Появи се просто така, без причина
Пое надолу, оставяйки мокра следа след себе си. Сякаш очертаваше краткия път на своя живот. Живот солен, пълен само с болка и мъка. Опитваше се да събере в себе си цялата натрупана несправедливост, всички онези спомени, личащите белези от заздравели рани... Толкова мъничка и в същото време толкова могъща, тя носеше със себе си мечтано спокойствие, жадувана лекота, невероятно облекчение. Носеше такава голяма тежест в себе си. А е толкова лека, ефирна сякаш...
Продължи полека надолу, продължавайки да разказва. Събуди отдавна забравени спомени, припомни ми всички онези моменти, в които е искала да се появи, но е оставала там, вътре, подтисната от силата на характера. Събирала всеки един момент в себе си, скътан в дълбините на нейната същност. По-малка от дъждовна капка, но събрала в себе си целия свят.
Ако се вгледаш внимателно ще откриеш толкова тежки и несправедливи думи, толкова грешни постъпки, толкова много болка. И сякаш започва да ти натежава, да боли... Осъзнаваш колко много болка си причинил ти самият на околните, съзнателно или не. Знаеш, че не можеш да поправиш стореното и ти става още по-тежко. А тя е толкова лека, ефирна сякаш... Спира се в гънка на кожата, сякаш да си почине от дългия разказ, чувства се уморена. Застива, унасяйки се в сън. Искам да отпия от нея, да се слея с нея, може би така ще почувствам по-добре нейните емоции. Поемам я жадно с устни и тръпна в очакване. Усещам соления вкус...
Само за миг целият разказ минава пред очите ми като филмова лента. Всичко е толкова ясно, като че ли се случва сега, на мига. Виждам своите грешки, грешките на другите. Дори отдавна забравени неща изплуваха от тъмните и забравени кътчета на съзнанието ми. Видях нейния живот, целия, както го описват в книгите и филмите. ‘’Целия живот минава пред очите ти за секунда само’’. Но не трябваше ли да е моя?! Или всичко това е било послание към мен? Вече няма кой да попитам. Изчезна. А беше толкова лека, ефирна сякаш... Тя се сля с мен. Остана само соления вкус за да ми напомня за нея, за соления живот на една сълза.
Разказът ни е предоставен от Sha Dow
