Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Исус от Люлин, който мечтае да пече хляб

Петък, 05 Май 2017 / Истории от града
290
  • Facebook

Момче, израснало в дом, се опитва да завърши училище, за да може да работи като пекар 

 

Исус Христов е на 18. Роден е в навечерието на Коледа. Не знае защо родителите му са избрали тъкмо това име за поредния син, който ще поверят за отглеждане в институция. „Да се казваш почти като Исус Христос е много отговорно“, признава момчето. „Като си помисля за него и ми отминава желанието да върша глупости“, добавя притеснено и сякаш си спомня всички глупости, които вече е свършил и за които съжалява. "Гледам да помагам" – така накратко Исус Христов обяснява отговорността си към името на Исус Христос.

Исус мечтае да работи в пекарна. Може да замеси тесто за хляб, но е най-добър в изпичането му. Отличник е в практиката. Разчита на настройките за време и температура, но най-много разчита на себе си. Сяда пред пекарната и чака. Не изпуска хляба от очи, не трябва да се разсейва. Случва се хлябът да се изпече преди времето, което е отредено по рецепта. Тогава Исус се доверява на себе си, защото знае, че интуицията му за хляба никога не го е подвеждала.

Интересът към занаята Исус дължи на социалния работник Силвия Величкова от Дом „Славейков“. Преди години тя го хваща за ръката и го отвежда в Софийската гимназия по хлебни и сладкарски технологии. Исус е благодарен на госпожата. Той вече е разбрал, че да имаш занаят в ръцете ти осигурява хляба.

 

 

Исус е благодарен и на още една госпожа. Ива Веселинова, която сега е директор на Центъра за настаняване от семеен тип, среща Исус преди 11 години, когато е млада възпитателка в дом „Славейков“. „Тя ме отгледа“, разказва момчето и обичта в очите му допълва това иначе просто изречение. „Госпожата ме научи да чета, да познавам часовника, на всичко ме научи“, спомня си Исус и признава: „Не можех метла да държа, но госпожата ме научи да си чистя стаята, защото е важно да ти е чисто.“

За Исус е важно и да храни хората, които обича. В центъра за настаняване от семеен тип живее с още 12 деца. Те са неговото семейство. Кръвните му братя и сестри също са дузина, разпилени са в цялата страна. Исус никога не е приготвял храна за тях.

Когато не е на работа, с радост разточва тесто за кифлички за децата в дома. Рецептата е на око, а яденето - на корем. „Харесва ми да ги нахраня“, разказва младежът с усмивка. „Хубаво е, че изяждат всичко, без да изхвърлят.“ Уточнението му издава респект към хляба.

Животът на Исус е свързан с храната – неговата радост е да я приготвя, за да нахрани другите.

Сега на момчето предстои да се представи добре на зрелостните изпити, защото без средно образование няма как да тръгне към мечтата си да работи в пекарна. От Бюрото по труда в квартал Люлин познават неговата мечта и са готови да му съдействат при търсенето на работа. Мечтата на Исус зависи и от обучението в професионални курсове по хлебарство.

Към мечтата човек трябва да се отнася така, както Исус към приготвянето на хляба. Омесваш я, оставяш я да втаса, слагаш я да се пече и наблюдаваш внимателно, без да се разсейваш.

Ако вярвате, че мечтите не трябва да се препъват в липсата на пари, можете да подкрепите инициативата „Подкрепи една мечта“ със средства по банковата сметка на Администрацията на президента.

 

IBAN BG 45 BNBG 9661 3000 1909 01
BIC BNBGBGSD
Банка БНБ

 

Подкрепи една мечта





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Исус, хляб, пекарна, дом Славейков

StreetInside

Събуждането на третото око

Понеделник, 16 Януари 2017 / На предела
Как да разпознаете, че шестата ви чакра е отворена   Третото око, още познато като Окото на съзнанието, което се намира между веждите ви, е шестата чакра, която има много силни способности – счита се, че това е вашата връзка с духовното. Обикновено тази чакра става активна, когато [...]

На път

Петък, 11 Ноември 2016 / Към себе си
„Млади автори“: Може би накрая ще установя, че съм това, което винаги съм търсил     На път съм. Себе си търся! Няма по-вълнуващо пътуване от това. Не зная кога точно започна и откъде. В него няма отправна точка нито пътеводна звезда. Пред себе си не съзирам примери ж [...]