Германецът с ирански корени Мо Ганджи напуска мениджърския пост в голяма компания, за да рисува „живи“ картини

Мо Ганджи е художник, който се е специализирал в правенето на татуировки само с една линия. Целта му е да създава изображения със силно въздействие и определено може да се каже, че стилът му е разпознаваем. Живее в Берлин и казва за себе си, че е германец с персийски корени - живее като европеец, но се храни и спазва традициите на семейството си. Ганджи напуска работата си като мениджър в световна търговска верига за облекла, за да рисува линии по кожата. Или, казано по-точно – една линия. Неговите татуировки може да се възприемат като прости, или като сложни, но истината е, че рисунките са създадени без да вдига молива от листа. Резултатът – животни, планински върхове и лица, оформени в ярко изпъкващо черно очертание и бизнес, който привлича клиенти от целия свят, описва работата му The Washington Post.

Мо Ганджи е роден през 1983 година в Техеран, а семейството му се мести в Германия през 1985 година. Родителите му са дошли в страната като бежанци, защото баща му искал да отгледа децата си в светска държава, в която има свобода на словото и на изразяването. Така погледнато, решението на сина му да последва сърцето си и да се занимава с нещо, за което никога не е учил, но го прави щастлив, изглежда напълно логично. 

Ганджи никога не е учил рисуване. „Когато навърших 30 години, бях пътувал много по целия свят, бях виждал над 40 държави. Видял съм много. Когато сте имигрант, вие сте притискан да станете лекар или адвокат, майка ви казва, че трябва да постигнете нещо, защото семейството е дошло тук заради вашето бъдеще. Така че работите за стандарт на живот, който всеки търси – добър дом, автомобил, кариера, но стигате до момента, в който си казвате: „Добре, направих много пари, но не чувствам удовлетворение. Това не е за мен“, разказва Мо Ганджи.

Казва обаче, че е късметлия, защото е имал достатъчно пари, за да може да си позволи да си вземе една година почивка и да прави татуировки всеки ден, учейки се от Валентин Хирш, негов добър приятел татуист.

„Когато започнах в началото, всички се смееха и не вярваха, че наистина смятам да се занимавам с това. Хората в наши дни са по-изплашени от собствената си свобода, отколкото от войната. Защото свобода означава да поемеш отговорност за себе си. Хората работят от 9 до 5, защото разчитат на сигурна работа. Майка ми, която е иранка, иска да съм успешен. Казах й, че искам да бъда щастлив, че не ми пука дали ще изкарам 5 долара или 5000.

Каква е идеята на единичната линия?

„Всичко тук произхожда от една и съща енергия. Ако умра, аз ставам дърво и птиците се хранят от това дърво и се превръщат в мен. Всичко е едно. Една непрекъсната енергия, която просто идва, идва и идва...“, обяснява артистът.

Като повечето татуисти, Мо Ганджи рисува първо картините на хартия, но смята, че на кожата те изглеждат в пъти по-добре, защото тялото е живо и в момента, в който рисунката се пренесе върху кожата, тя оживява. След като нарисува картината върху листа, го оставя настрани и не го поглежда докато прави самата татуировка - „след 400 картини координацията между очите и ръката ти става все по-добра“.

По думите му, изкарва достатъчно, за да живее от работата си. 80% от клиентите му са чужденци - в ателието му влизат хора от цяла Европа, Нова Зеландия и САЩ.

Мо обаче няма нито една татуировка. За момента не си представя, че може да ходи с рисунки по тялото си – не защото не харесва татуировки, а защото все още не е намерил нищо, което иска върху себе си за цял живот. Но пък има много белези, защото е тренирал американски футбол и „когато гледам белезите, те изглеждат като линия или някаква абстрактна картина, като пътуване във времето, което да ти напомня къде и кога си бил“. Затова иска, когато си направи татуировка, тя да е абстрактна и проста. Старите култури, коренните жители на Америка или хората, живеещи на островите, те си татуират абстрактни неща като точки и линии, споделя Ганджи.

А майка му? Тя е горда и много щастлива.

Творбите на Мо Ганджи може да разгледате тук.