Това, което ме прави щастлив, е само и единствено доверието на публиката, когато видя пълната концертна зала пред себе си, казва Васко Василев

Роден с музиката, Васко Василев е на сцената от петгодишен, а на седем вече свири като солист на Българския камерен оркестър в Зала България. Още две години по-късно записва първата си дългосвиреща плоча със Софийската филхармония. На десет години получава Правителствена стипендия и заминава за Москва.

През 1994 г. става най-младият концертмайстор на оркестъра към Кралската опера – Лондон. Свирил е с едни от най-големите имена на световната сцена. Цигулката му „Амати“ е на 305 години и е една от десетте подобни в целия свят.

- Г-н Василев, кой ви насочи към цигулката и какво е музиката за вас?

Родителите ми са музиканти. Изборът дали да бъде музика или нещо друго никога не е седял. Просто избрах между пианото, което беше инструментът на майка ми, и цигулката, на която свиреше баща ми.

- Как реагираха родителите ви, когато решихте да се занимавате с музика?

Mузиката винаги е била част от живота на цялото семейство – и на родителите ми, и на сестрите ми.

- Можете ли да кажете какви са плюсовете и минусите да си музикант в годините преди 1989-та и сега?

Просто тогава бях много по-малък… за мен никога не е било различно – независимо дали съм бил в България, в Русия или в Англия винаги музиката е била водеща, а не политическата конюктура.

- Буквално живеете на „колела”. Къде се чувствате у дома?

Мога да нарека “у дома” всяка точка от света, където има слънце, море, планина, вкусна храна и усмихнати хора. Няма материална и физическа зависимост от географска ширина или сграда.

- От голямо семейство сте, но сте разпръснати по света. Този факт тежи ли ви?

Не. За мен не е важно да сме непременно заедно, а да сме здрави и щастливи с живота, който имаме.

- На концерта в НДК свирихте заедно със сестра си Виви. Смятате ли, че талантът се предава по наследство или трябва упорита работа?

Смятам, че талантът е дар. Не знам дали се предава по наследство, но вярвам, че се възпитава и отглежда. Без помощта и подкрепата на нашите родители не вярвам, че нито аз, нито сестрите ми, нито по принцип талантливо дете може да постигне нещо съществено. Трудът също е част от отношението – да не го приемаш като мъчение, а като удоволствие, защото въпреки усилията, които всеки музикант полага, за да стане добър изпълнител, в крайна сметка моята функция е да радвам и да вълнувам хората, така че няма как ги занимавам с това колко труд съм положил.

- Имате много награди, през 2016 г. получавате орден „Кирил и Методий”? Какво означава тя за Вас?

Aми аз разбрах за нея доста по-късно... като цяло към грамотите, дипломите и наградите нямам особено отношение. Това, което ме прави щастлив, е само и единствено доверието на публиката, когато видя пълната концертна зала пред себе си.

- Винаги сте усмихнат, как се справяте с трудните моменти?

С усмивка.

- В живота ви какво място заемат любовта и парите?

В комбинация или поотделно...?! :) ...и двете са важни безспорно... Ако пофилософстваме, вероятно парите ще се окажат водещи, защото и любовта се продава :) Истината е, че най-важното от всичко е свободата, така че към парите и любовта имам здравословно отношение.

- Какъв е Васко Василев, когато е влюбен?

Щастлив.

Можем да го чуем на 10 декември 2017 г. от 20.00 ч. в НДК