Ние, хората, все бягаме от калта...

Бях поседнала в тревата... Зеленина, жълтурчета, пчелички... На една ръка разстояние от мен имаше купчина кравешки изпражнения, а в нея се бяха сгушили няколко прекрасни цветчета. И, ето я пак мъдростта на Природата! Ние, хората, все бягаме от калта, от "изпражненията" по пътя си, от трудностите... А за цветята, те са храна и сила! За човека уроците са точно като тези фекалии - необходима храна за растеж! Но, ние не го виждаме така! Постоянно се оплакваме или анализираме колко е жесток живота с нас! Ако обаче си дадем сметка, че той ни наторява, за да се развием още повече, за да разцъфнем като истински шедьовър и за да пожънем плодовете на благодатта му, тогава ще сме в постоянен полет! Ако някой или нещо ни е затрупал с изпражнения, то използвайки тази сила, може да разцъфнем като красиво сияйно жълтурче, което превръща дори купчина фекалии в красива картина на голям художник!

Нека смело сложим гумените ботуши и нагазим в калта, защото, за да се стигне двореца, винаги трябва да се мине през рова. Така е устроен живота! Е, разбира се, може и да погледнем полянката и да си кажем: "Ех, каква хубава трева с жълтурчета, само да я намаше тази купчина кравешки... Как смърди само!". Да, това също е гледна точка! Но, именно тази гледна точка прави трудно преминаването през тежки периоди и в живота ни. Всичко е въпрос на отношение и избори! Но, реалността е една, и тя е, че по пътя винаги ще има и "изпражнения", и цветя... Въпросът е, ще използваме ли фекалиите, за да се превърнем в жълтурче, или ще се задушим под тежестта и смрадта им! Избори! Да четем Природата! Колко много знания стоят пред очите ни и само чакат да бъдат погълнати и вплетени в човешкото съзнание!

Вижте още:

Държавата ни не струва, защото ние я създаваме такава

Осъждането на другите е опасно