Постепенно и с огромен успех създадохме поколение, което не знае какво е какво е емпатия и състрадание, не спазва закони...
Тази история според мен е дълга. Тя започва така…
- най-напред създадохме деца…децата ни израстнаха без да се грижим за тях. Вечер, когато се прибирахме у дома, ние си пускахме “Тигре, тигре”, пиехме по няколко ракии, псувахме шефа и разказвахме колко са яки мутрите и колко са велики схемаджиите. После шибвахме по два шамара на жените си и заспивахме със стомашни киселини…
- през цялото време ние мрънкахме - защо децата ни не са възпитани. Обвинявахме за липсата на възпитание не себе си и семейството, а училището и държавата. А у дома, за да ни се махнат от главите децата ни, им пускахме анимационни филми, а после им купувахме видеоигри.
- когато някой нарушаваше законите, ние публично му се възхищавахме и викахме - “тоя какъв е големец, как им е*а мамата на куките/властта/администрацията”
- викахме “учи, сине, да не работиш”, а после променихме тая максима в друга - “бий, за да те уважават”
- обвинявахме винаги за всичко друг - не себе си. Ние никога не носехме никаква отговорност. За цената на олиото виновен ни беше Сорос. За КОВИД виновни бяха злите украински фашисти. За това, че имаме мижава ерекция виновни бяха мобилните телефони, измислени от злите американци и Сатаната.
- винаги говорехме, че сме изключиетлни и велики и цял свят е срещу нас, защото се страхува от могъщия български гений
- наричахме книгите “отживелица”, класическата музика - “какафония” а театъра - “мани я тая тъпотия, пусни ми турскио сериал ве”
Така, постепенно, бавно и с огромен успех създадохме своите подобрени версии. Които не знаеха какво е изкуство и култура, не знаеха какво е емпатия и състрадание, не спазваха никакви закони, смятаха правилата за нещо,което се заобикаля с 50 лева под масата и не мислеха, че другите имат някакви права.
И така се родиха убийците. Онези, които с фалшиви шофьорски книжки, надрусани и пияни пускат Ивана и Кондьо в колите си и с 300 се забиват в случайни преминаващи минувачи.
Знаете ли, уважаеми самопреценящи си тъпаци от моето скапано поколение.
Убийците сме ние. Не тоя клет наглец, който снощи уби две млади момичета. Не, той е само оръжието. Оръжието на едно адски тъпо и безсмислено поколение - моето.
И сега нещо за финал.
Мое скапано поколение.
Колкото по-бързо си отидеш, толкова по-голям шанс ще има страната ни.
Това е историята.
Хроника на една предизвестена смърт…
Но не по Маркес, а по АзисТ…
Текстът е от профила във Facebook на Венци Мицов
