България одобрява проекти в Натура 2000 без оценки за съвместимост
Над 10 години България не полага достатъчно грижи за защитените зони, включени в европейската мрежа Натура 2000. Това предупреждение отправя Европейската комисия в официално писмо до България, което е част от наказателна процедура за установено нарушение на Директивата за птиците и Директивата за природните местообитания. През изминалата седмица Европейската комисия публикува Информационен документ за установяване на нарушения по теми и по държави.
В текста на ЕК се казва: „В България кумулативното въздействие от съществуващите и одобрените планове и проекти върху зоните по „Натура 2000“ систематично не е било вземано предвид и извършването на много промени, представляващи сериозна заплаха за постигането на природозащитните цели, е били разрешено независимо от наличието на такава заплаха. Проблемът бе установен за първи път преди десет години и въпреки че оттогава България е предприела някои мерки за решаването му, този структурен проблем продължава да съществува и Комисията редовно получава оплаквания относно планове и проекти, разрешени въз основа на недостатъчни оценки или дори при липсата на подходящи оценки.“
Сред емблематичните казуси, които стоят зад наказателната процедура срещу България, са строежите в зони за птиците по Черноморското крайбрежие и в Стара планина, планове, засягащи необявената зона Рила-буфер, кариерите за открит добив в защитените зони. В последната година проблем са и процедурите за оценка за съвместимост и липсата на такава при проекта за магистрала през Кресненския пролом, както и промените в действащия план за управление на Национален парк „Пирин“, посочват от WWF.
От международната природозащитна организация припомнят, че още преди 10 години Българско дружество за защита на птиците алармира Комисията за проблема със систематичната липса на опазване на зоните за дивите птици. По това време особено остър беше проблемът с огромния брой ветропаркове, застрашаващи мигриращите птици, както и строежи на курортни и ваканционни обекти, съгласувани в зони от Натура 2000. Голяма част от одобрените проекти са на практика големи проекти, разделени на части, за да се избегне процедура по Оценка за въздействие върху околната среда. Масово проектите са одобрявани с преценката, че не е необходимо извършването на екологична оценка, без въобще да се отчита ефекта от натрупването на различни проекти върху защитените територии, както и необходимостта от опазване на местообитанията на птиците в зоните от европейската мрежа.
През годините проблемите продължават да се трупат и порочните практики продължават, като процедурите стават все по-формални и непрозрачни. В допълнение от присъединяването на държавата ни към ЕС до настоящия момент, нито един горскостопански план/лесоустройствен проект не е бил подложен на детайлна оценка за степента на въздействие върху засяганите защитени зони, при условие, че някои проекти водят до увреждане над 10%, в някои случаи над 20% от площта на природни местообитания и местообитания на животински видове, предмет на опазване в зоните, посочват от Коалицията „За да остане природа в България“. Природозащитниците посочват, че в защитените зони са изградени стотини мини ВЕЦ, които засягат риби или други видове, които живеят в и около реките. Все по-масова тенденция е да не се одобряват общи устройствени планове, за да може да се одобряват проекти „на парче“ без обща визия за района.
Друг пример е Общият устройствен план на община Сапарева баня, който е без екологична оценка за влиянието му върху Рила буфер, последната необявена защитена зона от сухоземната територия на страната. Поне 10 малки ВЕЦ са допуснати без оценка за съвместимост с Рила буфер, въпреки че попадат в нея. Особено красноречиво е нарушението, че и язовир Яденица, не беше оценен спрямо Рила буфер, въпреки че попада в зоната за природните местообитания, а елементи от съоръжението са на 100 метра от зоната за птиците. България е длъжна да осигури защитата на природата си, въпреки че повече от десет години бави преднамерено обявяването на зона Рила буфер в защита на интересите на няколко големи горски заменки.
Въпреки че проектите за общи устройствени планове на общините Шабла, Каварна и Балчик все още не са одобрени, одобряването на проекти за застрояване на парче в тези общини не спира. Одобрените общи устройствени планове на Созопол и Приморско заедно ще доведат дозначителна загуба на местообитания на птици в защитена зона „Комплекс Ропотамо“.
Решение по оценка за съвместимост от 2008 г. за изграждане на магистрала Струма, изрично изисква изнасяне на транзитния трафик извън Кресненския пролом. В негово нарушение, 10 години по-късно, правителството направи нова оценка като тотално подмени предишното си решение и остави трафика в посока Гърция в пролома. Това бе направено въз основа на напълно недостатъчна и неадекватна оценка за въздействието върху видовете там, чиято бройка вече намалява заради все по-засилващия се трафик.
Без каквато и да било оценка за съвместимост беше променен сега действащият план за управление на Национален парк „Пирин“ като беше разрешено строителство на нови ски съоръжения и писти на пет пъти по-голяма площ, а строителство на водохващания бе позволено в почти половината парк. Предстои Върховният административен съд да се произнесе на първа инстанция по делото срещу решението за тази промяна като обществените очаквания са съдът да гарантира опазването на Пирин чрез спазване на изискванията на директивите и да поиска оценка за съвместимост на това решение. Припомняме също така, че в рамките на делото пред втората инстанция на ВАС, по което трябва да се реши дали проектът за нов план за управление на парка подлежи на екологична оценка, жалбоподателите от страна на Коалиция „За да остане природа в България” поискаха от съда да изпрати запитване до съда на ЕС по този въпрос (т.нар. преюдициално запитване). Такова запитване е необходимо, с цел елиминиране на всички съмнения по въпроса, особено на фона на стартиралата наказателна процедура.
Европейската комисията дава на България срок от два месеца, за да отговори на опасенията за системни пропуски на страната при прилагането на законодателството на ЕС за опазване на природата.
