Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Аз съм лош актьор

Четвъртък, 07 Април 2016 / Към себе си
1535
  • Снимка: gratisography.com

 

Понякога знам предварително сценария, понякога изобщо не знам какво ще се случи по-нататък в моята пиеса

 

Аз съм актьор на сцената на моя живот. Понякога знам предварително сценария, понякога изобщо не знам какво ще се случи по-нататък в моята пиеса. И никога не знам с кого ще се срещна, с кого ще споря, с кого ще плача, с кого ще се смея, с кого ще се сбогувам и с кого никога повече няма да се видя. Затова и не съм добър актьор.

Не стигат заучените фрази, не знам сценария и понякога много лошо изигравам най-важните сцени в живота ми. Декорите се сменят, героите се сменят, второстепенните лица се сменят, а аз все се уча да играя. Понякога дори успявам да се насладя на сцените, въпреки че те толкова бързо се променят, че част от тях дори не успявам да запомня.

Но някои сцени, които дори не са толкова съществени остават запечатани дълбоко в съзнанието ми. И никога не мога да забравя. Усещането на топлината на слънцето по кожата ми, мириса на приготвено кафе, мириса на букетчето с кокичета, аромата на разцъфнали пролетни цветя, усмивката и добрата дума на близък човек, споделеният смях, посрещането на изгрева, плясъка на морските вълни, шума от блъскащият се в прозорците вятър, разходките по тесните улички в непознати градове, … и всички онези малки неща, които правят усещането за живот толкова силно.

Знам, че в моя сценарий времето е спряло, въпреки че новите дати за представления ми напомнят, че това съвсем не е така. Загубвам близки хора, с които заедно сме изиграли не една и друга сцени, плача. Тогава ми се иска да вярвам, че режисьора ми е объркал сценария. И скоро ще го смени и нещата ще си бъдат отново по старому.

Но не, дори сценария да е толкова лош, режисьорът не го сменя. Дори не прави опити да поправи лошите и тягостни сцени, които трябва да изиграя. Не го интересува, че на моменти съм на ръба на силите и отчаянието ме обзема. Трябва да продължавам да играя. И аз продължавам, не знам до кога. Все някога и този сценарий ще има своя край. Не, в моя не е написано кога. Само главният режисьор знае.





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

сцена, живот, актьор, сценарий, хора

Street of Hope

Две трети от учителите искат нова система

Петък, 08 Юли 2016 / В клас
  Гилдията се чувства подготвена за работа по новите учебни програми   Над 70% от учителите смятат, че образованието се нуждае от нова структура, а повече от половината казват, че не усещат подкрепа от родители и ученици, показва изследване на агенция „Галъп интернешънъл&ldq [...]

Как да помогнем на детето си да се защити от хулиганите?

Четвъртък, 19 Септември 2019 / Гласът на детето
Не винаги можем да сме до децата си, когато някой ги тормози   Напълно естествено е всеки родител да иска да предпази детето си и да иска да го защити от всяка потенциална опасност. Но не винаги можем да сме до децата си, когато това се налага. А ако децата ни имат проблеми с вниманието [...]