На 9 септември 1944 г. у нас се възцари времето на просъветския режим, демократическия централизъм и...играта на карти

На 08.09.1944 година, казваше дядо ми, едни хора се качиха да цакат карти в планината и после слязоха като активни борци срещу фашизЪма и капитализЪма.
Белот, ребелот, контра и диктатура на пролетариата.
След това играта на карти беше много важен момент от онези 45 години, от които и аз си спомням съвсем ясно последните.
На 9 септември 1944 година у нас се възцари времето на просъветския режим, демократическия централизъм и...играта на карти.
Когато родителите ни бяха недоволни от нещо, тихичко през зъби казваха някоя попържня и...отиваха да играят карти за разтуха.
И така, докато дойде 1989, играта на карти стана демоде и социализЪма си отиде така, както беше дошъл - едни хора ден по - рано излязоха, изхвърлиха всичките тестета карти, които бяха изтрили от игра и на 10 се появиха като дисиденти.
9 септември не е празник.
Нито е ден за нещо специално.
9 септември е момента, в който трябва да си спомним няколко неща:
- химна ни, в който се пееше за Москва
- град Варна, който се казваше град Сталин
- съветската телевизия без превод в петък
- демократическия централизъм и идеята, че когато ти си некадърен, другия, който е кадърен дава от продукта си на теб, защото нито той може да стърчи напред, нито ти трябва да изоставаш отзад
Днес е 9 септември и като се замисля, само преди няколко години едни улични протести излъчиха новите дисиденти, които после добиха статут на активни борци.
Сигурен съм, че помните тези протести.
И съм сигурен, че помните техните дисиденти.
И факта, че някои от тях се сдобиха рязко с кариери.
Хубаво е да помним.
Помнете манталитета на активните борци.
Помнете и 45 - те години социализъм.
И когато някой започне да ви говори за евтината боза и почивката на море в бунгало с дървеници в Обзор или Мичурин, просто му кажете да си гледа работата.
Или му дайте едно тесте карти.
Белотът винаги създава борци...
Активни борци...

Текстът е публикуван във Facebook профила на автора. 

Навършват се 73 години от преврата в нощта на 8 срещу 9 септември 1944 година. Тогава, благодарение на съветската армия военни части свалят правителството на Константин Муравиев и на власт идва Отечественият фронт, припомня ТВ Европа. 

Още в първите дни бойни групи на комунистическата партия започват саморазправа със своите политически опоненти и представители на интелигенцията. По неофициални данни без съд и присъда са избити над 20 000 души. Народният съд произнася 2618 смъртни присъди. Сред първите разстреляни са тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски, който е брат на покойния цар Борис ІІІ, бившият министър-председател проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов. На смърт са осъдени девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Така на практика е унищожена голяма част от политическия, икономическия и културния елит на България.

Народният съд произнася още 1226 доживотни присъди. 946 души са осъдени на 15 години затвор. Голям брой от тях обаче умират непосредствено след произнасянето на присъдите от побой и изтезания в затворите.

След деветосептемврийския преврат в България се установява репресивен режим. През следващите 45 години хиляди са загинали в изградените концентрационни лагери.