Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Всички искат пътища и мир

Петък, 08 Декември 2017 / Общество
264

Ще могат ли Балканите да оставят историческите проблеми в миналото си?

 

В последните месеци България започва да се оформя като лидер на Балканите, а премиерът Бойко Борисов изглежда като политикът, който се стреми към историческия шанс да стане обединител на един традиционно размирен регион. Какво точно стои зад това – дали личните амбиции на политик да се превърне във фактор на стабилност, дали стремежът за реализация на мащабни инфраструктурни проекти, за чиито комисиони България вече се оказва тясна? Тук има значение фактът, че българските строителни компании натрупаха опит в изпълнението на големи проекти и вече иматамбициите и опита да се включат в пътното строителство в съседните на България държави.

Всъщност важният въпрос е по какъв начин и дали инициативата на България да се превърне в обединител за европейско бъдеще ще донесе полза за хората във всичките 6 държави на Западните Балкани. България вече обяви, че приоритет на 6-месечното си председателство на ЕС е европейската интеграция на страните от Западните Балкани – на пръв поглед мирен регион, в който обаче тлее напрежение, което може да зарази цяла Европа. Нито формалното председателство на Съюза, нито периодът биха били достатъчни за подобна амбициозна цел, но са достатъчни да се подпишат правителствени споразумения, които да са от полза за държавите от региона – като тези за отпадането на роуминга, който пречи на бизнеса и общите инфраструктурни проекти.

 

 

"Тайната на успеха, ако има такава, е, че на Балканите всички трябва да бъдем като пръстите на ръцете – няма значение кой колко е голям, трябва да сме заедно", каза Бойко Борисов на инициираната от България среща на лидерите на Балканите със Световната банка в четвъртък. Официално заявената цел на форума беше да постави началото на интеграцията на балканските държави и ускоряването на приемането им ЕС. „Историята си е история, има кой да я коментира. Всичко лошо в България се случи по време на кризата в бивша Югославия, тогава целият регион понесе огромни щети, тогава се родиха корупцията и контрабандата", заяви Борисов. Той посочи, че единственият начин Балканите да получат шанса си за приемане в ЕС като са единни и като „отидем при тях умни и мъдри с инфраструктура, с коридори №8, №10 и с дигитална инфраструктура".

 

„Смятам, че регионът се сплотява по начин, който не сме виждали в миналото. Това е много положително развитие. Ще продължим да бъдем много силен партньор в този процес“, заяви премиерът на Събрия Ана Бърнабич. „На прав път сме да докажем, че Балканите могат да изглеждат и работят по много по-различен начин отколкото в миналото. Премиерът на България Бойко Борисов лично има много голям принос за изграждането на този много различен имидж на Балканите”, допълни Бърнабич. Като един от лидерите по привличане на инвестиции напоследък в Белград добре оценяват възможностите за инвестиции в инфраструктурата, а и вече имат опит със Световната банка във връзка със строителството на пътищата от Коридор №10.

Бърнабич препотвърди ангажиментите на сръбското правителство, че ще работи много усилено за поддържането на темпото на диалога на Западните Балкани, както и комуникациите и съвместните проекти. По думите ѝ ключовите инфраструктурни проекти на Сърбия са завършването на Коридор 10, за постигане на по-добри връзки с България, Източния коридор, Македония. Друг важен проект е Коридор 11, който ще свърже страната им с Босна и Херцеговина и с Черна гора.

Посланието, което отправи министър-председателят на Македония бешеподобно: „Трябва да направим съвместими нашите икономики и да бъдем обединени. Възможността за постигане на по-високи резултати за развитие на инфраструктурата е причина за нашата връзка, както и връзките ни с ЕС. Вярвам, че Коридори №8 и №10 и всичко, което значи свързване, ще представлява допълнителна възможност на икономическото развитие на този регион и ЕС. Председателството на България ще помогне. Няма да пропуснем възможността да засилим тези възможности с цел да се изпълнят очакванията на ЕС и нашето присъединяване към него“, заяви Заев.

Между посланията на сръбския и македонския премиер обаче има разлика, защото единият говори от името на непреживялата болката от разпадането на федерацията държава, докато другият се опитва да говори от позицията на помирението и загърбването на миналото.

 

„Не преди 300 или 30, а едва преди 3 години започна процесът на регионална интеграция. Преди 3 години дори този процес изглеждаше невъзможен. Европейските надежди на нашите граждани събраха заедно всички лидери от Западните Балкани. Това е процес, който ни учи да взаимодействаме заедно. Самият процес силно допринася за постигането на помирение и за обръщането на погледа напред. Убеден съм, че българския министър-председател има всички аргументи и цялата наша подкрепа. В същото време е натоварен с нашите очаквания да се бори за толкова необходимото ускоряване на процеса на интеграция. Тъй като много силно подкрепяме факта, че Сърбия и Черна гора водят преговори, смятаме, че и за Албания и Македония е време да започнат своите преговори. Това противоречие между това да си отдаден толкова в процеса на интеграция, а в същото време да не започват преговорите е нещо много неприятно“, заяви Рама.

Надяваме се, че берлинският процес в частта инфраструктура ще стане по-реален и конкретен, а не просто да се превърне в една мечта“, каза още Еди Рама.

 

Търговия и транспорт

 

Световната банка е готова да финансира проект за търговия и транспорт в региона на Западните Балкани в размер на до 200 млн. долара, обяви главният изпълнителен директор на Световната банка Кристалина Георгиева. Бившият български еврокомисар беше дошла подготвена за срещата с конкретни предложения. Тя обясни, че целта е да се създадат възможности на границата към Западна Европа да се преминава бързо и безпроблемно, като товарните камиони преминават на едно гише. Естествено, за да бъдат бързи паневропейските пътища, е важно безпроблемното преминаване по граничните пунктове, където сега се трупат километрични опашки.

 

Коридор №8

 

Коридор №8 е един от десетте европейски транспортни коридори, който свързва Адриатическо с Черно море през Албания, Македония и България. Общата му дължина е между 1220 и 1350 км, в зависимост от специфичните особености на неговите пътни и железопътни трасета. През България минават 631 км пътища, а изградената железопътна част е 747 км. Около 52% от пътната инфраструктура и над 55% от железопътната инфраструктура на коридора са на българска територия. Те са изградени и са в експлоатация. Единственият неизграден български участък по коридора е железопътната линия от гара Гюешево до българо-македонската граница с дължина около 2,5 км.

 

 

Най-късото разстояние (750 км) между Адриатическо и Черно море по транспортния коридор ще е автомобилно – по скоростен път/автомагистрала - между Драч и Бургас, и ще се осъществява по така наречения албански път за един ден. Посредством Отрантския проток между Адриатическо и Йонийско море, коридорът се свързва с италианската транспортна инфраструктура.


Коридор №10

 

Транспортен европейски коридор с №10, преминава през Залцбург – Любляна – Загреб – Белград – Ниш – Скопие – Велес – Солун, с разклонения: Грац – Марибор – Загреб; Будапеща – Нови Сад – Белград; Ниш – София – Димитровград – Истанбул, по Коридор №4; Велес – Битоля – Флорина – Виа Игнатиа до Игуменица. Той влиза в сила след конференция в Хелзинки през 1997 г. И се движи в посока на Трансевропейската Автомагистрала „Север-Юг“.

 

 

Основната част от пътищата са на територията на Сърбия, през България преминават само около 60 км.

 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Западни Балкани, Коридор 8, Коридор 10, инфраструктура, ЕС, Световна банка

StreetInside

Кризисните години и уроците на живота

Понеделник, 09 Януари 2017 / На предела
7-годишните цикли и как да се справим добре в училището на живота   Всички ние постоянно научаваме по нещо ново в нашето училище на живота, където също трябва да взимаме изпити в кризисните години или времена на драстични трансформации и промени в нашия живот. През тези години ние преми [...]

Защо молитвите ни остават нечути?

Неделя, 11 Ноември 2018 / Към себе си
Духовните практики не променят света около нас, а самите нас   Молитва, ежедневен ритуал, визуализация – хората използват различни начини да поискат това, от което имат нужда в живота си. Всъщност, без значение, дали човек е будист, християнин, мюсюлманин или изповядва друга религ [...]