С 10% по-малко българи са успели да си платят сметките за януари и февруари през тази година
Необслужваните дългове на домакинствата са се увеличили с 22 процента през последната година, показват данните на Асоциацията на колекторските агенции. Бързите заеми остават основен източник на лоши задължения.
Средният размер на необслужвания дълг на българина през миналата година е 912 лева, година по-рано българите са дължали средно 747 лева. В предходната 2014 г. този показател е едва 485 лева.
Само за две години задлъжнялостта на българите се увеличава двойно. Според данните на колекторските фирми по-малко българи задлъжняват, но за все по-големи суми. Смелостта да теглим повече заеми се обяснява с раздвижването на икономиката, но импулсивните покупки често крият риск, предупреждават експертите.
Данните показват още, че
най-лошите платци са
в Стара Загора, Благоевград и в София, а най-малко длъжници има във Враца.
При фирмени дългове най-големи са задълженията на компаниите от търговията, строителството и недвижимите имоти - в тези сектори са половината от всички задължения. Междуфирмената задлъжнялост нараства до 66 процента.
„Въпреки че българите задлъжняват за все по-значими суми, броят на хората, които не успяват да изплатят заемите си, видимо намалява през 2016 година, което се отразява и върху общия обем необслужени вземания за периода. При компаниите се запазват нивата на междуфирмена задлъжнялост, но възложените за събиране вземания нарастват с 66%. Това е показател за повишаващата се зрялост на пазара и за отговорността на компаниите да се справят с междуфирмената задлъжнялост”, обясни Милена Виденова, зам.-председател на АКАБГ.
През миналата година на колекторски агенции е било възложено събирането на
1,67 млрд. лева просрочени задължения
от физически лица, което е намаление в сравнение с общата сума през 2015 година – 1,96 млрд. лева. Намалението обаче не показва реално намаляване на дълговете на хората, а само факта, че голяма част от банките са продали лошите кредити и вече не ги събират през специализирани фирми.
Банките продължават да са най-големите клиенти на колекторите – близо 50% от длъжниците са подадени към тях от банки, 30% от телекоми и 20% от фирми за бързи кредити.
„Намаляват хората, които не са погасили вноската по дълга си поради забавено възнаграждение от работодател, което е позитивен знак. В същото време на нейно място се забелязва друга причина за просрочие - забравена неплатена вноска. Това също е добър знак, защото подобни просрочия се погасяват по-бързо и безпроблемно, тъй като потребителите не изпитват реални финансови затруднения”, казва председателят на асоциацията Райна Миткова.
В първите два месеца на 2017 година
се отчитат с около 10% по-ниски нива на плащане през януари и февруари в сравнение с година по-рано. Основната причина е студената зима и по-високите сметки за отопление, както и разходи за лекарства, свързани с по-студения сезон. Освен това редица сектори, силно обвързани с метеорологичните условия - като строителство, озеленяване, земеделие, са били буквално блокирани от ниските температури, съответно заетите в тях са останали с минимални доходи, което е довело до реални трудности да погасяват задълженията си. Очакванията на компаниите са хората да станат по-редовни в плащането на сметките си с покачването на температурите.
