Българите са убедени, че политиците са корумпирани, но едва 2% признават за личен опит по въпроса
Българите на практика слагат знак за равенство между политиката и корупцията. Именно корупцията и политическото влияние в работата на съда са възприемани и като основни проблеми в съдебната система. Това сочат данните от експресно проучване на „Галъп интернешънъл болкан", цитирано от „Дарик“.
Нуждата от реформа в съдебната власт масово се разбира по-скоро като нужда от премахването на тези проблеми, а не толкова в нейните експертни детайли. Обществото мисли по тези теми с голяма доза инерция и отговаря „по навик", сочат още данните от проучването.
Българите се отнасят с по-високо одобрение към институциите, които изглеждат деполитизирани, инструментални и дори репресивни. Обратно, институциите, които по-скоро се свързват с политическата власт или със съдебната система, са почти автоматично критикувани.
Например, одобрението към Националната агенция за приходите (одобрение 60% и неодобрение 32%), Държавната агенция национална сигурност (51% срещу 35%), МВР (54% на 42%) е чувствително в сравнение с това към съдебната власт, министерството на правосъдието или пък парламента.
Някъде в средата в „подреждането" на институциите остава правителството (одобрение 42% и неодобрение 54%). Отношението към правителството е малко по-благосклонно заради наличието на лоялен електорат. Той обаче не „спасява" парламента, който по традиция е „на дъното" като олицетворение на целия политически елит. 22% изказват одобрение, а 75% - неодобрение.
На Европейския съюз се гледа като на ултимативно упование - като коректив на българските институции. 64% одобряват факта, че у нас има европейски надзор по отношение на правосъдието и вътрешните работи, макар чувствителен да е и делът от 30% на обратното мнение.
Помолени да степенуват корумпираните, на първо място, с 23% хората споменават политиците, следват болниците и митниците. Помолени да кажат кого биха поставили на второ място по корупция, 18% посочват „съда". Помолени да назоват трети, 16% казват „полицията", сочи проучването на Галъп.
Помолени обаче да кажат дали някога им е искан подкуп от политик, само 2% свидетелстват за нещо подобно. Оказва се, че българите намират най-високи нива на корупция сред политиците, но без пряко да са били потърпевши.
Според проучването на Галъп двата проблема - корупция и политическа намеса, проличават навсякъде. Например, корупцията и политическото влияние в съда автоматично са възприемани като първопричина и за липсата на осъдителни присъди. С 55% споменавания този проблем се определя като главен.
72% от запитаните признават, че не намират себе си за запознати със съдебната реформа. Усещането за незапознатост е повсеместно. Нещо повече, липсва убеждението, че реформата, самоуправлението в съда и т.н. водят към преодоляване на корупцията.
Именно корупцията се сочи като най-сериозен проблем на съдебната система - с 33%. За 29% пък решаващи са квалификацията и морала на съдии и прокурори. 16% намират за най-сериозен проблем политическата намеса в съдебната система, бързината на делата е споменавана в 10% от случаите, а реформата в прокуратурата и самоуправлението в съда остават с доста по-ниски дялове.
Повече от една пета от българите свидетелстват, че в последните две години срещу тях е било извършвано действие, което смятат за престъпно. Най-високи са дяловете на тези декларации в София - в сравнение с по-малките населени места. Попитани провокативно кой се справя най-зле измежду обичайните страни: прокуратура, съд, МВР, хората се затрудняват да отговорят с ясен „фаворит", но по естествен начин изпъкват съд и МВР.
Вероятно съдът се възприема като събирателно за съдебната система. Въобще, в общественото мнение не личат ясни разлики между институциите на съдебната власт, сочи Галъп.
Все пак 80% смятат, че проблемите на прокуратурата могат да бъдат решени с повече контрол, а 16% - с повече самостоятелност.
