Според финансовия министър Асен Василев обаче инфлацията не е временно явление
Инфлацията не е временно явление, което се е появило само в следствие на войната. Инфлационните процеси започнаха преди няколко години. Заради ситуацията, свързана с коронавируса, започнаха да се печатат пари и се сви значително потреблението. „Сега имаме голям резерв от парични средства, които докато не излязат от банковата система, няма как да заработят нормалните монетарни мерки, сред които са повишаването на лихвените проценти, свиването на кредитоподаването и овладяването на инфлацията. Подобен сценарий светът не е виждал от края на 70-те години“, каза на икономическия форум „Шумът на парите“ вицепремиерът и финансов министър Асен Василев. От друга страна, войната предизвика още един шок – на доставките на газ и зърно, които към момента чертаят нови пътища и източници.
„Наличието на такива големи изпитания и кризи пред нас помага да се отключат процеси и решения, които десетилетия са стояли заключени. За първи път се върви към интегрирано решение на проблемите, мисли се стратегически за Европа, като едно цяло“, каза още той.
Василев обаче е категоричен, че у нас риск от стагфлация няма. „Излизаме от директния удар на това, че са вдигнати цените на вноса и влизаме към вторичните и третичните индустрии, което дава надежда че инфлацията ще става все по-малка. Знаете, че за първото тримесечие, икономическият растеж беше 4,5%. Очаквам това тримесечие също да е положителен, така че не очакваме стагфлация. Средно за годината сме заложили растеж от 2,9%“, заяви финансовият министър.
В същото време Световната банка намали годишната си прогноза за растежа до 2,9%. Причината е рискът от стагфлация.
Токсичната комбинация от слаб растеж и растящи цени може да предизвика масови затруднения в десетки по-бедни страни, които все още се борят да се възстановят от сътресенията, предизвикани от пандемията от Ковид-19.
"Рискът от стагфлация е значителен с потенциално дестабилизиращи последици за икономиките с ниски и средни доходи", заяви пред репортери президентът на Световната банка Дейвид Малпас.
"За много страни ще бъде трудно да избегнат рецесията".
И ако рисковете за перспективите се материализират, глобалният растеж може да се забави още по-рязко - да предизвика световна рецесия, предупреди Малпас.
В доклада на банката "Глобални икономически перспективи" се казва, че войната в Украйна увеличава щетите от пандемията и засилва забавянето на световната икономика, "която навлиза в период, който може да се превърне в продължителен период на слаб растеж и повишена инфлация", цитира БГНЕС.
Спадът идва, след като през 2021 г. растежът се възстанови до 5,7 % след отслабването на пандемията, отбелязвайки "най-рязкото забавяне след първоначално възстановяване от глобална рецесия за повече от 80 години".
В доклада се отбелязват сходства със 70-те години на ХХ век, когато растежът се забави, а инфлацията скочи рязко с факторите на предлагането, подхранващи повишаването на цените, и след дълъг период на ниски лихвени проценти.
Но за разлика от този период щатският долар е силен, а основните финансови институции са в стабилна позиция.
Руската инвазия и западните санкции срещу Москва доведоха до рязко покачване на цените на зърното и нефта, което заплашва да изостри глада в бедните страни и да накара шофьорите по света да се сблъскат с главозамайващи цени на бензиностанциите.
Ръководителят на Световната банка подчерта необходимостта от увеличаване на производството за борба с нарастващите цени, особено на енергията, тъй като недостатъчните доставки на природен газ и торове вредят на производството на храни.
Докладът намалява прогнозата за растежа в САЩ с 1,2 пункта до 2,5%, а прогнозата за Китай е намалена с 0,8 пункта до необичайно ниските 4,3%.
Същевременно прогнозата за еврозоната беше намалена до 2,5%, а за Япония - до 1,7%.
Очаква се през тази година икономиката на Русия да се свие с 11,3%.
