Понякога да оставим живота сам да се случва е най-голямата сила
Понякога животът просто спира! Сякаш всяко нещо прекратява своето движение и каквото и да сторим резултатите не идват. Има периоди, в които губим работа, семейство, здраве, приятели... Много често това се случва дори накуп. И накрая се озоваваме в центъра на нещо напълно неподвижно. Неизвестността, несигурността и желанието за външно проявление на нашите желания обикновено ни изпълва с безпокойство, а понякога бездействието и липсата на смисъл водят до сериозни депресивни състояния. Не отдавна в студиото ми дойде един човек с подобен проблем и когато му предложих да използва изцяло свободното си време градивно, той дори не се бе сещал за подобна опция. "Защо не станеш доброволец в някоя кауза, която сърцето ти усеща? Щом сега всички врати за започване на работа срещу заплащане се затварят, просто направи нещо различно! Не следвай ума, остави нещата да се случват сами! ". Върна се при мен след две седмици и в него имаше такъв заряд, мотивация и радост. В близост до дома му имало дом за възрастни хора. Започнал да ги посещава, като им обръщал внимание - играел с тях на шах, пускал им любимата музика, която слушали заедно, или разговарял с тях с часове. Така стопявал самотата им, връщал им радостта, а себе си изцелявал. Ситуацията в живота му не била по-различна отпреди. Все така нямал работа, спестяванията му били свършили и всичко около него било като замръзнало кралство. И въпреки това, не търсейки успех, заплащане или приказен живот, той бе върнал покоя, усмивката и смисъла в живота си.
Когато в моя живот е дошъл подобен период, аз просто прекарвам цялото си свободно време в природата. Когато постоя върху земята, загледана в езерото, дърветата, пеперудите, водните кончета... Те ме изцеляват по невидим начин. Премахват всяка рационална мисъл за неясно бъдеще, всяко прокрадващо се желание за постижения и връщат дълбокия ми вътрешен мир и връзка с Първоизточника. Когато просто стоя и наблюдавам картината на Великия Художник пред очите си, се сливам с него и осъзнавам, че както водата, листата, насекомите, патетата..., така и аз само трябва да се доверя. Да се доверя, че точно този период е най-доброто за мен сега и ако нещо трябва да дойде при мен, то ще се появи като летен облак и ще излее цялата си благодат в живота ми. Не е нужно да издевателстваме над себе си, когато всичко около нас спира. Обикновено тогава се включва умът ни, който измисля безброй варианти за борба и усилия, чиито резултати в повечето случаи не си струват платената цена. Погледнете природата в нея всичко функционира съвършено, тя е нагледната формула за успех в нашия собствен живот. Покоят и тишината са ключът към правилните отговори, които се появяват, когато им дойде времето. Тогава действията, които ще предприемем няма да бъдат борба, а лекота водеща към радост и изобилие.
Понякога да поспрем и да оставим живота сам да се случва е най-голямата сила, която сътворява чудеса. А вложеното търпение, дава своите мигновени резултати!
Да спреш! За да продължиш... По-лек, по-мъдър и по-радостен... Приятна наслада в центъра на Нищото!
Вижте още:
