Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Свободата, Санчо...

Четвъртък, 16 Юни 2016 / Общество
1753
  • geektyrant.com

 

Свободата е изборът да умреш свободно, стига с това да не нарушиш някоя норма на обществото

 

„Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека. Казвам ти го, Санчо, защото ти видя пиршествата и изобилието, на които се радвахме в замъка, който преди малко напуснахме. Е добре, сред онези вкусни ястия и ледени напитки на мене ми се струваше, че се измъчвам от глад, защото не им се наслаждавах свободно, както бих им се наслаждавал, ако те бяха мои. Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен.“

„Дон Кихот де Ла Манча“, Мигел де Сервантес

 

 

Дали сме свободни или само си мислим, че сме свободни? Свободни от какво? От задължения към обществото, от поставени лимити, от клишета, от данъци, от семейни задължения, от предразсъдъци?

 

Всичко се върти около думичката свобода. Всички се стремим към нея, но не си даваме сметка, че такава свобода няма. Нито в живота, нито в действията ни, нито в мислите ни. Нормите, без които иначе, животът би бил по-различен може би, се залагат отрано. Отнемането на свободата започва още от най-ранно детство, когато чуваме думите: „Не прави така, какво ще кажат хората.“, „Внимавай, не вдигай шум, ще събудиш съседите.“, и т.н. Всичко, свързано с нашите привички, които трябва да са в нормите, на всичко, което правим, което бива веднага порицавано, когато не е в очакванията на родителите и на обществото. Така, крилата ни са подрязани, но не до край, защото тяхното подрязване продължава и по-натам. И така култивирането от страна на родителите, което е всъщност една липса на свобода да избираш, се реализира посредством: „Учи, за да можеш да си избереш по-добра професия.“, „Внимавай в час, за да не ядосаш учителката.“, „Не закъснявай.“ и т.н.

Можем ли да се замислим с колко клишета живеем, всичко тръгва от обществото, в което живеем. Там са нормите, там са клишетата. Най-различни и разнообразни във всяка страна, според манталитета и местните обичаи. Клишета, които извират направо от рекламите, за които промиването на мозъци е таргет. Семейство с две деца, усмихнати родители. Ето го рамкирането, дали след това ще има хора, които ще поискат да имат три деца? Нали това е свободата, да можеш да избереш, но дори и рекламните спотове не можеш да избереш. Те са ти избрани и поднесени, така че да ти формират мнение и позиция за нещо, което не искаш и да виждаш. И ти налагат нормата. Тези клишета явно работят добре, защото в забързаното си ежедневие дори не можем да си представим колко много заради тях, свободата ни е отнета.

 

 

В работното ежедневие къде е свободата? Да станеш с 10 минути по-рано или по-късно ли?Ставаш, отиваш на работа, връщаш се, спиш и така въртележката продължава всеки ден. Нагърбени с хиляди проблеми, които отнемат дори малката част от свободата, която е останала някъде там, вътре в нас. До такава степен сме се роботизирали, че ежедневието не ни дава и миг възможност да спрем и да се замислим как свободата ни е отнета. И я отнемат непрекъснато, всеки ден. Всички.

Избор дали да продължиш да плащаш заем или да го разсрочиш, няма, банките са отнели свободата на избор, както и финансовата свобода на стотици. Правителството, което няма за цел да защитава граждански свободи, а по-скоро да ги отнема, като създава все по-сложни, неразбираеми и неприложими за широката публика законови норми. Фирмите за доставка на вода и електричество до домовете ни, голяма част от които отнемат свободата на клиента или принуждават към съобразяване с техните норми.

Трудовите договори, които също не са направени в полза на работещия, а в полза на работодателя с често заробващи клаузи. Дали има много хора, които биха се заели да спорят върху текстове от договора? Дали биха се поставили в позиция да не ги наемат на работа? Поставените рамки често, да не кажа винаги, отнемат част от свободата. Избор да имаш здравна осигуровка и при кой, не съществува. Избор на кого да плащаш за пенсия, няма. Ами ако някой иска да се осигурява само в частен фонд или в друга държава, без да е работил в нея? Избор и свобода. Колко и до къде можем да избираме? Свободата да избереш да си плащаш билета и да осигуряваш битието на хора, които и един ден не са работили. Да работиш, за да съществуваш и докато съществуваш, защото така ти налага държавата? За да не се налага да ти плати пенсията, която така или иначе си си заработил, защото задължително плащаш осигуровки на държавата.

 

 

Избираме хора, които да ни налагат все повече и все по-некадърно направени норми? Това е може би е демокрация...но със сигурност не е свобода. Тази свобода приключва в момента, в който обикновеният гражданин трябва да получи информация как и какво е свършило правителството, както и къде и за какво се харчат държавните заеми, и не я получава. Вместо това му се поднася изкривена и ненужна информация. Това е бил свободният му избор на гласуващ, с това този избор е приключил, както и свободният му достъп до информация. Често, дори да я поиска, и да плати, не я получава. Под предлог, че документите са класифицирани. Свободно питаш, а отговор не получаваш, от хората за които свободно си гласувал.

Дали правителството освобождава от данъци граждани, когато се нуждаят точно от това? Едва ли. И в това няма избор, трябва да платиш. Имаш или нямаш средства, трябва.

 

Къде е тази свобода, за която мечтаем? Та ние сме едни роби, несъзнаващи, че животът в един миг свършва. Свободата е изборът да умреш свободно, стига с това да не нарушиш някоя норма на обществото.

 

Ееех, свободата Санчо, свободата!





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

свобода, общество, задължения, права, отговорности

StreetInside

Реалността е електромагнитна

Понеделник, 22 Май 2017 / На предела
Действителността е много повече от това, което ни изглежда. Всичко се движи, всичко вибрира   Реалността е енергийна структура в състояние на неразривна информационна взаимосвързаност. Биосферата на Земята е информационна мрежа, от която всички сме част - растения и животни. Всяка елеме [...]

Адът - начин на употреба

Понеделник, 17 Октомври 2016 / На предела
На пръв поглед елементарен начин да променим живота си    Норвежкият треньор и бивш боец от спецчастите Ерик Бертран Ларсен твърди, че всеки човек може да промени живота си за седем дни. За тази цел е необходимо само да си организира една седмица на предела на възможностите си [...]