Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Само ако знаеш да правиш добро, ще повярваш в него

Събота, 11 Април 2020 / Към себе си
242
  • unsplash.com

„Не се сещам за друг признак на превъзходство, освен за добротата.“

Бетховен

 

Повечето хора вярват само в това, което виждат. Невидимото или е нещо трудно за схващане и обяснение, или не си заслужава вниманието и вярата. По същия начин е и с доброто. Ако сме преки свидетели на добри действия и прояви, сме склонни да го приемем и да повярваме, че то съществува. Но понякога не се изисква да сме свидетели, а и творци на добри дела. Доброто не се състои само в това да си го пожелаваме и да се надяваме да ни се случи, а и в това да поемем инициативата за него. Доброто изисква действия, решителност и безвъзмездност. Ако очакваме отплата за него, сякаш търгуваме с доброто, както казва френският драматург Адриан Декурсел. Доброто и вярата са свързани. Ако си готов да бъдеш себеотрицателен и саможертвен, да знаеш да правиш добро, ще вярваш все повече в него и в добрата промяна на света. Нашият свят има нужда да се борим за добри каузи, има нужда от хора, които са готови да прощават и да правят чудеса, а чудесата понякога се съдържат в малките неща.

Доброто не изисква много – една блага дума, нежна усмивка, насърчение в труден момент, да повярваш в някого, когато никой не вярва в него. Повечето хора смятат, че доброто изисква велики подвизи и имат усещането, че не са създадени за тях, че нямат призив за велики дела или просто не вярват в себе си, че могат да ги вършат. Съмнението и недоверието в нещо или някого е най-сигурният път да нараняваме сами себе си. Ако някой ни подцени, имаме склонност да повярваме на преценката му, сякаш другите ни познават по-добре, но когато ни кажат колко сме добри в нещо и че вярват в нас, сме способни да преобърнем света. Да окуражиш някого, означава да правиш добро и когато видиш как твоето насърчение е мотивирало някого и го е накарало да се чувства по-добре, тогава още повече вярваш, че си струва да бъдеш добър с хората, дори само, за да видиш усмивката на тяхното лице и да знаеш, че ти си причината за нечия радост.

Доброто има нужда от хора, творящи го. Когато виждаме изпаднал човек в беда, първата ни реакция трябва да бъде ние да се притечем на помощ, а не да очаквам, че друг ще му помогне или че човекът сам ще се справи. Ако някой винаги е оставян сам да се бори с несгодите и не среща подкрепа, как той ще повярва в доброто? Как да иска след това той да помогне някому, когато е бил изоставен? Да, вярвам, че всеки може с почти всичко да се справи сам, но едно рамо никога не е излишно. Никой не е толкова велик, че да не може да помоли за помощ и никой не трябва да е толкова горделив или пък егоист, за да не подаде ръка. Когато са ни помагали, сме по-склонни да правим и ние добро. Когато сме срещали разбиране, сме готови и ние да изслушаме и да проявим емпатия. Когато някой безкористно е сторил нещо за нас, няма да търсим и за себе си отплата. Вярата в доброто е в сърцето, но добротата и любовта без дела са мъртви. Хората, които правят добро съм убедена, че вярват, че живеем в по-добър свят, защото направеното от тях добро се връща пак при тях под различни форми. Хората, които предпочитат да стоят настрана и да са пасивни, няма как да очакват, че в труден миг, ще срещнат хора, готови да бъдат саможертвени в тяхно име.

Смятам, че вярата в доброто е първата стъпка, за да съхраним човешкото в себе си, а добрите дела са средството за преобразяване на света, в който живеем. Ако всеки направи малко, но достатъчно, ако даде малко, но с любов, тогава ще има по-малко тъга в човешките съдби, по-малко отчаяние, отхвърляне и болка. Само, ако знаем да правим добро, ще повярваме в него. Само, ако се стремим във всеки нов ден да дадем малко повече любов на околните, ще получим много повече любов в отплата. Винаги това, което получаваме надвишава това, което сме дали, затова е по-добре да даваме добро, за да сме по-щастливи и обичани. Доброто преобразява хората, премахва бариерите, връща надеждата, кара вярата ни да расте. А да вярваш и имаш надежда, е едно от най-силните усещания. Буквално те прави силен и непобедим.

От доброто сърце извират изворите на живота. Добрата постъпка е по-важна от всичко друго. Най-красивото нещо, в което можем да облечем душата си, са добрите дела. Най-вдъхновяващото нещо е да бъдеш ти самият вдъхновение за другите чрез постъпките си. Хората винаги вярват на действията, а не на думите. Вярвам, че всеки може да бъде по-добър, отколкото предполага и по-целеустремен да върши добро. Важно е да имаме съзнание и отговорност за тези неща, защото те имат значение и не бива да бъдат омаловажавани. Убедена съм, че когато хората са добротворци, целият им светоглед се променя и различава от този на масата. Когато виждаш резултата от доброто, което си сторил, знаеш, че си е струвало да бъдеш добър.

Доброто прави чудеса и винаги дава повече на човека, от когото е дошло, отколкото на този, който го е получил. Не вярвам да има човек, който да не знае как да прави добро. Може понякога да не сме сигурни как най-добре можем да постъпим, но също вярвам, че имаме и вътрешен глас, който тихичко понякога ни нашепва какво би било редно да сторим. Точно тези тихи гласчета в нас могат да направят големи неща.

Да се помага и прощава е божествено, но и човешко. Ние, хората, сме велики същества, защото носим в себе си Божествената искрица. Бог е доброто и любовта, Той ни учи да даваме обич и да сме  себеотрицателни и това не е случайно. Доброто е начин на живот и изисква активни действия, не пасивност или апатия. Не можем да си позволим да сме встрани от болката на хората и да не проявим съчувствие и да не подадем ръка. Според мен доброто не изисква показност. То има нужда просто да бъде направено. Не е нужно да бъде забелязано от другите, а просто да бъде дадено безкористно на този, който е има нужда от него.

Заставам зад идеята, че правейки все по-добри дела, ще вярваме все по-уверено в силата на доброто. Вярвам, че доброто е заложено дълбоко във всеки един от нас. То няма високи изисквания. То очаква да последваме неговия призив и да се доверим, че резултатът от добрите ни дела винаги се възнаграждава по един или друг начин. Правете добро. Светът има нужда от това. Доброто е единственият синоним, който може да замени най-могъщата дума на света, а именно любов. Доброто е любов.

 

Вижте още:

Изборът да бъдеш мил, а не прав

Детето има нужда да вижда, че светът е добър

Мъж храни 300 бездомни животни





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

добро, дободетели, ценности, към себе си

Street of Hope

Децата и добродетелите

Събота, 14 Май 2016 / В клас
    Защо е важна темата за формирането на характер при децата и темата за добродетелите? Ние ежесекундно взимаме решения. Част от тях обмисляме, част от тях са несъзнателни и се взимат от нашия "софтуер". Той е сбор от ценности и навици. Навик е многократно повтаряно действие, к [...]

Майка на седмокласник с писмо срещу отварянето на училищата в пика на заразата

Понеделник, 27 Април 2020 / В клас
Кристина Николаева предлага отлагане на изпитите на децата за септември   Кристина Николаева, която е майка на ученик в седми клас изпрати писмо до премиера Бойко Борисов, здравния министър Кирил Ананиев, просветния министър Красимир Вълчев и ръководителя на Националния оперативен щаб г [...]