За поредна година лекарите заподозряха опит на Здравната каса за намаляване на броя на лечебните заведения
С орязването на финансирането от Националната здравно-осигурителна каса, много болници могат да бъдат принудени да затворят, опасяват се от Националното сдружение на частните болници. След подписването на индивидалните договори с касата леглата в частните болници са намалени с 3000, орязано е финансирането и за 15 общински болници, съобщиха от организацията пред БНР.
В някои от лечебните заведения леглата са били намалени с 20 до 90%, което според лекарите
целяло закриване на част от болниците
Отделно от това лечебните заведения се притесняват, че критериите на касата за тази година са почти неизпълними. И двете болници на новото частно болнично обединение "Аджъбадем Сити клиник" - "Сити клиник" и "Токуда", също имат намаление на леглата, за които да сключат договор с НЗОК за тази година, каза изпълнителният директор на структурата Илиан Григоров пред „Сега“. При "Сити" то е 20%, но според Григоров обемът дейност, който касата ще плати, т.е. лекуваните пациенти, е същият като миналата година. От лечебните заведения обаче се притесняват, че трудно ще изпълняват досегашния обем от медицински дейности с по-малкия брой легла.
Освен това например кардиологичното отделение по норматив трябва да има 30 легла, за да му се признае трето
ниво на компетентност
от здравното министерство и да има право да работи и по най-сложните клинични пътеки. Договорът с касата обаче предвижда да се финансират по-малко легла.
Вече стана ясно, че в София леглата на частната СБАЛ "Свети Лазар", за които ще плаща НЗОК, ще бъдат намалени с 84%. С 48% по-малко ще бъдат те в МБАЛ "Сердика". В други частни болници в страната като "Каспела", "Пълмед" и "Вита" орязването е между 33 и 50 на сто. В общинската болница в Севлиево спадът е с 51%. В Дупница и частната, и общинската болница имат намаление - от 160 на 96 в частната и от 180 на 120 в общинската, обяснява „Сега“. Според БНР областната болница в Русе за малко да изгуби разрешението си да оперира деца. Детският хирург в града е един и работи в частната болница, която е на приземния етаж на държавната, но от тази година касата не сключва договор с болница за детска хирургия, ако на територията на града има друго лечебно заведение, което разполага с такъв специалист. В крайна сметка държавната болница е подписала контракт с детски хирург от друг град. Тя ще получи договор за едва 15 легла в клиниката по изгаряния, а оставащите по здравна карта 10 се полагат на клиника по естетична хирургия на частна болница. За пътека за недоносени бебета се изисквала квалификация на лекарите, каквато у нас имат единици, но там е постигнат компромис.
Касата сключва договори с болниците до 15 юни. След това трябва да стане ясно кои са най-ощетените лечебни заведения, а също и дали сериозното намаление на леглата значи и намален обем дейност, т.е. дали касата ще плаща за по-малко пациенти, или просто болниците ще приемат същия брой случаи, но ще издържат по-малко легла. Общо според здравната карта от 38 284 легла за активно лечение у нас излишни са едва 2429, въпреки че България е в челото на ЕС по брой болнични легла на глава от населението.
Вижте още: Протест в бяло: Ние сме лекари, а не чиновници
