През центъра в Харманли досега са минали хиляди бежанци от различен произход и поне до този момент няма данни за повишаване на престъпността в града
Нелегалните мигранти и съмнителните кандидат-бежанци ще бъдат настанявани в центрове от затворен тип на Държавната агенция за бежанците. Вчера правителството одобри промени в устройствения правилник на агенцията, с които се дава възможност на председателя на ДАБ да определя кои центрове или части от тях ще бъдат обособени като "затворени". Единият от мотивите за това решение е промяната на характеристиката на чужденците, които навлизат в България, а повод - сбиване между иракчани и афганистанци в лагера в Харманли. Виновните ще бъдат настанени в затворения център в Бусманци. Очаква се такъв режим да се въведе и за центъра в Харманли, както и да се засили полицейското присъствие в района му.
Дали мярката е необходима зависи от целта, която обслужва. Тази мярка беше заявена във връзка с масово сбиване между бежанци от две етнически групи вътре в самия бежански лагер в Харманли. Не смятам, че затварянето на много мъже в ограничено пространство премахва или намалява агресията. Като имаме предвид какво се случва в казарми и затвори, знаем, че не е така. Без значение дали мъжете са афганистанци, иракчани, българи или американци. При работата си с бежанци не съм забелязала афганистанците и иракчаните да са по-агресивни от сирийските граждани.
Когато хората са в изолация, и още повече ако нямат никакви смислени занимания, в добавка към неизвестността, с която живеят (те не знаят дали някога ще получат статут или ще бъдат депортирани, още по-малко знаят кога това ще стане ясно; в същото време много от тези хора са натоварени с ангажименти към своите близки, които пък се намират в небезопасни страни), проявата на агресия едва ли е нещо неочаквано. Търсещите закрила получават правото да работят едва 9 месеца след подаването на молбата им за закрила, т.е. няма как да работят законно. В бежанските лагери рядко има възможности за хората да правят нещо, особено ако са пълнолетни и особено ако са мъже. Когато много мъже живеят в такава обстановка, струпани заедно, в относителна изолация от нормалния свят, е лесно да избухнат конфликти.
През Харманли досега са минали хиляди бежанци, от тях немалка част мъже – сирийци, иракчани, афганистанци, африканци, но въпреки това няма данни през тези почти три години от съществуването на бежанския център да се е повишила престъпността в града. Напротив, от медиите, които интервюират представители на МВР научаваме, че няма такова повишаване.
Проблематичното в промяната на профила е не промяната на етническия състав, а това, че в момента се покачва броят на несемейните млади мъже за сметка на семействата. Съгласна съм, че този профил е по-рисков, но все пак в България нямаме обичая да затваряме момчетата и мъжете в затвори без да са извършили престъпления. Да не си български гражданин и да си от мъжки пол не е престъпление.
Не е невъзможно да се вземат мерки с цел да се предотвратят инциденти като последния като се създаде среда, която да не подхранва агресията и конфликтите. Освен това, не мисля, че затворите са такава среда, нито пък че струват по-евтино от общежитията. Това е въпрос на воля и на организация, а не на парични средства.
