поста.

Китарата е стар инструмент.
Казват, че технически вече е леко демоде - в смисъл, че не може да изпълнява някакви много сложни хроматики, трудно се справя със стиловете музика от 20 век - додекафония, алеаторика, импресионизъм.

За мен това са пълни глупости, но едно е безспорно - акустичната китара е тих инструмент.

За да я чуете, трябва да пазите гробна тишина.

Китарата не е пробивна като тромпета, не е плътна и плачеща като виолончелото, не е басова като тубата и не е масивна като валдхорната.

В залата всички притихнаха.
Китариста от Босна засвири.
И тогава, понеже всички бяха притихнали, се чу, че отвън, извън читалището някъде някой е пуснал силно музика.
Може би от кафенето.

Чу се и че някъде навън преминават деца.
Че духа вятър.
Че някой се прибира от работа и ходи с бързи крачки.

Чу се дишането на хората в залата.
Тракането с подметки по пода.
Тихичкото цъкане на аналогов часовник, сложен на нечия ръка.

И тогава, след като китариста завърши произведението и всички го аплодираха, аз си дадох сметка за следното.

Ние сме оглушали.
Слушаме силни, оглушителни инструменти.
Слушаме и крясъци.
Всеки крещи.
Всеки иска да надсвири другия.
Да го надвика.
Да покаже, че е далеч по - гласовит и да крещи до смърт, въпреки, че няма какво да каже.

И всичко това създава една постоянна акустична среда, в която, ако решиш да кажеш нещо с нормален тон, никой няма да те чуе.

Огледайте се!
Хората са заприличали на идиоти.
Ръкомахат, извършват зловещи мимики, блещят се.
Знаете ли защо е така?

Защото вече сме глухи.

И знаете ли какво?

Има неща, които не могат да се казват на висок глас.

Например - "Обичам те!".
Или - "Ти си целият ми свят!"
Или - "Толкова си прекрасна/прекрасен!!!"

Не можете да крещите, когато искате да благодарите на майка си, която ви е родила.
Не можете да крещите на баща си, който е тичал нощем до аптеката за лекарства, когато сте имал температура и е треперил до сутринта, когато за първи път не сте се прибрали в къщи, защото сте отишли на купон.

Крещенето е начин да пробиете останалите!
Да ги заглушите!
Да ги преборите!
Но крещенето няма да ви помогне в едно...
Когато крещите, никой няма да притихне, за да чуе какво казвате.
Никой няма да млъкне и да впери взор в устните ви.

Живеем във времето на глухите.

Не ми се мисли какво ще стане, когато неминуемо заживеем във времето на слепите...

Финален акорд на китарата и аплодисменти!
И моля ви - ръкопляскайте силно.
Поне това можем...

 

Текстът е публикуван от автора във Facebook.

 

Вижте още: 

В какво се превърнахме?

Когато знаеш, че не знаеш, вървиш само напред

Талантът е дар, който се отглежда





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

китара, музика, глухи, чуване, общество

Street of Hope

Среда за израстване: Шареното не е детско

Събота, 23 Април 2016 / В клас
Продължение на темата "Как да създадем класна стая". Примерите може да са полезни и за родителите   Възрастните правят две фундаментални грешки в разбиранията си за отглеждането на съвременните деца. Първата е разбирането, че ШАРЕНО е равно на ДЕТСКО. А втората е вечния въпрос ПОСЛУШ [...]

Присъдата аутизъм

Събота, 09 Юли 2016 / Гласът на детето
  Родители продавали децата си за органи, защото мислели, че те не могат да живеят Много хора по света, когато чуят диагнозата аутизъм смятат, че това е смъртна присъда, заяви пред „Дарик“ един от най-известите невролози в света д-р Хари Шнайдер, който е за първи път [...]