"Млади автори":

Повечето хора смятат, че животът е безрадостен - живян еднообразно, сиво, скучно, машинално

Посрещам утрото с радост, родена от нищото, противно на логиката. Да! Нищо, че алармата на телефона ме зове да стана, за да може трамваят да ме отведе до работа, която не ми е по сърце, не ми е призвание, не е добре платена, всъщност е източник на стрес и болести! Слънцето ми се усмихва, отвръщам му и аз с усмивка. Неканена у мен обаче се прокрадва мисълта: Нещастни ли сме, аз, близките ми, всички? Натрапена брутално и насила от хорските лица на улицата, в градския транспорт, на работа и пр.

В такива моменти имам усещането, че слънцето грее само за мен. По чуждите лица сякаш своя отпечатък е оставила нощта, безлунна, без звезди, и ревностно не иска да отстъпи мястото си на деня, на утринните слънчеви лъчи. Воден от чисто, детско любопитство, се вглеждам в очите на хората, за да разбера какво в тези моменти може да се прочете по моето лице. Уви, да се огледа в тях човек е невъзможно. Не са ни огледало те, дори не са прозорци на душата. Забулени са сякаш от мъгла.

Много хора мислят, че животът е безрадостен - живян еднообразно, сиво, скучно, машинално. Такъв какъвто води обикновеният човек - без дарби, без талант, без потекло или облагодетелстван финансово от нечие наследство, все предпоставки откъсващи го социално от дъното на обществото. Самият аз попадам в тази група, но в себе си усетих безпричинна радост! Тя ми бе достатъчна, за да изоставя опитите да подчиня живота си на логиката.

От този ден нататък, семето на радостта поливах с постоянство, не със с/мисъл, с чувство. До този миг логичното свето“усещане“ и търсене на смисъла във всяко нещо, пораждаше нещастието, измамното усещане за безнадеждност.

За Камю светът и човекът, живеещ в него, бяха абсурдни, от което последва логично-абсурдното му завещание - „Трябва да си представяме Сизиф щастлив“. Та нали в един абсурден свят, от абсурдния човек не може да се очаква друго освен абсурдна логика. В очи, от които струи логиката, няма как светът да не бъде абсурден, щом случващото се в него не отговаря на нея. Абсурдна е сляпата вяра, че логиката е почерпана от Живота. Ако само можеше днес да ме види Камю, навярно спонтанно, в своите очи безпогрешно, в мое лице би различил „пришълец“, би се смутил от широката ми усмивка и негаснеща радост. Защото аз не живея със задължаващата представа, че съм щастлив. Чувствам го. За мен пътят на логиката не е пътят на щастието. Той е пътят към Ада. Според Достоевски адът е страданието, че вече не можеш да обичаш.. Но аз мога! Затова денят ми започва и завършва с усмивка... 

Можете да изпратите текст в рубриката "Млади автори" на editors@streetwatch.bg.