Тази история може да бъде разказана по различен начин, от името на всеки един от участниците в нея, като в японски роман от минали епохи…
Когато Ковидът ни заседна в гърлото, буквално и преносно, като паника и страх, някои от нас се затвориха между четирите стени. Други се излегнаха на дивана пред телевизора и ставаха само, когато огладняваха. Трети се заровиха със седмици във вирусологията и статистическите данни, докато не получиха силно главоболие. Имаше и такива, които се хвърлиха в люти битки в социалните мрежи да доказват, че има, а други да воюват, че няма такъв вирус… За медиите – да не говорим, там нямаше друга тема.
Помните ли? Беше съвсем скоро
Та, когато часовникът ни остана без стрелки, в средата на март, един млад мъж, докторант по физика, реши да направи шлем за майка си, за всеки случай, нарисува на 3 D модела и го изработи. Показа го на приятели и колеги, сглоби такива и за тях. При едно гостуване на лекарка от софийската болница „Иван Рилски“ в дома на ученика от 10 клас от Втора немска гимназия Апостол Спасов, тя казва: „Може ли и за нас, за болницата?“ Момчето не губи време, събират се с колегите си от Авиационно-космическия форум и започват да купуват материали с лични средства и да изработват предпазни шлемове. Паралелно с това звънят по софийските болници, за да разберат дали лекарите ще приемат дарението им. Карантината вече е обявена, а момчетата разнасят първите предпазни шлемове до инфекциозните отделения. Държавната машина по това време не се е задействала, паниката между хората с бели престилки от т.нар. първа линия, приемащи болните с изразени симптоми расте заплашително.
Резултатът е покъртителен: лекарите за някакви си 20-30 бройки ги чакат пред централния вход на болниците, някои от тях се разплакват… Думите на благодарност са кратки, нямат време. Момчетата виждат, че те са с маски, а знаят, че да мине вируса през тях, все едно комар да прелети през индустриална мрежа. Парите им са на привършване, решават да действат по-мащабно и обявяват кампания за събиране на средства за изработване на 5000 шлема. Доброто е заразно. Тръгва тиха, дискретна благотворителна „епидемия“, встрани от медийния стрес и човешката безпомощност, която мощно обхваща страната, Европа, света.
Появява се първият Добър човек, който ги зарежда допълнително с импулс и мотивация. Когато се обаждат в отделението по УНГ във Военна болница и търсят д-р Дончо Дончев, познат на един от тях, разговарят с дежурна сестра и разбират, че той е отишъл доброволец в Инфекциозното отделение, където ври и кипи. Докторът не е в първа младост, бил е на мисии зад граници, в страни с войни и остри военни конфликти, да не говорим, че е от онзи тип лекари, които не обещават, но винаги помагат. Оказва се, че лекарите и сестрите в УНГ работят с бракувани шлемове, дарени от пожарникари и са доста тежки. Имат нужда от поне 30. Рамо дава и Соня Колчакова от ВМА, която знае, че предпазните средства трябва да отговарят на определени стандарти, да са изработени от здрави хора, с много над задължителните хигиенни навици.
По това време се появява и вторият Добър човек – бащата на Апостол. От десетки години той е в авиацията, знае какво е риск, познал е драмата на човешките загуби, а и семейството е с възрожденски ценности. Така е възпитал и сина си – без глезотии, с труд и упорство. Прави първото голямо дарение.
Момчетата разширяват мрежата
Идва при тях и третият Добър човек – Цветомила Лесичкова, бивш кмет на Княжево и бивш заместник-кмет на район „Витоша“. Развърта телефони и в рамките на половин час намира десетина доброволци, които за символично заплащане могат да изработват по домовете си шлемовете, хора, на които може да се довери. Помагат и още студенти и ученици от авиокосмическото сдружение.
Не всички пожелаха да им съобщаваме имената, но са се съгласили на секундата да бъдат в екипа. Ето и част от техните мнения:
Тенисистката Даря Шаламанова, шампионка на България за девойки до 18 г. и вицешампионка за жени на първенството за 2020 г.: „ Майка ми си дойде от пазар и каза: съгласни ли сте да правим предпазни шлемове за лекарите? Бяхме с баща ми и веднага казахме „да“, даже се зарадвахме, че ще бъдем полезни. Ние сме спортисти, баща ми е скиор, дядо ми – футболист, майка ми – също скиорка, свикнали сме на дисциплина и концентрация. По едно време се ядосвахме, че сме твърде бавни, но направихме в срок 800 шлема.“
Апостол Спасов, ученик във Втора немска гимназия: „Макар че бях на училище онлайн, през останалото време приемах поръчките, купувах материалите с другите момчета, разпределяхме ги, носехме ги по домовете, после правихме контрол и ги разнасяхме по болниците и други институции. Радвам се, че бях полезен, всички се справиха страхотно, не можеше да бъде по-добре. В началото шлемовете ни бяха малко „дървени“, но после придобиха търговски вид. Самият аз изработих над 400 шлема.“
Венета Ф., държавен служител: „ Не беше трудно да избера между солидарността и страха. Исках да правя нещо смислено в тази неясна битка. От новините слушах колко незащитени са медиците, течеше информация и от Италия – ужасът беше обхванал хората. Всеки намира своя начин да бъде част от хуманната общност - едни ръкопляскаха вечер на лекарите, други пееха от балконите си, ние избрахме да им дадем нещо необходимо. И аз предадох 400 шлема.“
Н.В., докторант във Физическия факултет на Софийски университет: „Някой ни попита защо го правим, отговорих, че българите имаме огромна необходимост да се почувстваме част от общество. А не от гневни, откъснати помежду си групи, готови в социалните мрежи да разкъсат всеки, който има различно от тяхното мнение. Тази кампания обедини всички – дарители, лекари, медицински сестри, хората, които изработваха шлемовете, нашите посланици на добра воля, търговците, които ни продаваха материалите…“
Тези българи изработиха и дариха 5000 шлема на над 20 болници в София, Русе, Плевен, Сливен и Бургас, на Дома за стари хора в Гара Орешец, на детска градина. Дарители станаха не само организации като Финансова група Карол и Национално движение „Васил Левски“, но и обикновени хора, техни приятели от България и чужбина. Посланици на добра воля бяха певицата Мариана Попова, журналистката от Бургас Радостина Георгиева и сайта Флагман, актьорите Марта Вачкова, Владо Пенев и Веселин Плачков, който е и общински ръководител в Плевен. Специална подкрепа оказа и Информационна агенция БГНЕС.
Д-р Дончо Дончев не само оказа безценна помощ на колегите си като доброволец, но и, за съжаление, хвана опасната болест. След успешното си излекуване от същите свои колеги, с които работи, даде и кръвна плазма за лечение на други пациенти с този вирус. Днес всички знаят за него, за журналистите от телевизиите и другите медии е чест да го поканят в предаванията си. Колегите и пациентите му се гордеят с него. И наистина има защо.
А на челата на шлемовете на 5000 души в бели престилки стои надписът: „От хората на България“. Не е трудно да се заразиш с добро, важното е да не го „лекуваш“!
Дияна Тушева, БГНЕС
Вижте още:
