Детето става често по време на час, говори постоянно, опитва се да привлича вниманието на другите деца, забравя поставената задача, трудно организира дейността си. Ако му се направи забележка, обещава да слуша, но забравя след малко и за това.

Всичко това са характеристики на дете със Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ). Много деца с това нарушение имат придружаващи симптоми като обучителни нарушения, нарушения в социалното поведение, агресивно поведение и тикове. Но само защото едно дете е по-диво или шумно, това не го прави хиперактивно. Най-важният симптом, който определя дали детето има СДВХ или не, е невниманието. Диагнозата се поставя от психиатър, който е специалист в тази област.

Детето със СДВХ просто невъзпитано дете ли е?

Децата със СДВХ и техните родители често се сблъскват с подобни предразсъдъци. Но СДВХ не е обобщаващ термин за трудни деца, нито пък означава, че родителите не възпитават правилно детето си!

Това е състояние, което се диагностицира от лекар, и често е наследствено.

Тези деца имат особености при възприемането и обработването на информацията от мозъка. Сензорните сигнали, постъпващи от външната среда се възприемат и обработват по различен начин в съответните области на мозъка.

Всяко човешко същество непрекъснато възприема стимули, когато вижда, чува, чувства и т.н. Всички те се филтрират от определени зони в мозъка, сортират се и информацията се възприема по определен ред. Човешкият мозък не е в състояние да обработи едновременно сензорната информация, постъпваща едновременно по всички канали от околната среда и собственото тяло.

Ако не се осъществяваше филтриране, например, постоянно щяхме да

бъдем измъчвани от храносмилателните си органи. Също така, очите ни виждат твърде много, за да може мозъкът ни да класифицира и обработи всичко. Ето защо много неща просто се пропускат. При децата със СДВХ този подбор на информацията не се осъществява в същата степен, както при хората, чиято нервна система работи нормално. Те виждат, усещат, чуват, помирисват и вкусват много повече от хората в норма. Техният мозък е затрупан с информация. Ето защо са толкова нервни, тичат от едно място на друго и забравят много неща. Защото те просто забелязват и искат да направят твърде много наведнъж!

Също поради тази причина те изпитват трудности при решаването на проблеми и контролирането на импулсивността си. Това ги кара многократно да влизат в спорове и да губят контрол над действията си. Ако подходите към такива деца с това знание и осъзнаете, че причината за това поведение не е под техен контрол, ще можете по-добре да им помогнете да променят поведението си, без да ги наказвате.

Как се чувства детето със СДВХ?

За да помогнете на децата със СДВХ, трябва да разберете техните чувства и страхове. Не винаги можете да разберете какво изпитват от изражението на лицето им, особено при деца със СДВХ. Самоувереността, с която многократно се поставя в центъра на вниманието, често е измамна. В действителност тези деца са несигурни и се възприемат като неудачници. Тъй като са многократно порицавани, те често не получават добри оценки в училище и нямат много приятели, а това увеличава негативните им преживявания. Те рядко изпитват чувство за успех. От разочарование стават ядосани и агресивни. Това обаче води само до повече спорове и те влизат по-дълбоко в спиралата на негативните емоции.

Как мога да помогна на детето със СДВХ?

1. Обич и признание

Дори и най-шумното дете може да бъде наранено и да е тъжно. Децата със СДВХ често изглеждат нахални, но това е с цел да скрият своите слабости. Ако им покажете колко много ви е грижа за тях, те ще се научат да преодоляват това и да започнат да вярват повече в себе си и да се обичат. Това е най-важният градивен елемент на човешкото същество. Само така то може да обича и уважава другите. Намерете техните силни страни и ги подкрепете. Често силните страни на тези деца могат да бъдат открити в спортните или творчески дейности.

Всички деца имат силни и слаби страни. Продължавайте да търсите, докато намерите нещо, което кара тези деца да се чувстват обичани.

Поддържайте добри отношения с тях. Говорете с тях често, питайте ги за мнението им и им покажете, че е важно за вас. Дори, ако често са диви и напрегнати, винаги

отделяйте време да правите нещо непринудено с тях: разказвайте вицове, шегувайте се с тях или ги прегръщайте с любов. Така ще спечелите доверието им, те ще осъзнаят, че са обичани и подкрепяни.

Дайте им отговорност. Децата, които са шумни и дразнят другите, често са

предизвикателство за околните и следователно започват да създават проблеми. Можете да избегнете това, като им дадете някаква отговорност. Не е нужно да е нещо голямо. По-важно е да е нещо, което е по техните сили. Насърчавайте ги и вярвайте в тях, само така ще се справят със задачата. Ако този подход работи, вие ще можете да се гордеете с тях, а те ще имат усещане за постижение.

Ако им давате задачи, които са твърде трудни за изпълнение, те ще се почувстват още по-зле и дори може да си помислят, че са неудачници.

Използвайте ролята си на модел за подражание. Като учител вие автоматично сте модел за подражание на децата. Кажете им директно какво трябва да направят, за да е добре за вас и те ще опитат. Не казвайте, че мразите всички, които използват насилие, тогава децата просто ще се натъжат и ще си помислят, че вече не ги харесвате. Формулирайте го положително или обобщено и кажете: „Ние не удряме, това не решава проблема. Опитай да говориш! Знам, че можеш да го направиш!“

Свържете се с родителите. Родителите познават най-добре детето си. Попитайте ги за предпочитанията и специалните навици на детето им. Така опознавате средата на децата и разбирате по-добре тяхното поведение.

2. Правила и обратна връзка

Поставете прости, но ясни правила:

- уважавай другите ученици

- грижи се за класната стая и учебниците

- бъди честен

- слушай учителите

Винаги формулирайте правилата или дейностите положително! Така децата знаят как трябва да се държат и възприемат това не само като забрани, но и като помощ да се държат по-добре. Също така се уверете, че правилата са ясни, кратки и неопровержими. Колкото по-малко са правилата, толкова по-вероятно е децата да ги следват.

Бъдете последователни. Опитайте се да бъдете възможно най-последователни. Това означава да не отправяте заплахи, които не можете да изпълните! В противен случай ще загубите доверието си и уважението на децата.

Всички деца имат нужда от правила. Те им показват пътя и ги подкрепят. Децата искат да бъдат водени! Те се нуждаят от ролеви модели, структури и правила, които да следват.

Дайте им обратна връзка за тяхното поведение. Децата със СДВХ често не знаят какво всъщност правят. Забравят всичко около себе си и се ръководят от чувствата си, а не от разума. За да им покажете какво правят, можете да ги имитирате, да им поставите огледало. Не се подигравайте, просто ги накарайте да осъзнаят поведението си.

Друг вариант е да попитате децата дали смятат поведението си за добро и дали наистина искат да го поправят. Винаги им казвайте веднага какво правят грешно и как могат да го направят по различен начин – те могат да осмислят и възприемат критиката само малко след съответното събитие.

Винаги казвайте „твоето поведение или действия са лоши“ и никога „ти си лош“! От това зависи самочувствието на детето. Ако не реагирате и не говорите с тях веднага след случилото се, те няма да могат да изпълнят съвета ви и вероятно няма да го запомнят за следващия път.

Хвалете децата, когато полагат усилия и правят нещо добре. Не забравяйте, че някои неща са по-трудни за тях, отколкото за останалите деца.

3. Разнообразие и упражнения

Позволете им да изразят своите креативност и спортни заложби. Уверете се, че програмата е разнообразна. Тя трябва да въздейства на всички сетива и да дава възможност на децата да изразят своите творчески способности и спортен дух. Какво най-много обичат да правят децата със СДВХ: играят, майсторят, бягат и скачат, играят на театър, танцуват и пеят и т.н.

4. Помощ да открият себе си

Децата със СДВХ често нямат ясна представа за себе си и възможностите си. С много различни игри можете да помогнете на тях и на другите деца да намерят себе си. Често можете да постигнете това, като се обърнете към сетивата им.

Ето няколко идеи:

- да танцуват

- да масажират лицето си

- да слушат успокояваща музика

- да затворят очи и разпознават звуци

- да нарисуват ситуацията

- да напишат писмо до себе си: „Как се чувствам в момента?“

Как да повлияя на отношенията на детето

със СДВХ с другите деца? 

Децата със СДВХ често не са харесвани много от другите деца, защото са много импулсивни, шумни и нерядко агресивни. Те биха били много по-балансирани, ако имаха добри приятели и срещат сигурност и подкрепа. Обикновено имат проблеми със създаването на приятелства, защото не знаят как да влязат в контакт с други деца. Вследствие на това другите деца започват да ги изолират. Скоро те са възприемани като досадници и създаващи проблеми.

Ето как можете да подкрепите деца със СДВХ в група:

1. Използвайте техните силни страни в полза на групата

2. Похвалете ги пред останалите

3. Запазете грешките им за себе си

4. Оставете ги да научат другите на нещо

Какво трябва да направя, когато детето със СДВХ прекали?

Случай 1: Детето със СДВХ провокира

• Можете да избегнете спорове, като винаги държите децата под око и се намесвате, ако е необходимо. Спокойно кажете: „Удари друго дете. Това не е добре, боли! Виждам, че си много разстроен. Какво друго можеш да направиш, когато си разстроен, освен да удряш?"

Помогнете му с примери и идеи. Тези деца се нуждаят от тази подкрепа, защото все още не могат да разграничават подходящите от неподходящите действия.

• Определете знаци и ги практикувайте отново и отново (учителят докосва собственото си

ухо, ако детето със СДВХ е твърде шумно).

• Докосването на ръката, ръцете или гърба (не главата или врата!) помага повече от

мъмрене.

• Близостта до учителите помага за поддържане на концентрацията (нека седи на чин

близо до Вас).

• Информацията трябва да е ясна и кратка.

• Повторения: Тези деца се нуждаят от информация по-често от другите деца, преди да могат да я приложат.

Случай 2: Другите деца знаят колко лесно могат да вбесят детето със СДВХ и се

възползват от това. Дразнят го, докато то се ядоса и направи беля.

• Говорете с другите деца за тяхното поведение и ги накарайте да се извинят на детето със СДВХ.

• Подредете място за успокояване на децата със СДВХ. Изведете ги далеч от

местопроизшествието и говорете с тях за инцидента. Не ги оставяйте сами, в противен случай само ще подхраните гнева им. В такъв момент децата са „извън кожата си“. Помогнете им да се успокоят, като ги докоснете леко. По този начин ще се отпуснат и ще могат да се опитат да говорят за ситуацията.

• Разработете план за подсилване или система за възнаграждение: една точка се дава за кратки дейности (игра, история), които протичат гладко. За пет точки има малка награда.

Случай 3: Поведението на детето разстройва класа и пречи на учителя

Седнете с детето и неговите родители и изработете договор с него. Вземете специален лист, например сертификат, и накарайте детето да напише най-важните правила, които трябва да спазва. Също така запишете какво вие учителят му давате в замяна (вашето внимание, страхотна програма, награда...). Помислете за възможните последствия, ако договореното не се спазва. Това винаги трябва да се прави веднага след инцидента, за да знае детето защо е наказано. Колкото по-опростен е договорът, толкова по-вероятно е всички участници да го спазват. Трябва да сте изключително последователни, когато става въпрос за спазване на договора! Не допускайте никакви изключения и правете това, което сте написали.

Да говоря ли с родителите?

Да! Контактът с родителите е особено важен за деца с поведенчески проблеми. Попитайте ги за специалните характеристики на детето им и как трябва да реагирате на тях. На какво трябва да обърнете внимание? Могат ли да дадат съвети? Просто се обърнете към тях открито, те ще ви бъдат много благодарни.

Всички искаме да бъдем обичани, да получаваме признание, уважение и да изпитваме принадлежност към приятели, семейство и други хора, които са важни за нас. Без любов ще се харесваме все по-малко, ще ставаме тъжни и депресирани. Точно такъв е случаят с много деца със СДВХ. Те биват порицавани десетки пъти всеки ден, получават усещането, че правят всичко погрешно и използват привидно високото си самочувствие като форма на защита срещу разочарованието. Това, от което се нуждаят, са приятели, които ги харесват. Вие като учител можете да повлияете на това. Създайте добра атмосфера в клас и се опитайте всяко дете да има мястото си в него. Подкрепете силните им страни и ги подчертайте. Похвалете ги за това, което са направили добре, помогнете им да контролират действията си. Приемете ги в сърцето си – това е ключът към разрешаването на техните трудности. Дори и да е много уморително да работите с деца със СДВХ, те са първите, които ще отворят сърцата си за Вас и ще ви благодарят с искрящи очи.

Текстът е от брошурата за учители на Сдружение „Нетипичен ум – СДВХ“. Цялата брошура, може да свалите оттук.

Видовете СДВХ от гледна точка на образователния процес

СХДВ: Как да се владеем и да правим най-доброто за детето си?

Как работи мозъкът на хиперактивните деца и аутистите?