Икономисти заподозряха сигнали за финансова нестабилност

Очаквано, парламентът подкрепи предложението на кабинета да изтегли нов заем от 1,2 млрд. лева. Депутатите разрешиха на Фонда за гарантиране на влоговете в банките да заеме 600 млн. евро, като гарант ще е държавата.

Кредитите ще бъдат отпуснати от Европейската банка за възстановяване и развитие и от Световната банка. Те са на принципа за

активиране "при нужда"

което означава, че ако за Фонда не възникне необходимост да използва този ресурс, реално заемите няма да бъдат усвоени и няма да се плащат лихви. Кредитите от двете финансови институции са по 300 млн. евро.

На поредните обвинения от опозицията, че страната задлъжнява все повече и влиза в дългова спирала, финансовият министър Владислав Горанов отговори, че ако се наложи заемът да се ползва, парите ще бъдат връщани от търговските банки.

Новият заем е с цел подсигуряване на страната при евентуална нужда за осигуряване на подкрепа на някоя от търговските банки, на които предстоят стрес тестове.

Финансовият министър най-вероятно има достатъчно основания да поиска нов заем,

„не само като едно наум”

но и заради известна яснота за това какво може да се очаква за банковата система след стрес тестовете, коментира пред БНР икономистът проф. Боян Дуранкев.

„Въпреки че се твърди, че банковата ни система е стабилна, ако има някакви сътресения, БНБ сега може да вземе много по-успешни решения, отколкото при казуса с КТБ”, смята Дуранкев.

Според икономиста от доклада на Европейската централна банка става ясно, че България няма да се присъедини към еврозоната преди 2018-та година. И той е на мнение, че централната банка на съюза се опитва да предупреди България, че навлиза в неясна икономическа перспектива, което е крикита към самата стратегия на страната ни. Сред държавите, които няма да влязат в еврозоната, са още Швеция, Чехия, Полша, Унгария и Хърватия.