
Децата с увреждания често остават извън образователната система или срещат проблеми на всяка крачка в родните училища
Образованието е един от най-ефективните начини за преодоляването на дискриминацията и бедността, на която обикновено са обречени децата с увреждания. В България работата по приобщаващото образование тепърва започва, затова ще се опитаме да разкажем за проблемите.
Според Световния доклад за хората с увреждания приблизително един милиард души в света живеят с увреждания, като най-малко 1 на 10 са деца и 80% от тях живеят в развиващите се страни. Сред маргинализираните групи децата с увреждания остават най-изолирани и дискриминирани не само заради специфичните си нужди, но и заради липса на разбиране и знания за причините за техните увреждания, както и заради отхвърлянето им от обществото.
Децата с увреждания са по-малко склонни да започнат училище, а ако го направят, те много често не успяват за завършат или да продължат в по-висока образователна степен. Достъпът до училище за деца с увреждания често е ограничен от липсата на разбиране за техните нужди, липсата на достатъчно подготвени учители, непригодената училищна среда, липсата на подкрепа и т.н.
Пример: недостъпна училищна инфраструктура, която не позволява на децата с физически увреждания да ходят на училище, или липсата на подходящи учебни методи и инструкции за деца с учебни затруднения.
Децата с увреждания са записани в училище, но са изключени от обучението, тъй като учебната програма не е адаптирана към техните нужди или учителите не разполагат с капацитет или време да направят необходимите адаптации и/или нямат достъп до асистиращи устройства, необходими за тяхното учене нуждае.
Пример: Деца със слабо зрение, които не могат да видят дъската без очила.
Деца с тежки увреждания, които се нуждаят от допълнителна специализирана подкрепа, независимо дали в училище или не. Тази група е сравнително малка (2-3% от всички деца с увреждания).
Пример: Деца с умерени до тежки увреждания или деца с множество увреждания.
Изчислено е, че между 93 и 150 милиона деца живеят с увреждания.
Приблизително 90% от децата с увреждания в по-бедните държави не ходят на училище.
Милиони деца с увреждания са оставени извън образователния сектор поради липсата на знания за това как да бъдат включени в планирането и изпълнението на образованието.
Ситуацията в България: Нагласата на учителите е, че децата със специфични нужди трябва да бъдат обучавани от ресурсни учители в съответните специализирани училища.
Като цяло учителите приемат задължението да приемат в класовете и групите в детските градини деца със специфични нужди като проблем с мотива, че работата с тези деца им пречи да работят с останалите и това ощетява другите деца в класовете и групите. Причината са големите групи и класове заради липсата на места в детските заведения и липсата на ресурсни учители, логопеди и психолози. Проблемът е голям и защото в събирателното понятие "дете с увреждане" се включват както деца с двигателни проблеми, така и деца с най-разнообразни проблеми в развитието, всеки от които изисква специфична подкрепа. Световният, а и българският опит (там където го има) показват, че посещаването на масови детски градини и училища помага на "специалните" деца не само да се социализират, но и да наваксат дефицитите си и това е по-добрият път те да получат пълноценно образование и да се включат успешно в обществото.
Визията на Глобално партньорство за образование (GPE) призовава за приобщаващо и справедливо качествено образование за всички и има за цел да достигне до най-бедните и най-маргинализираните, включително децата с увреждания.
GPE предоставя на партньорите от развиващите се страни финансиране и насоки за извършване на анализ на образователния сектор и разработване и прилагане на строги планове за образователния сектор, които включват стратегии за реагиране и запълване на разликата между достъп, участие и учене, че маргинализираните деца могат да имат достъп до училище.
В партньорство с УНИЦЕФ и Световната банка GPE разработва насоки за приобщаващо образование. Насоките за подпомагане на анализа на образователния сектор, за планиране, подготовка и разработване на национални планове за образователния сектор ще включват стратегии, които да гарантират, че маргинализираните деца, включително децата с увреждания, могат да упражняват правото си на образование.
Финансирането на GPE подкрепя инициативи за приобщаващо образование в партньорските държави:
В Еритрея правителството пилотира програма за записване на деца с увреждания в училище и се учи от нея, преди да се разрасне.
В Занзибар въвеждането на дейности за приобщаващо образование и повишаване на осведомеността води до положителна промяна в нагласите към хората с увреждания .
В Камбоджа правителството преглежда децата, за да открие тези с проблеми със зрението и да им даде очила , като гарантира , че те могат да продължат да остават в училище и да се учат.
За съжаление в страната ни няма официална статистика за посещаващите деца училище, начина по който се осъществява финансирането на образованието им, както и броя на достъпните учебни заведения. Такива данни обаче предоставят от УНИЦЕФ, които активно работят по проекти за приобщаващо образование. Специализираните учебни материали, като дигитални учебници, за деца с проблеми на горните крайници се закупуват и превеждат от родителите. Учебниците са само за световния пазар и са само на английски език.
Вижте още:
Над 70% от учителите са "за" приобщаващо образование