Две новини, които всъщност нямат нищо общо помежду си

Вчера започна събарянето на 110-годишна къща в София, бивш паметник на културата (в закона има бивши паметници, в историята – не), собственост на известен бизнесмен, на апетитен терен в центъра на столицата, където ще се строи ...паркинг.

Днес в Ловеч беше осветен катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий“ – великолепен, 850 кв. м площ, с удивителни стенописи, дело на известния български зограф Владимир Авраамов, дърворезбован иконостас - дело на смоленски майстори, красива мраморна настилка. Тържественото освещаване на храма е наистина хубава новина – това е първото такова събитие от 91 години, а самата катедрала е градена години наред с усилия, проблеми и дълго събирани дарения от частни лица и... политически партии.

сн. БПЦ 

Новината за откриването на храма, на което присъстваха Патриарх Неофит, всички митрополити от БПЦ, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, чиято партия е участвала с крупно дарение, Симеон Сакскобургготски и други политици обаче, някакси измества новината за разрушаването на Двойната къща. И колкото и да не искаме да правим сравнения, оставя усещането за подмяна на ценности.

Иначе общо между двете няма. Освен фактът, че докато с едната ръка създаваме културно наследство, с другата ръка изтриваме късчета от българската история и идентичност, които никога повече няма да можем да си върнем.

Вчера багерите изпревариха живата верига на гражданите, които искаха да ги спрат да влязат в Двойната къща. Отмяната на защитения статут на сградата, която допреди балотажа на президентските избори е била паметник на културата, е подписана от бившия културен министър Вежди Рашидов – пред bTV той прехвърли отговорността на Националния институт за паметниците на културата – щом има решение на експертна комисия за премахване на защитения статут, той като министър бил длъжен да подпише. Мотивът – "сградата стои чуждо и нехармонично в средата около нея и липсва частен интерес за нейното запазване". Очевидно липсва и обществен интерес за опазването на историята, поне от гледна точка на институциите.

сн.  dnevnik.bg 

Беше стартирана онлайн петиция "Паметник на културата или подземен гараж" срещу разрушаването на "Двойната къща", адресирана до президента, главния прокурор, омбудсмана, кмета и общинския съвет на София. Готви се и обжалване на решението в съда. Паметникът на културата обаче беше съборен.

Остава в архивите като Двойната къща на смейство Митови, проектирана от архитект Георги Тодоров на така наречения Рингов булевард в София (днес бул. "Васил Левски"), оформен след Освобождението и застроен с фамилните къщи на видни хора. Остава някъде в прашните документи и старите снимки като паметник на културата от 21 май 1976 година до 11 ноември 2016 година.

Това е Двойната къща през 2014 година преди да започне да се разпада.

Построена през 1907 г., по онова време архитектурата на сградата е била в стилово единство с ансамбъла по булеварда.

След 1944 г. „по партийна линия” тук са настанявани многократно различни квартиранти, които постепенно занемарили къщата. През годините е използвана за офис, обитавана от бездомни хора, два пъти опожарявана, рушаща се – нищо по-различно от съдбата на голяма част от ценните сгради в големите градове. Защото в България на тях гледаме като на терени за строителство, а не като на история, която носи стойност на имота. Ако гледахме по друг начин, къщата нямаше да „стои нехармонично“ спрямо околната среда, а в столицата ни щеше да има повече история.

Това показва отношение към нас самите – докато в повечето европейски държави историята превръща един имот в ценност, а градоустройствената политика и инвестициите са планирани така, че да се запази автентичността, ние тук санираме панели.

Иначе, както каза Борисов, хубав ден се падна на откриването на новия храм в Ловеч. Ни най-малко не искаме да омаловажаваме радостта на хората от града, да им е честит храма. Да го пазят и уважават и дано в него да виждат история, която си струва да бъде опазена.