С три деца винаги е весело, особено когато са момчета, а две от тях – близнаци

Георги е на 7 години, а Ангел и Христо са на 1 година и 7 месеца. А Галя Христозова е една много щастлива майка, която не се смята за герой. Ето как минава един техен ден, описан от Галя:

10.20 часа
Преди малко Ангел и Христо са изтръгнали кабелите от телевизора и Христо ми съобщи: „Нама беби тиви!”. Като няма – няма!
Сега изкарват пръст от саксията с фикуса и я сипват в лейка и купа, и по целия под. Христо нахлупва лейката на главата си. 
Окото на бурята се премества в другата стая с китарата и докато аз мета (пръст), се чува дрънчене и скачане по китара. Тая китара как още не е на парчета – не знам! 
Следва замерване с топки в изметената стая, скарват се за жълтата топка. Христо бие Ангел. Имаме още три топки - жълти. Не ги искат.

11 часа
Христо е взел шишето си с вода и докато аз правя гъби с ориз на печката, излива вода в една фигурка. Взимам му водата. Рев. Отново аз – на печката, той – с шишето, но този път носи пръст от саксията и я сипва върху мокрия под. Кал. Крясъци. Рев. Метене.
Решавам да ги включа в моята дейност, за да им отвлека вниманието от разсипването на вода по пода. Бъркам смес за солени мъфини. Хващам ръчичката на Ангел, ръчичката на Христо и бъркаме, бъркаме. Голяма веселба! През това време – о-о-о- изкипяват ми гъбите с ориза, но аз не мога да им махна ръцете от лъжицата! Затова бъркаме, бъркаме, а манджата кипи, кипи.
Миг покой. Предавам се – давам телефона си на Христо. Ангел е в мен и ме боде с огромен молив по лявата ръка, докато пиша това с дясната.

Още 1 час до обяда и спането. Ще оцелея! I can do it!

12 часа
Ангел заспива в ръцете ми, докато ги храня едновременно. Слагам и Христо след малко в леглото му, той става и хвърля биберона си в леглото на Ангел. Успявам да го приспя някакси и него.

12.30 часа 
Всички спят. Тихо е. Подреждам, чистя, мия полесражението в кухнята.

13.30 часа
Още е тихо! Забърквам крем с маскарпоне и се наслаждавам на дъжда навън в тишина и самота!

14.30 часа
Измих чиниите, обядвах, разглеждах фб, пак измих чиниите (от моя обяд). Какво правят хората с толкова свободно време?!

14.35 часа
Решавам да спя. Лягам при тях в другата стая. В 14.36 с гръм и трясък се прибира Георги – от градина и зъболекар. Христо се изправя в креватчето и на моето "шшшт" отговаря с мощен рев. Някакси успявам да го вдигна от кревата – 14 кг! – и да го гушна при мен с една ръка, докато с другата ръка люлея леглото на Ангел, който неспокойно се е размърдал. Напразно – Ангел се изправя, вижда Христо в леглото при мен и надава онзи рев, за който съседите два етажа по-нагоре, в другия края на блока, питат: «Защо плаче така това дете?». Няма да се спи. Предавам се.

15 часа
В кухнята, изсипвам цял кош играчки на пода с идеята за малко спокойствие. Ангел нахлупва коша на главата си и основно се занимава да влиза и излиза в него. 

Почти 18 часа
Почти без инциденти. Кремчета, игра, ябълка. Георги говори без да спира. В момента рецитира думите на цялата група от тържеството за завършването, тъкмо стигна до неговата част. 
Преди малко рискувах да отида до тоалетна, с надеждата Георги да ги пази. Връщам се и намирам столовете, с които бях заградила фикуса, разместени. Ангел ял пръст? листа? и повърнал. Христо рови в повърнатото и го разглежда, Георги дърпа Христо.

Сега се бият и пищят за една игра, но това не се брои.
До 20 часа нямаше кой знае какво. Хвърляне на чехли, играчки и хартия в мивката, бърсане на сополи с ръкав, боричкане, рев, хранене – изобщо почти спокойно.
Така изглежда един ден вкъщи. 
Can I do it? Ко? Не!

Текст и снимки: Галя Христозова 

Втора част: Разделихме се с фикуса